Пълен текст на позицията на Института за модерна политика относно репресиите на либийския режим и реакцията на българското правителство:
2011-03-22 София
До председателя на 41-то Народно събрание г-жа Цецка Цачева
Копие:
председателите на парламентарните групи
комисията по външна политика и отбрана
ПОЗИЦИЯ
на управителния съвет и консултативния борд
на Института за модерна политика
Институтът за модерна политика (ИМП), като независима гражданска институция, която извършва мониторинг на дейността на парламента, изразява дълбоко неудовлетворение от факта, че за пореден път българският парламент е по-скоро безгласен наблюдател, отколкото активен фактор за формиране на единна държавна позиция по ключов въпрос на външната политика. Кървавите репресии на режима на Муамар Кадафи срещу либийската опозиция и либийски граждани, принудили водещите евроатлантически съюзници на България да преприемат военни мерки за прилагане на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, бяха посрещнати на парламентарно ниво с кулоарни изявления от общ характер, без адекватна позиция или поне обсъждане в парламентарната комисия по външна политика или реакция на парламентарната група за приятелство между България и Либия. Подчертаваме, че предизвикването на парламентарна реакция е задача най-вече на управляващото мнозинство, което носи отговорност за своето бездействие. В същото време укор трябва да се насочи и към парламентарната опозиция, която не упражни съответния политически натиск.
ИМП изразява загриженост от противоречивата, колеблива и несъответстваща на евроатлантическата принадлежност на България позиция на правителството, изразявана от министър-председателя Бойко Борисов. Тревога буди и недостатъчната координация между висшите държавни институции при формиране и изразяване на българската позиция, което не съответства на принципите и приоритетите, заложени в приетата от Народното събрание Стратегия за национална сигурност.
Окачествяваме като напълно неприемливи и вредни за националните интереси изявленията на министър-председателя, в които:
– липсва категорично ценностно осъждане на репресиите и откритата война, подета от Муамар Кадафи срещу собствения му народ;
– действията на международната общност се определят като „авантюра”, мотивирана от „петродолари”, а не от необходимостта от защита на цивилното население и човешките права.
– отправят се необосновани обвинения към европейските партньори на България за липса на солидарност, при положение, че именно и преди всичко благодарение на дипломатическия и политически натиск от Франция, Италия, САЩ и Великобритания в крайна сметка се стигна до освобождаването на българските медици от режима на Кадафи.
Тези твърдения на българския премиер, които той направи лично в свое медийно изявление, като фразеология и по същество, влязоха в странно и недопустимо съзвучие с позициите в подкрепа на режима на Кадафи, изразена от авторитарните режими в Беларус и Китай и кремълските управници, които също не могат да бъдат дадени като пример за респект към демократичните ценности и гражданските права. Българският премиер демонстрира не просто дефицит на държавническа зрялост и компетентност, но и очевидна манталитетна отдалеченост от ценностите на свободния свят. Ясно е, че разпространената по-късно писмена позиция на премиера Борисов, съдържаща диаметрално противоположни оценки за ситуацията в Либия, не е позиция, изразяваща личното мнение и убеждение на българския премиер и в този смисъл по-скоро оставя впечатление за двуличие и лицемерие.
Подобна непоследователност и очевидна липса на достатъчно солидарност към партньорите на България от Европейския съюз и към САЩ в труден момент на международната сцена, когато трябва да се защитят правата на човека и съвременното разбиране, че никой режим не може да упражнява терор над собствения си народ без това да предизвика решителна международна намеса, вреди на авторитета на България.
Фактическата съпричастност на премиера Борисов към позициите на Москва, Пекин и Минск, а не към позициите на развитите демокрации, на Лондон, Париж и Вашингтон, е достойна за съжаление. Изявленията на българския премиер се различават съществено и от германската позиция, която е базирана на ясно осъждане на режима на Кадафи и масовите нарушения на човешките права. Нещо повече дори – подобно хаотично и мекушаво политическо поведение не само, че не допринася за преодоляване на възникналата криза, но на практика подкрепя действията на Кадафи, легитимирайки отлагането на решителни действия от страна на международната общност и омаловажавайки значението на либийската опозиция.
Но подобна политическа колебливост изглежда съвсем не е израз на недоглеждане или технически пропуск. Напротив – от една страна тя е логично следствие от общия контекст на засилване на зависимостта на днешното управление, базирано върху съюза на популизма и крайния национализъм, от Русия и руските интереси на Балканите, поредно свидетелство за което е и позицията на премиера за строежа на АЕЦ „Белене”. От друга страна, липсата на чувствителност и солидарност по проблемите на правата на човека, демонстрирани по повод кризата в Либия от премиера Борисов е естествено продължение на системната ерозия на гражданските права в България, провеждана под негово ръководство – масово и безконтролно подслушване и проследяване на интернет комуникациите на гражданите, незапомнен ръст на полицейско насилие и произвол през 2010 г., използване на МВР и службите за сигурност за политически цели.
Тъкмо ситуации като настоящата са важен тест дали дадено общество застава на страната на демокрацията, човешките права и върховенството на закона или на страната на тиранията, едноличната власт и произвола. Обръщаме се към ръководството на 41-то Народно събрание и към парламентарните групи с настояване да бъде упражнен активен парламентарен контрол за спазването на принципите и приоритетите, заложени в приетата от парламента Стратегия за национална сигурност, в т.ч. за по-добрата координация на действията на висшите държавни институции – парламент, президент, правителство и министерствата на външните работи и на отбраната – по кризата в Либия при стриктно спазване на евроатлантическите ангажименти и принадлежност на България. Настояваме и за по-активен ангажимент и солидарност към усилията на евроатлантическите ни партньори, базирани на широк парламентарен и политически консенсус.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ И КОНСУЛТАТИВЕН БОРД
НА ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА
Прочетете позицията на сайта на Института за модерна политика ТУК
