Пълен текст на публикацията на Николай Василев в „Труд“ от 09.04.2011 г.
„Пак ще се срещнем след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил, от какво не е заспивал
и какво е надживял'“
6 април 2001 г. Не зная къде сте били тогава и какво си спомняте. Аз бях 31-годишен инвестиционен банкер в Лондон и с голяма група съмишленици се готвехме за втория Български Великден. Още не знаехме, че цар Симеон ІІ ще създаде НДСВ и ще спечели изборите. А още по-малко можехме да си представим, че и много от нас ще участват в този процес.
Струваше ли си? Да си спомним къде беше България до включването на царя в политиката, да видим къде е сега и дали всичко е имало смисъл. Всеки има своя лична и различна оценка. Някои ще кажат, че България е дръпнала значително напред в своята модернизация и европеизация, други с право са разочаровани просто защото са очаквали много повече.
Какво беше важно за великденци? Преглеждайки старите ни презентации до 2001-ва, се опитвам да систематизирам кое сме смятали за най-важно тогава. Бих разделил четири групи: 1) цивилизационен избор: ЕС и НАТО; 2) модерна и реформаторска икономическа политика; 3) атрактивни условия за младите хора да се реализират в България; 4) борба с корупцията. Субективната ми оценка за резултатите ни в тези области е съответно: 90%, 80%, 30%, 0%.
1. ЕС и НАТО – 90%
Едва ли през 2001 г. сме очаквали, че България ще получи оценка за страна с функционираща пазарна икономика още през 2002 г. (2 г. преди Румъния). Че ще получи покана за членство в НАТО още през 2002-ра и ще влезе през 2004 г. Че ще подпишем за ЕС през 2005 г. и ще ни приемат само 32 месеца след “отличниците” от Централна Европа. И много години преди (евентуално) държавите от Западните Балкани. Някои може да не харесват много Симеон, но едва ли биха оспорили неговата уникална роля в този процес. Без връщането му можеше и да не влезем в ЕС до 2007 г. А сега като гледаме какво става в Европа, не е ясно кога и кого изобщо ще приемат.
Защо не давам максимална оценка от 100%? Защото очаквах вече да сме в еврозоната, а може би и в Шенген, и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Естония е и в трите. Все пак в евро-атлантическата интеграция си свършихме работата.
2. Икономическа политика – 80%
За 10 г. България има:
· “железен” валутен борд с валутни резерви към 12 млрд. евро;
· бюджетни излишъци сумарно за последните 10-14 г.;
· един от най-ниските публични дългове в Европа като % от БВП (към 5 млрд. евро за България спрямо 350 за Гърция);
· най-ниските преки данъци в Европа;
· умерено ниски бюджетни разходи като % от БВП (средно към 38% за този период);
· едни от най-високите ПЧИ за периода в света като % от БВП, 35 (!) млрд. евро за 10 г.;
· може би най-бързо растящия борсов индекс в света през 2001-7 г.;
· приватизирани финансов сектор, телекомуникации и голяма част от индустрията;
· утроени доходи и пенсии в евро, упеторени в долари;
· безработицата спадна с над 13 процентни пункта за 8 години – европейски рекорд.
Тези факти преди 10 г. щяха да ни звучат прекалено хубаво, за да са истина. Днес смятаме всичко това за нормално и се оплакваме, че все още сме най-бедни в ЕС. Ако ви припомня колко “богати” бяхме през 1997 г., няма да искате да слушате.
Имаме и много пропуснати възможности и откровени грешки. Например не успяхме:
· да постигнем двуцифрен растеж като Китай;
· да приватизираме“ Булгартабак” и части от енергетиката;
· да концесионираме повече пристанища, магистрали;
· да решим най-после ще строим ли “Белене” и няколко газо- и нефтопровода и кога.
3. Перспективи за младите в БГ – 30%
Сега има по-добри условия за правене на бизнес с ниски данъци. Пътуваме, учим и работим по-лесно по света. До началото на кризата имаше повече работни места – сега е различно. По програмата “Българската мечта” организирахме кариерни центрове в университетите, стартирахме форуми “Кариери”, масови стажантски програми в публичния и в частния сектор. Раждаемостта продължава да е ниска, но нарасна благодарение на мерки за подкрепа на майчинството, предложени и отстоявани от НДСВ.
Проблемите обаче са не по-малко. Всички желаем много повече от образованието. Университетите ни не са на световно ниво. За здравеопазването и съдебната власт изцяло ще си замълча. Младите хора се нуждаят не само от кариера и доходи, но и от доверие в политическата система, от причини да изпитват национална гордост. Успяхме ли да си сменим чипа? Мисля си, че бяхме на път да го постигнем. Но хроничните скандали, неизчезващото усещане за корупция, за липса на някои граждански свободи не помагат. Не съм виждал статистика, но предполагам, че днес напускащите страната са повече от завръщащите се. Ако тази тенденция не се преобърне мощно и трайно, нацията ни ще продължи да се топи.
4. Борба с корупцията – 0%
Тук съм болезнено откровен. Каква оценка да дам на последните 10 г., ако България стана най-корумпираната държава в ЕС и според “Прозрачност без граници”, и според европейското обществено мнение?
А винаги ли беше така? Ако вярваме на “Прозрачност без граници”, през първата година на управлението на Сакскобургготски, 2002 г. България беше на 5-о място в Източна Европа по най-ниска корупция. Пред нас бяха само Естония, Литва, Словения, Унгария. Зад нас бяха всички останали. Оттогава другите се придвижиха напред, а ние назад – особено през 2008 и 2010 г. Сега сме последни и умираме от срам.
Поучително е да се четат стари вестници. По времето на Симеон като премиер в световната преса преобладаваха положителните оценки за България. Чужденците ни забелязаха на картата. Корупцията изобщо не беше централна тема, а да се говори, че по който и да е показател Румъния е пред нас, звучеше като виц. След Симеон станахме дежурното “момче за шамаросване” в ЕС и май няма изгледи това скоро да се промени.
Защо не се справихме?
Имам предвид цялата политическа класа. Само по една причина: липсва политическа воля. Всички идват на власт, критикувайки корупцията, а след това стават част от нея. Не очаквам обрат в тази тенденция. Затова давам оценка 0%.
Симеон ІІ изпълни важното от своята мисия. Обективна оценка дава само историята. Но с цялата си субективност и въпреки многото политически грешки смятам, че професионалният екип на НДСВ свърши полезни неща за България. Царят допринесе да сме в НАТО и ЕС, да имаме икономическа стабилност в сравнение с други държави, както и да се успокои обществото след бурното първо десетилетие от прехода. Сигурно не успяхме да препълним хладилниците на 1 януари 2007 г., но си мисля, че помогнахме българите отново да мечтаят. И ако се върна към песента на ФСБ, сега поне знам, че нови “влакове (на Сименс) тръгват от всички страни”. Въпросът е накъде.
Николай ВАСИЛЕВ
В „Труд“ от 09.04.2011 г. можете да прочетете публикацията на http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=848489
