Публикация в сайта kingsimeon.bg от 2 ноември 2011 г.
През последните 20 години на прехода България безспорно отбеляза голям икономически и политически напредък. Но все още остава държава с ниско доверие в институциите, с недостатъчно добро ниво на сближаване със средноевропейските страни-членки, със слаба икономика и не особено активно гражданско общество.
Повече от всякога имаме нужда да се обединим около основни параметри на икономическа ни политика, така че тя да отговаря на предизвикателствата на глобалната среда.
Възможно ли е да поддържамe финансова стабилност, като същевременно насърчавамe икономическия растеж?
Икономическата криза продължава да доминира дневния ред на политиците от цял свят и предизвика продължителни проблеми на по-слабите икономики от еврозоната като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.
Една от причините за дълбочината на кризата е глобализацията на пазарите. Финансовите затруднения на една държава влияят върху финансовата система на друга. Неплатежоспособността на страните от еврозоната застрашава стабилността на еврото и предизвика безпрецедентна намеса на ЕК, ЕЦБ, страните от ЕС и МВФ, а през последните седмици вече и на страни като Швейцария, Япония, Русия, САЩ.
Финансовата стабилност изисква бюджетният дефицит и публичният дълг да се ограничават, за да не се допусне да забавят икономиката. Това поставя правителствата пред труден избор. Какви трябва да бъдат бюджетните разходи? Можем ли да предлагаме качествени публични услуги като образование и здравеопазване и да ограничаваме обществените разходи?
Отговорът е един: За да създаде условия за устойчив растеж, правителството трябва да поддържа политика на стабилни публични финанси, да провежда структурни реформи чрез по-ефективна и гъвкава държавна администрация, активен пазар на труда, подобряване на конкуренцията, насърчаване на „зелената” икономика и проектно-ориентирани разходи за иновации, образование, здравеопазване и инфраструктура.
Как държавата може да увеличи заетостта?
В условия на криза безработицата расте; доходите падат, потреблението се свива; увеличава се натискът върху правителството да осигури работни места. Но само работни места не са достатъчни; за да има растеж, трябва да развиваме нови умения и знания.
Повечето европейските правителства започнаха реформи в пенсионната система. България също се присъедини към тенденцията, макар че набелязаните мерки изглеждат недостатъчни. С увеличаването на минималната възраст за пенсиониране ще останем икономически активни за по-дълго. Проблемът обаче е в осигуряването на работа.
Безработицата ще продължи да бъде висока.
За да можем да намалим безработицата, трябва да разработим дългосрочна политика, която да ни подготви за бързо променящия се икономически ред и предизвикателства на съвременното общество. Трябва не само да работим по-дълго, но и постоянно да осъвършенстваме квалификацията си. Така ще допринесем за повишаване на конкурентноспособността на фирмите, за които работим, и икономиката като цяло.
Но как да постигнем това? През последното десетилетие напредъкът на информационните технологии помогна да се увеличи ефективността – особено в сектора на услугите. Натрупахме нови знания и умения, възползвахме се от практиките на аутсорсинг като пазар с по-евтина работна ръка.
В периода 2001 г. – 2008 г. икономиката растеше с високи темпове в секторите строителство и проектиране, инженерингови и информационни услуги, фирмите предупреждаваха за липса на квалифициран персонал; в други сектори – силната конкуренция повиши изискванията и някои се оказаха в позиции, за които бяха свръхквалифицирани.
Предизвикателството пред политиката по заетостта е да може да очаква и отговаря на промяната в търсенето на нови умения и нов тип работа. За хората със значителен трудов стаж това означава инвестиции в „обучение през целия живот”; за групите в неравностойно положение – майки с деца, млади трудови работници, етнически малцинства, разработването на активни програми за обучение, за да намерят работа и да останат на пазара на труда.
Училищата също имат важна роля – да бъдат гъвкави и бързо да отговорят на промените в пазара на труда. Да учим децата ни да мислят нетрадиционно, да си помагат и сътрудничат (защо не и чрез разменни международни програми) ще бъде толкова нужно, колкото ползването на компютър.
Кой е новият модел на растежа?
Икономиката трябва да расте, за да излезем от кризата и да отворим нови работни места. Откъде ще дойде растежът? Коя е посоката, особено в условията на глобален свят с ограничени запаси от енергия и суровини и нуждата от скъпи инвестиции в опазване на околната среда.
Търсейки източници на растеж, държавите засилват нови отрасли и продукти като енергията от възобновяеми източници, биотехнологии, стоки от рециклирани отпадъци, информационни услуги, електромобили. Не можем да предвидим каква ще е икономиката на бъдещето, но все пак имаме идеи кои ще са секторите, които ще я движат.
Научните изследвания и технологиите ще донесат материални иновации. Те ще организират живота и икономическата ни активност по нов начин, ще променят начина, по който произвеждаме и потребяваме, ще създадат нови сектори, които ще използват ресурсите по-ефективно.
За да преодолеем разочарованието от несполуките и направим пробив в институционален и икономически смисъл, трябва да инвестираме в иновации и нови умения. Но нищо от това не може да бъде възможно без знание. Корените на бъдещия просперитет на обществото ни са в образованието, науката и обучението.
Оригинален текст на публикацията в сайта kingsimeon.bg от 2 ноември 2011 г.
