Европейската комисия може да бъде сезирана за случаи на нерегламентирано подслушване на граждани в България или тя сама да поиска информация. Съответно могат да бъдат наложени и санкции на страната ни, ако бъдат установени нарушения, заяви бившият еврокомисар Меглена Кунева пред агенция „Фокус“.
С влизането в сила на Лисабонския договор (1 декември 2009 г.) Хартата с основните права в Европейския съюз (ЕС), която защитава правата на гражданите, стана официална част от еврозаконодателството. Освен това има и специален комисар, който се грижи за основните права (в момента Вивиан Рединг), напомни Кунева.
Тя посочи процедурата по инфрийчмънт – процедура по санкции на държава-член, която не изпълнява ангажиментите си по договорите на ЕС – която комисар Нели Крус може да наложи на Унгария за противоречивия медиен закон, като пример за правомощията на Еврокомисията след влизането в сила на Лисабонския договор. Такава процедура може да бъде започната при нарушение на всяко човешко право
На практика Европейската комисия може да направи собствена проверка за случаи с нерегламентирано подслушване на граждани, но могат да бъдат подадени и сигнали за такова.
„Ако се спазва законът, подслушването е в рамките на допустимото, но ако не се спазва и има нерегламентирано използване без никакво правно основание и нарушаване на човешкото право за лично пространство и неприкосновеност, то тогава вече би могло от влизането в сила на Лисабонския договор да бъде предмет на санкция от страна на Европейската комисия“, обясни Кунева.
Публикацията е достъпна в dnevnik.bg от 13 януари 2011 г.
