Пазарна икономика

От страх да не изпаднат в политическа неточност, много хора  използват термина “пазарна икономика” само с определението “социална”. За либералите няма причина да отстъпват пред натиска на погрешните представи за политическа точност, защото за разлика от пропагандата, разпространявана от апологетите на държавата, поддръжниците на социалната държава и опонентите на глобализацията, пазарната икономика няма нужда от определения, за да бъде социално приемлива – тя е социална.


“Дори и ренесансът на пазарно-икономическия ред не може да осигури пълна заетост за едно денонощие, което пък в етичен план е сериозна причина да съберем кураж и да поощрим пазарната икономика точно сега.”  (Ото граф Ламбсдорф, 1994)


Още от самото начало интелектуалните създатели на пазарната икономика в Германия са убедени в тази нейна социална функция. Германският икономист Алфред Мюлер-Армак пръв изковава термина “социална пазарна икономика”, съзнавайки добре, че думата “социална” е излишна, но пък може ефективно да се използва против антипазарната полемика на “социалистите във всички партии” (Хайек). Според Вилхелм Рьопке – изтъкнат немски икономист и архитект на свободата, “пазарната икономика” и “социалната пазарна икономика” са едно и също нещо. Кръщават германският икономически ред “социална пазарна икономика” (“Soziale Marktwirtschaft”) – название, което спечелва доверието на хората и насърчава износа на този термин.


“Ако проследим теоретическите корени на социалната пазарна икономика, ще открием че идеята произхожда от неолибералната икономика, с други думи, от новото изследване на икономиката, което насочва вниманието към важната функция на конкуренцията, като същевременно се опитва да създаде конкурентен ред, произтичащ от палеолиберализма и отговарящ на идеите на Валтер Ойкен и Франц Бьом.” (Алфред Мюлер-Армак, 1959 г.)


Азбука на пазарната икономика
В Титова Югославия антитеза на пазарната икономика е “социалистическата пазарна икономика” – един от многобройните опити да се открие “трети път”. Тя е хибрид между управляващия елемент на свободния пазар при децентрализирано планиране и социалистическия елемент на колективната собственост. Този хибрид се оказва също толкова безплоден, колкото и една друга комбинация, а именно централното планиране, доминирано от частната собственост, популяризирано от националсоциалистите в Германия. Най-накрая след 1989 г. не остава никакво съмнение и провала на третата комбинация – централното планиране с колективна собственост. След неуспеха на тези три социалистически икономически модела, нищо чудно, че социалистите  се нахвърлят с критиките си върху четвъртия модел – за разлика от всички социалистически модели, пазарната икономика съчетава децентрализираното вземане на решения от отделни лица с частната собственост върху средствата за производство.

 

Пазарната икономика = ред в условия на свобода
Индивидуалното вземане на решения в координация с пазарните цени, съчетано с доминиращата частна собственост са основните елементи на онази система, която наричаме пазарна икономика или “свободен пазар”. През май 2002 г., когато ЕС подкрепи твърденията на русия, че е пазарна икономика, може би това бе ловък политически ход със заявено в аванс доверие, за да се подготви почвата за влизането на Русия в Световната търговска организация (СТО). Вероятно Русия е на път да се превърне в пазарна икономика, която наистина да отговаря на критериите. Освен на минимално ниво, степента, в която се задоволяват условията за функционираща пазарна икономика в един вечно несъвършен свят, не е от основно значение, но строгата взаимозависимост между отделните условия е важна. Това означава например, че бързата приватизация не може да компенсира недостатъците на наистина конкурентните цени, които предоставят координиращия механизъм за пазарите. освен това демокрацията и пазарната икономика са тясно свързани, за да подкрепят свободата и индивидуалната отговорност.


Основната идея е проста – няма икономически ред, който да е по-хуманен, по-икономичен по отношение на ограничените ресурси, по-динамичен, гъвкав и устойчив на кризи от онзи, в който свободните индивиди определят какво да се произвежда, кога, къде и как, а после решават как да се разпределят стоките. Либералите-основатели на германския икономически ред нарекоха това “пазарна икономика” или “конкурентен ред” (Валтер Ойкен, 1950)


“Толкова желаната гъвкавост на свободния пазар е всъщност гъвкавост на индивида, който поема отговорността”. (Вилхелм Рьопке, 1958 г.)


Самата същност на пазарната икономика е социална, със или без предхождащото я определение “социална” – не във всички случаи, но със сигурност, когато са осигурени съставните принципи на “конкурентния ред” (Ойкен), които са в основата на пазарната икономика. В един период, когато “социалната справедливост” не се свежда само до “шикалкавене” (Хайек), Ойкен в 1950 г. твърди, че социалната сигурност и социалната справедливост са основните грижи на онова време. Решението му е пазарната икономика. Нейните съставни принципи са:


“Очевидно, на ниво отделни държави и на ниво международни отношения свободният пазар е най-ефективният инструмент за използване на ресурсите и за ефективно откликване на нуждите.”  (Папа Йоан Павел ІІ, Енциклика Сентезимус Аннус, 1 май, 1991 г.)


1. Парична стабилност. Относителните цени не бива да се изкривяват от инфлация или дефлация, така че отделните индивиди да могат да насочват търсенето и предлагането според реалната и относителната ограниченост на ресурсите.
Като най-несоциалната форма на скрита експроприация, не бива да се позволява на инфлацията да подкопава правата на частната собственост.


2. Конкуренция на свободните пазари. Управлението на предлагането и търсенето от отделни лица в съответствие с относителната ограниченост на ресурсите за грижливо използване на околната среда, налага цени, произтичащи от конкуренцията на свободните пазари. Отворените пазари са също така най-добрият контрол на властта в пазарите и в политиката. Те насърчават социалната функция на частната собственост – конкуренцията е най-добрата процедура за откриване на многобройни социални възможности (Хайек).


3. Частната собственост е най-мощната движеща сила на динамичната икономика, индивидуалната отговорност и дългосрочното планиране.


4. Свободата на договаряне и отчетността вървят ръка за ръка, както свободата и отговорността.


5. Дългосрочно ориентирана политика. Производителите и потребителите имат нужда от надеждни данни за планиране, още повече когато им се налага да бъдат гъвкави и бързи в реакцията си спрямо новите пазарни ситуации – не бива да има тясно фокусирани политически намеси или пък политика, базирана върху постулата , че “всеки икономически ред върши работа”.

Група за анализи

Галерия

Разгледай