Назад

Меглена Кунева: Искаме да сме силни и големи с обществото си. Интеграция отвътре – това е цел

24.01.2011

 

Публична лекция на г-жа Меглена Кунева за новите измерения на свободата през 2011, изнесена в София на 24 януари

 

„Промените ги могат само хората. Индивидуализмът, който носим, е движеща сила, ако имаме свобода и независимост при взимане на решения. Свободни професионалисти на всяко ниво, свободни от неграмотен и неписан контрол, свободни от сковаваща йерархия. Това ще е наистина новата граница на свободата. Но първо трябва да се съгласим, че искаме да сме силни и големи с обществото си. Интеграцията отвътре – това е цел. За европейската работихме 10 години, за вътрешната трябва да има също толкова сериозен план за следващите 10 години.”

 

Така обобщи визията си за свободата г-жа Меглена Кунева тази вечер в столичния хотел Радисън, по време на публичната си лекция „2011: новите измерения на свободата”.

 

Организатори на форума бяха Фондация за свободата „Фридрих Науман”, Либералният институт за политически анализи и Институтът за модерна политика.

 

„За нас, българите, а и за много други народи, свободата е била равна на правото да имаме държава. Била е въпрос на живот. Не мога да цитирам български философ…, но мога да цитирам знаме. На онова знаме е пишело „Свобода или смърт”. Значи, била е въпрос на съществуване. И свободата е била действие и личен избор”, каза при откриването на форума г-жа Кунева.

 

По повод скандала, свързан със СРС и подслушванията, скандализиращ обществото ни от няколко седмици, Меглена Кунева подчерта:

 

„Разтърсващото покрай този скандал е точно изборът: изразеният доброволен отказ на много хора от правото на личен живот, на неприкосновеност на кореспонденцията. Сякаш е нормално да бъдеш подслушван, да бъдеш следен, да ти се отварят писмата и имейлите, да кажеш: „Е, какво пък толкова – ако нямаш какво да криеш, няма защо да се притесняваш от подслушване.” Този начин на мислене е самоубийствен. Безотговорен е. Не съм съгласна. Дълбоко разрушава личността на примиряващия се, но и отнема от свободата на всички ни, от отговорността към другите и обществото”

 

По-нататък в изявлението си Меглена Кунева коментира докладът на „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл” за 2010 година, в който икономическата свобода в България е оценена на 64 % - по-високо от средния за света, по-нисщо от средния за региона и доста по-ниско от този в страните, наричани „свободен свят”. Допълвайки, че механизмът на измерването на показателя се води от критерия как човек контролира занятието и собствеността си, Меглена Кунева заяви: „За да не остане съмнение какви са границите на свободата, там (в доклада) се казва: „В икономически свободното общество правителството стимулира работната сила, капиталите и стоките да се движат свободно и ако има ограничения или контрол, те се налагат само за да подкрепят и опазват свободата.”

 

В изявлението си първият български еврокомисар Меглена Кунева анализира някои от основните икономически показатели, влияещи върху индекса на свободата в България, като цитира следните данни: в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), България е на последно място по четене, математика и природни науки, на база оценка на студенти. Според изследване, основано на допитване до български предприемачи, от всички европейски страни най-трудно се започва бизнес в България и именно в България бизнесът е с най-ниско самочувствие, че допринася за просперитета на нацията. Страната ни е на последно място по иновации и на последно място по здравни услуги, според Европейския индекс за здравни услуги. Последно е и мястото на България в таблицата за БВП на глава от населението.

 

„Всички тези данни са индекси на свободата. Оценка как се чувстваме, как се възприемаме и как ни възприемат. Трябва промяна. На мисленето и действията ни”, категорична бе Кунева.

 

По въпроса възможна ли е положителна промяна на обществото и на нагласата ни като граждани, Меглена Кунева формулира: „Скандалът с подслушванията е симптом на заболяване в мисленето. Оздравителната рецепта е по-голяма прозрачност, повече демокрация, повече правила, отчетност и диалог… Имаме жертва и трябва да й се окаже първа помощ. Жертвата е собственият ни рефлекс в оценката на човешките ценности и готовността да ги защитим”.

 

По-нататък в изказването си Кунева говори за трите основни области, които формират най-големите публични разходи: правосъдие и вътрешни работи, образование,  здравеопазване. „За тях ни трябва държава, трябват ни политици на знанието. И трите области са изцяло самостоятелна компетентност на държавите-членки на ЕС и няма общо европейско законодателство в областта”, каза Кунева и очерта основните стъпки, които обществото ни трябва да направи по пътя си към реформирането на трите сектора.

 

„Политическата воля без правов ред е произвол и популизъм”, категорична бе Меглена Кунева, поставяйки акцента върху нуждата от консенсус в обществото – консенсус, който да бъде постигнат от всички партии след консултация с гражданите. „Този консенсус е неизбежен за успешна реформа на тези сфери. Той става все по-труден с всеки изминал ден. Все по-тежки стават обвиненията, все по-тежки думите, които разменяме и все повече се отдалечаваме от територията на правото и правосъдието…”, подчерта Кунева.

 

„Консенсусът става абсолютно необходим и спешен - алармира Кунева. - Незабавно трябва да се започнат консултации с гражданите – само и единствено те трябва да кажат колко от правата си са готови да ограничат или не и какво искат от системата на правосъдието и вътрешния ред в замяна. Също и как искат да контролират, че тези системи спазват така очертания обществен договор. Предлагам вместо разговори за назначения, покровителства и услуги, а проведем този разговор с избирателите си…”

 

Вземайки повод от последните скандали с подслушванията, Кунева постави акцент и върху върховенството на закона и нуждата от правила в обществото: „Все още властва разбирането, че, видите ли, ние знаем кои са лошите, хващаме ги и натъкмяваме криво-ляво правилата, процедурите и законите така, че да успеем да накажем лошите. Този начин на мислене е фатален за модерната държава. Той е опасен, вреден и ерозиране не само правосъдната система, а цялото общество. Трябва да е точно обратното – върховенство на закона означава, че всеки е невинен до доказване на противното, че никой не е над закона. И никой, ама никой, който и да е той, бил той и министър на вътрешните работи или премиер, не може да промени това според едноличните си виждания.”

 

Меглена Кунева заключи още: „В петата си година от членството в ЕС, ние се намираме в точката на ясното осъзнаване, че само правилата могат да ни спасят от самите нас.”

 

По отношение на образованието тя призова за промяна, за реформи основани на консенсус, за избор на модели не по критерия леви или десни, а практични модели, които да направят образованието качествено, достъпно и с ясно финансиране, модели, които да се основават на доверие в професионалистите, но „с ясен мандат за тотална промяна”. Тя акцентира върху тезата си, че образованието в България трябва да се върне към същностната си функция да възпитава, да създава граждани и патриоти – на България и на Европа: „Днес ние образоваме лекарите, които ще ни лекуват, съдиите, които ще ни съдят, полицаите, които ще ни пазят и ще ни служат, и министър-председателя, който ще ни управлява.”

 

За здравеопазването Меглена Кунева напомни, че това е сферата, която работи с две от най-важните неща в цивилизованите общества – животът и парите на гражданите. В тази област реформата трябва да се случи с много работа и с активното участие на лекарите и пациентите, категорична бе тя. „Реформи не се правят с полицейски средства и моралът не е в СРС-тата. Няма подслушване на света, което да замени личния стремеж да си свършим работата. Особено, когато за нея се плаща с обществени пари.”

 

Подчертавайки нуждата от прозрачност на действията на публично отговорните личности и политиците, Меглена Кунева заключи:

 

„Моралъл и правилата са в основата на успеха. Не можем да ги заобиколим нито със заклинания, нито с хитрост, нито с лъжи. Не може в петата година от членството си в ЕС да не сме научили този най-важен урок. През цялата си кариера на политик съм застъпвала европейското правило за отчетност на работата ни. Именно тя е гаранция и качествения контрол, че сме свършили това, за което ни е наел работодателят ни… Сега България има възможност да влияе в процеса на изработване на законодателството (европейското), а аз не съм чула нито един министър да обясни какво е договорил в Брюксел. Не искам да бъда разбрана неправилно. Критикувала съм и в качеството си на министър в две правителства, и в качеството си на еврокомисар. Критикъвам, защото искам промени, а не провали. И ще продължавам да го правя”, категорична бе Меглена Кунева.

 

На публичната лекция в столичния хотел „Радисън” присъстваха близо 200 гости – политици, политолози, социолози, експерти, бивши министри, журналисти, представители на неправителствени организации и др. Модератори бяха председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков и Изпълнителният директор на Либералния институт за политически анализи Илия Лингорски. Пред аудиторията Меглена Кунева бе представена от Петер- Андреас Бохман – ръководител на проекта на Фондация за свободата „Фридрих Науман” за Югоизточна Европа.

Форумът завърши с оживена дискусия по темите за свободата, гражданския контрол, сигурността, образованието, ролята на медиите, ценностите и приоритетите на съвременното българско общество.

 

Пълният текст на лекцията на Меглена Кунева, снимки и видеозаписи от събитието можете да намерите в секции „Публикации” и „Галерия”.

Назад
Група за анализи

Галерия

Разгледай