Лидерът на европейските либерали и бивш премиер на Белгия Ги Ферхофстад смята, че идеята за Европа на две скорости е опасна за цялостта и демократичността на Европейския съюз
Испански информационни източници разпространиха становището на Ферхофстад, броени дни след изказването на Никола Саркози (вж. dnes.bg от 9 ноември т.г. ) за „Европа на две скорости“, цитирано от Ройтерс. По време на изказване пред студенти в Страсбург Саркози обяснява, че „Европа на две скорости“ означава една скорост за членовете на еврозоната, а друга – за останалите. По думите му това е единственият начин за реализиране на европейската перспектива за страните, които желаят да се присъединят към ЕС. Ройтерс предаде още, че Никола Саркози е на мнение, че страните от еврозоната трябва да ускорят и да задълбочат интеграцията помежду си, а страните извън еврозоната, както и онези, на които им предстои влизане в ЕС, да поддържат „по-хлабави“ отношения и да вървят в посока към федерация. „В момента сме 27 (страни в ЕС). Ясно е, че в един момент в бъдеще ще трябва да приемем страните от Балканите. Тогава ще бъдем 32, 33, 34. Никой не си мисли, че федерализъм, тотална интеграция, ще са възможни с 33, 34 или 35 държави“, казва още Саркози. Досега френският президент не е използвал термина „федерализъм“ по отношение бъдещето на Европа“, коментира още Ройтерс, допълвайки, че Саркози постоянно се обявява публично за интеграцията като модел на действие, но на практика непрекъснато прибягва до междуправителствения модел за взимане на решение. В този модел се разчита на консултации с канцлера Меркел, въз основа на които се вземат решенията. Саркози казва също, че приемането на Гърция в еврозоната е било грешка, а Италия няма да може да избегне тежките мерки за икономии.
Испанските медии коментират в изминалите дни, че нито поредицитe от срещи на лидерите на европейските страни, нито последната среща на световните лидери на Г-20 успяват да измъкнат Европа от затрудненията.
Институционалната рамка, създадена от Лисабонския договор, за много анализатори се оказва остаряла, въпреки че е само на две години. Проблемите, предизвикани от колапса на малката гръцка икономика, които Европейският съюз не съумя да разреши, изглеждат незначителни на фона на заплахата от банкрут на Италия, трета по големина икономика в Европейския съюз. До положителни резултати не водят нито работата на институциите, нито управленският модел, установен от оформилата се ос между Париж и Берлин. Все по-усилено се говори, че двете правителства гледат със симпатия и дори разсъждават върху конкретни проекти за реализирането на Европа на две скорости, оглавявана от страните от зоната на еврото – които ще представляват ядрото с по-голяма степен на интеграция.
Към политическия и икономически хоас се прибавя и предупреждението за една нова рецесия макар и по-слаба, която ни предстои, според новия президент на Централната Европейска банка, италианецът Марио Драхи.
Невъзможността да бъдат овладяни нито една от възникналите кризисни ситуации, разтрисащи Общността и които стават все по-заплашителни, откакто Италия е в центъра на бурята, са показателни за известно изчерпване на капацитета на европейските институции, коментират още испански анализатори.
За повечето от тях правните рамки, определени от Лисабонския договор, правят Европа бавна и трудно взимаща решения. Вероятността да бъдат дадени по-големи правомощия на Европейския парламент се разглежда като предизвестен провал.
Критиките към Европейския парламент възмутиха най-вече лидерът на европейските либерали Ги Ферхофстад, който изрази мнение пред испански медии, че единственият извод, който се налага от сегашната криза, е че Европа не може да продължи по същия начин като досега. За бившия белгийски премиер истинската опасност би била една Европа на две нива, с разделени институции. За него това е рецепта за изгражднане на една недемократична и нефункционална Европа, управлявана от Германия и Франция.
По материали от испанската преса, dnes.bg и Ройтерс
Снимка: AFP
