Около 25 млрд.лв. годишно или 1/3 от БВП е сивата икономика в България, според учените от Икономическия институ на БАН. Правителството губи битката със сивата и черната икономика. Отговорността за това носят Икономическата полиция и МВР като цяло, приходните агенции и съдебната система, обявиха учените на пресконференция вчера.
Според тях в проекта за бюджет за 2012 година България отделя най-голям дял от БВП за сигурност и най-малък за наука, докато всички останали страни успяват да гаранитрат сигурността си с по-малко разходи. Учените казаха също, че при такъв разход за сигурност, трябва да може да се осветли „сивата икономика“ в страната.
По думите на ръководителя на института проф. Митко Димитров в предложения бюджет за 2012 година има намаление на средствата за наука, които за разлика от европейската тенденция, която е 0,6 – 0,7 %, са две десети от процента. България е на най-ниското равнище по отделяните средства за наука, здравеопазване и образование в целия Европейски съюз, заяви Димитров. По-високата събираемост на приходите и пренасочването на пари към важни сектори като образование, здравеопазване и наука са възможности и за по-доброто финансиране на тези области. Той подчерта още, че съседна Турция в условия на същата икономическа криза, в която е и цяла Европа, има 8 % годишен ръст на икономиката си. Липсата на ясна макроикономическа политика и търсенето на опрвадния в кризата проф. Димитров посочи като характерни за работата на правителството.
Според проф. Гарабед Минасян показателят за „сива икономика“ в последните три години не се е променил и обемът му се изчислява на около 25 млрд. лв. годишно, което прави една трета от БВП – средства, които не влизат в бюджета.Той коментира още: “Въведохме плосък данък от 10 %, къде е осветляването? Ако от тези сенчести милиарди успеят да съберат една пета, това прави над 5 млрд. лева повече приходи. Това е работа на Министерството на финансите“. Професорът напомни също констатацията на “Трансперанси интернешънъл“ , според която България е най-корумпираната страна член на Европейския съюз.
Приходите на общините са намалели с 1,285 млрд. лв. като основната причина за това е „орязването“ с 940 млн. лв. на държавните субсидии, каза Стефан Иванов от Икономическия институт на БАН, като допълни, че заложената фискална децентрализация от две години е „наобратно“ – увеличават се публичните ресурси в централната власт.
Увеличените разходи за социални дейности пък с 377 млн. лв. са главно заради увеличението на пенсиите, от което ще се възползват само хората с много ниски доходи, допълни Васил Цанов от института, като прогнозира, че увеличение на заплатите в бюджетната сфера ще може да става само с оптимизация на наетите лица.
Заложеният в бюджет 2012 година висок ръст на еврофондовете от 80 % отчете колегата му Виктор Йотов, като подчерта, че не е ясно какво ще стане с българската икономика, ако предвидените над 3 млрд. лева не бъдат усвоени. Йотов заяви още, че трябва да се преосмисли сегашният модел на растеж – от чужди инвестиции към стимулиране на износа.
Учените бяха категорични, че увеличаването на приходите в бюджета за 2012 година може да стане само, ако сивата икономика в България се изкара на светло.
