Вчера Институт „Отворено общество“ представи в рамките на публична дискусия доклад от 76 страници озаглавен „По следите на европейските пари“. Документът изследва достъпността и характера на информацията в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от структурните инструменти на ЕС в България в частта й предназначена за гражданите (публичен модул).
Докладът е изготвен от Институт за развитие на публичната среда в рамките на проекта “Граждански мониторинг върху прилаганите от правителството инструменти за управление на средствата от структурните фондове на Европейския съюз”, подкрепен от Институт “Отворено общество” – София по програма „Управление и публични политики“.
ЛИПА публикува в резюме констатациите на доклада.
Първата отчита като факт, че с въвеждането на публичния модул на ИСУН „България напълно покрива минималния общ стандарт на Европейската комисия (ЕК) за публикуване на информация за бенефициентите по европейските фондове. Публичният модул дава информация и на ниво конкретен проект, включително и за реално изплатените средства по него“, посочват авторите на доклада. Те отчитат, че в сравнение с периода преди въвеждането на публичния модул на ИСУН, сега вече се дава „значително по-широк кръг допълнителна съществена информация за управлението на европейските средства“, с което, според експертите, страната ни е изпълнила Резолюция на Европейския парламент (ЕП) за прозрачността на регионалната политика и нейното финансиране от 15 юни 2010 г.
Сред констатациите в доклада е, че „публичният модул на ИСУН не решава проблема, свързан с практическата полза за гражданите от публикуването на данните“ като авторите посочват недостатъчност в съдържанието и начина на представяне на данните. Тези „дефицити“, по думите им, „затруднява използването на модула като инструмент за граждански контрол в процеса на управление на европейските средства“.
Като „все още далеч от прилагането на водещите международни стандарти, свързани с т. нар. Отворени база данни“ определят експертите реализирането на публичния модул на ИСУН и обръщат внимание, че ползването му от лица и организации, външни за администрацията, е затруднено. Като недостатък те посочват и липсата на двуезична версия, което се отразява върху „възможността от използването на данните в трансгранични приложения, включително и такива за нуждите на Европейската комисия (ЕК).“
Според авторите на документа, публичният модул на ИСУН не дава информация за изпълнението на годишните бюджети на оперативните програми, които се изпълняват в България, за вноските на страната ни в Европейския съюз (ЕС) по години, както и за планираните бюджети на отделните оперативни програми и реалното национално съфинансиране.
Същите констатации докладът прави и по отношение на информацията за обема изпълнение по отделните договори. „Публикуването на информация за партньорите и изпълнителите по всеки проект, както и сумите, които те получават, би трябвало да стане задължително“, са вписали още в доклада експертите.
В документа могат да бъдат намерени и сравнителни данни за функционирането и организацията на информацията в аналогични информационни системи във Финландия, Италия, Холандия и Полша, както и препоръките, направени от експертите, за подобряване публичния модул на ИСУН.
Екипът на проекта “Граждански мониторинг върху прилаганите от правителството инструменти за управление на средствата от структурните фондове на Европейския съюз” е в състав: Антоанета Цонева, Светослав Георгиев и Ива Лазаровa – автори, Десислава Кузнецова – редaктор и доц. д-р Ингрид Шикова – рецензент.
Пълният текст на доклада може да бъде намерен на сайта на Институт „Отворено общество“.
