Ескалацията в използването на специални разузнавателни средства в България е наистина факт. И затова обществото се вълнува и безпокои. Именно българският парламентарен контролен орган направи критични констатации, аз призовавам комисията да се запознае с тях. Има още важни въпроси:
Комисията ще излъчи ли сигнал към тези, които не познават крехкия баланс между сигурност и свобода?
Комисията ще осъди ли лица, които използуват инструментариума на държавата за теснопартийни и дори лични цели?
Колко категорично Комисията ще подтикне един национален парламент, не само на България, да реши въпроса с някои законодателни дефицити и да възстанови независимите контролни органи там, където ги е закрила?
Стана ясно, че секретно придобитата информация се споделя освен в рамките на специализираните екипи, и с политически лица от йерархията на службите за сигурност. Че оперативните работници филтрират информацията, а те нямат това право по закон. Че много пъти СРС се прилагат по измислени поводи, формално и вероятно и без поводи. Специалните служби в България, за съжаление увлечени в борбата с престъпността, развиха един особен рефлекс – да контролират едва ли не всичко, което се движи и което диша. Неслучайно магистрати с висока репутация, магистрати, не политици, твърдят, че „или системата е сбъркана, или става дума за мракобесие”.
Сбърканите системи подлежат на ремонт и ние за това се борим сега. А когато става дума за мракобесие, мисля, че всички трябва да се противопоставят. И да заявим: ядро на европейската политическа философия са човешките права, свободите, неприкосновеността на човешкия живот. Стокхолмската програма не е пратена в музея, тя иска от нас да превърнем Европа в зона на свобода, сигурност и справедливост и не бива да се допуска отделни лица, партии или правителства да деградират която и да е държава-членка до един тъмен ъгъл на несвобода, несигурност и несправедливост.
