Да се взривява словото с терор е отвратително! Каквото и да е словото, който и да е авторът! Още по-отвратително е, че в България това не е прецедент. Преди години бомба избухна пред “Труд”, партийна шайка нахлу в редакцията на критичен седмичник, железни прътове смляха известен журналист.
Бедата е, че терористичният акт от онзи ден не е просто изолирано петно върху облика на страната, а се вписва в нелицеприятната картина на българската действителност днес, казва в интервюто си за в. „Труд” от 12 февруари 2011 г. Борислав Цеков – председател на Института за модерна политика и член на УС на ЛИПА.
„Това не е Европа! Колко дълбок е контрастът между европейските норми и рефлексите на българските управници личи даже само от реакциите на Европейската комисия и на правителството за взрива пред в. “Галерия”, допълва още Цеков.
По-нататък в интервюто си Борислав Цеков анализира ролята на България във вземането на решения за политиките на ЕС като отделя специално място на имиджа, който страната ни изгражда:
„През последните няколко месеца България излъчи твърде негативни сигнали, които рушат европейския ни авторитет. На петата година от членството в ЕС политическите дебати и управлението не са европейски. Не говорят за иновации, за икономика на знанието, за алтернативни енергии, за модернизация на здравеопазването и образованието. Всичко това е заглушено от шумни, но често ялови полицейски операции, от разчистване на сметки, родени на улицата в ранните години на прехода. Партийна параноя, която ни отдалечава от европейското развитие. Скандалните записи с разговори на властта са крайно тревожен проблем.”
Коментарът, който Борислав Цеков прави на отказа да бъдем приети в Шенген, пряко се свързва с три основни причини – явна зависимост от ксенофобски и националистически настроени партии, нарушаване на граждански права и свободи и неубедително място на България при формиране на същностни за ЕС политики. Той коментира трите причини в контекста на злоупотребите със СРС и скандалните записи от последните седмици. Критиката му е насочени и към липсата на „политически, но и експертен капацитет, особено откакто администрацията се напълни с новите партийни “калинки” на управляващите”, поради която България не успява да заеме достойно място във вземането на важни за Европа решения.
„Свеждането на управлението до кръчмарски фрази и махленски визии го лишава от симпатиите на по-интелигентните обществени слоеве. Пресата върху бизнеса и сбърканата икономическа политика усилиха ефектите от кризата, оставиха на улицата хиляди безработни, а малките и средните фирми са в будна кома. А сега вече се изчерпва и европейският кредит на доверие”, категоричен е в коментара си Б. Цеков.
В края на публикацията Цеков очертава три възможни сценария пред България:
„Най-лошият е, ако управлението продължи както досега дори и с козметични промени в курса. Да води окопни войни, да паразитира върху най-низките обществени страсти,да разчита главно на натиск и насаждане на страх, за да се задържи на власт…”
Като по-добър вариант той счита възможността „Борисов (да) надскочи досегашния си ръст и поведе политика на повече съгласие, реформи и състави компетентни управленски екипи.”
А като най-полезен за България Цеков счита сценарий, при който „обществото да се отърси от популистките заблуди и да роди нова модернизационна енергия. Никога не е късно!”
Пълният текст на интервюто е достъпен в секция „Публикации” на сайта ни, в „Труд“ от 12 февруари 2011 г., както и в личния блог на Борислав Цеков „Словесни мозайки“.
