В рамките на живота ви ще минат няколко епохи, това каза вчера, 8 април, в Ботевград първият български еврокомисар и президент на Европейския център за политики Меглена Кунева. Тя бе в града за лекция пред студентите от Международното висше бизнес училище, организирана от ЛИПА, на тема „Образование и бизнес: готови ли сме за 21-ви век”.
„Искам да говоря днес за образованието в страната по принцип, за готовността ни като общество да създаваме човешки капитал. Защото, за съжаление, вие не сте остров. И когато завършите и започнете работа ще имате колеги и конкуренти, ще се сблъсквате с чиновници, които може би ще са жертва на недостатъчно успешните реформи на българското образование. Това ще ви пречи и ще ви кара да си задавате въпроса доколкото сме готови за 21 век…Виртуалната среда, която обитавате, е много динамична, много интерактивна. Училищата трябва да се състезават с нея. Учебникът не е единственият източник на информация. Трябва да променим настройките си. ” Така Меглена Кунева очерта фокуса на лекцията си пред студентите от Ботевград.
Тя насочи вниманието към визия за модерно образование основано на стратегическо партньорство между университети и бизнес-сектор:
„…Повече от всякога имаме нужда от нови кадри, които са способни да се адаптират бързо, да извършват различни задачи от първия си работен ден, да са гъвкави, да мислят свежо и креативно и да могат да се пригодят към всяка професия. За да може да стане това, са необходими и по-активни компании, които търсят таланти още от университета, а защо не още от гимназията и не спонсорират надарени студенти без средства да учат. Не можем да очакваме, че студент, който работи, за да се издържа, полага достaтъчно усилия за образованието си. Финансирането от компаниите за талантливи студенти трябва да бъде подкрепено и от законодателни промени. Това е и смисълът на корпоративно социалната отговорност.”
В този аспект Меглена Кунева разказа пред студентите за една от най-новите инициативи на ЕК за настоящата година – създаването на т.нар. „съюзи на знанието”, които са обединения на представители на бизнеса и образователните институции. Задачата им е да разработват нови учебни програми, които да решат проблема с липсата на умения в областта на иновациите и да осигуряват съответствие с потребностите на пазара на труда. Това е шанс, от който България, известна с успехите в сферата на науката, трябва да се възползва, подчерта М.Кунева. Трябва последователно да се въвеждат мерки, които да стимулират бизнеса да инвестира в наука – данъчни облекчения, улеснен достъп до финансиране и др. България има един ресурс – това са хората й и тя трябва да стимулира иновативното мислене, креативността и новаторството особено в сферата на науката, каза още първият български еврокомисар.
В изложението си М. Кунева даде и редица примери и статистики, на базата на които ЕК разработва стратегиите си за развитие на науката и иновациите. Тя подчерта, че за конкурентноспособността на Европа през 2020 година, ще има нужда от около 1 млн.изследователи и научни кадри, а до 2015 година се очаква недостиг на ИТ специалисти между 350 и 700 хил.души. В тези тенденции България е на незадоволително място, каза М. Кунева, като даде пример с най-добрия ни регион в сферата на иновациите – югозападния, който е с по-ниски показатели от най-слабо-иновативния регион в Белгия. Като добри европейски примери тя посочи регионите на Прага, Гданс, Бавария и разбира се, Естония, която е на първо място в Европа по дигитализация и електронно управление.
В този контекст М. Кунева припомни и данните от ежегодния индекс за т.нар. е-готовност на страните по света:
„Economist intelligence unit всяка година публикуват индекс за така наречената е-готовност на страните. Той включва достъпа до интернет, оценка доколко образованието и здравеопазването е базирано на дигитални услуги, както и докъде са стигнали страните с дигиталната икономика и дигиталното правителство. България е на 45-то място от 70 страни, между Аргентина и Ямайка. Сигурна съм че свързвате Ямайка с много други неща, но не и с дигитална иконимика. Двете сфери в които изоставаме са визия на управлението и включване на бизнеса. Не искам да прехвърляме всичко на държавата – бизнесът също изостава. Само 5 процента от българските търговци продават по интернет. За каква конкурентноспособност говорим?”
Във фокуса на разговора за иновация и дигитализиране на икономикатата, търговията и услугите обаче, Меглена Кунева припомни тревожните тенденции, свързани с нивото на образованост на българите – най-висок процент (40 %)на рано напускащи училище младежиq ¼ от работещите българи с недостатъчни компютърни, езикови и бизнес-уменияи твърде малко роми в училище, университетите и на пазара на квалифицираната работна ръка. Ако още отсега не започнем да взимаме системни мерки за интеграцията и образованието на тези наши граждани, предупреди Меглена Кунева, ще бъдем изправени пред ситуация на сеизмична социлана политика, водеща до още по-голямо социално разделение, до още повече омраза и безсилие.
България е малка страна, допълни още тя, и деструктивното говорене е едно от най-пагубните неща, които могат да ни се случат. За сметка на това трябва да говорим за повече квалификационни стимули, за по-целенасочено образование, за мерки, които ще вкарат повече ромски деца в средното образование, заключи по темата първият български еврокомисар.
Тя насочи вниманието в лекцията си и към друг важен аспект – екологичното образование и „зеления” растеж. 3 млн. кадри, специализрани в устойчиво екологично развитие ще са нужни на Европа, за да отговори на новите предизивкателства на глобалното затопляне, каза Меглена Кунева. Готова ли е България да даде своя дял от тези специалисти? Фокусирано ли е нашето образование върху тези въпроси? Не мисля, подчерта в изложението си М.Кунева.
Тя завърши лекцията си пред ботевградските студенти с надежда: „Надявам се, че някой ден ще чета новини и за вас, за ваши бизнеси, които въвеждат иновации и гледат напред.”
Лекцията в Ботевград бе част от поредицата срещи и дискусии с младежи и студентски общности, които Либералният институт за политически анализи (ЛИПА) организира с участието на Меглена Кунева в цялата страна.
Снимки от лекцията в Ботевград са публикувани в Галерията на сайта. Пълният текст на лекцията можете да прочетете ТУК.
