Коментар на Еми Барух в Дойче Веле от 4 ноември 2011 г.
Изборите в България отново отразиха една не особено демократична действителност. Популярните медии и управляващите обаче се държаха така, сякаш всичко е наред, четем в коментара на Еми Барух.
Тревожна диагноза за състоянието на българската демокрация постави бившият американски посланик Джеймс Пардю. В пространно и непротоколно интервю дипломатът говори в прав текст:
“Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България.”
Има ли кой да чуе критиката отвън?
Сходни мнения – с различни нюанси и различна степен на дипломатичност – изразиха почти всички чуждестранни политически наблюдатели. Делегацията от наблюдатели на Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ уличи Централната избирателна комисия в неефективност и неспособност да взема навременни решения по особено важни въпроси. А редица чуждестранни политолози, кореспонденти, бивши германски посланици и политици коментираха много критично тези избори. Михаел Мартенс, Михаел Гайер, Гернот Ерлер и Хайнц Брам са само някои от познавачите на политическите процеси в България, чиито мнения бяха публикувани в сайта на Дойче Веле.
Погледът отвътре обаче ни показва съвсем друга картина: според овластените да говорят тези избори бележат пореден успех в най-новата демократична история на страната. С други думи “болният” оспорва поставената диагноза и заявява, че се намира в прекрасно здраве.
Двата „разказа“ за тези избори съжителстват независимо един от друг. Единият говори на чужд за популярните български медии език. Познавачите не преведоха посланието си и то остана затворено в херметичния кръг на едно статистически пренебрежимо малцинство. Другият разказ е разбираем за мнозинството, което отиде да гласува, но не биваше да бъде тревожено. И консорциумът от медийни магнати създаде необходимите за това условия.
Медиите – съучастници в антидемократичен комплот
Според анализа на германската фондация “Фридрих Науман” България днес е страна, която се характеризира с липсата на плурализъм, с отсъствието на баланс във властта, с евтин популизъм и със зависими медии. Именно медиите, повтарят външните наблюдатели, се превърнаха в съучастници на един антидемократичен комплот, изключително опасен “в условията на доминираща политическа култура от поданически тип” (според определението на доц. Антоний Гълъбов).
По време на пресконференциите на управляващата партия и след първия, и след втория кръг на президентските избори беше повдигнат въпросът за съществуващия в България медиен монопол и за грубото нарушаване на елементарни етични и професионални правила. Размяната на реплики в залата, както и реакцията на присъстващите журналисти показа, че самата колегия се отнася към темата по-скоро сеирджийски и че водещите репортери и редактори не се вълнуват нито от “мръсната тайна в тези избори”, нито от своята професионална хигиена.
Има много начини за превъртане на часовника, твърди Любослава Русева.
Има и много начини това упражнение да си остане за домашна употреба.
Коментарът на Еми Барух в Дойче Веле от 4 ноември 2011 г.
