Коментар на Георги Ангелов в Труд от днес за Бюджет 2013 г.
Правителството може да използва последния си бюджет, за да покаже какво може да се очаква от него в следващия мандат. Може да покаже дали е ляво или дясно; дали е реформаторско, или мързеливо; дали има стратегия, или се движи накъдето задуха вятърът. Каква заявка дава ГЕРБ?
Отлагане
През 2013 г. се планира дефицит от 1,1 милиарда лева. И това ще се случи в положителния сценарий, т.е. ако има достатъчно приходи. Ако няма, следващото правителство ще трябва да се бори с голям дефицит. Милиард и сто милиона дефицит означават съответно увеличение на държавния дълг. Какво лошо има в това? Всъщност можем да го видим в данните за последните няколко години, когато заради дефицитите държавният дълг беше увеличен. Разходите за лихви по този дълг през 2009-2010 г. бяха около 500 млн. лв. През 2013 г. те вече са 875 млн. лв., т.е. увеличение от 375 млн. лв. (това не е заради новата емисия еврооблигации, която всъщност спестява разходи).
Ако държавният бюджет беше балансиран още в началото на кризата, както успяха да направят някои по-успешни и по-реформаторски страни, щяха да бъдат спестени поне 375 млн. лв. годишно. Отделно нивата на лихвите щяха да са по-ниски, от което щяха да се спестят поне 150-200 млн. лв. годишно. Ето как бавното намаление на дефицита води до половин милиард ненужни разходи.
Приватизация
Държавата е най-големият собственик на активи в нашата страна – като се започне от терени, гори и земеделски земи, през всякакви недвижими имоти и инфраструктура, та се стигне до цели компании и отрасли. Това са ресурси, които могат да произвеждат, увеличавайки икономическия растеж и носейки приходи в бюджета.
Едно дясно правителство вероятно би дало приоритет на приватизацията и използването като начин за привличане на повече инвеститори. Едно по-ляво правителство може да запази повече държавна собственост, но най-малкото би трябвало да се опита – ако може – да я управлява по-добре. В Бюджет 2013 обаче не се вижда никаква подобна идея. Няма заложени солидни приходи от приватизация, т.е. да не очакваме нещо сериозно. Няма и заложени някакви по-значими приходи от държавната собственост. Тоест очаква ни запазване на статуквото – много държавна собственост, която се управлява зле, тежи на икономиката и губи стойност. Всъщност държавата ще дава повече субсидии на губещите държавни компании, отколкото печалби получава от останалите. Това си е “соц”, познат отпреди 1989 г.
Без реформи
Пазарът на труда е проблем номер едно. Еврокомисията му отдели специално внимание в своите доклади. Почти половин милион са загубените работни места от началото на кризата. Въобще при такъв очевиден проблем би трябвало да очакваме той да бъде адресиран от правителството.
Нищо подобно. Изричното настояване от Брюксел за реформа на минималните осигурителни прагове бе превъплътено в половинчата мярка – да не се вдигат административно минималните прагове в някои отрасли. Но моделът остава. Защото синдикатите го харесват. Дали това е ляво, или просто глупаво?
Въобще реформи през 2013-та не очаквайте. МВР ще си остане многолюдно министерство, в което ефективността е ниска, защото не се инвестира, нито се променя начинът на работа. Но така ще бъде навсякъде. Защото за да имаш малка и ефективна административна машина, трябват инвестиции в технологии, оборудване, квалификация. А такива няма да има. Затова ще си останем с раздута държавна машина, която не върши работа (тук включвам и полиция, и съдебна система).
Социални разходи
Според една популярна дефиниция левите партии харчат това, което е произведено, а десните насърчават да се произвежда повече. Разбира се, не става въпрос за крайности, а за съотношение на кое се дава повече тежест. Бюджет 2013 залага на голямо увеличение на харченето – 1,8 млрд. лв. и бюджетът (заедно със земеделските субсидии) достига над 32,5 млрд. лв., т.е. около 40% от БВП. Т.е. имаме най-големият бюджет като абсолютна сума и един от най-големите като дял от икономиката. В голямата си част увеличението отива за социални разходи и здравеопазване.
Обаче ако няма растеж на икономиката, ако няма достатъчно нови работни места, харченето няма да свърши никаква работа. Не може да се замени икономическият растеж със “социални” разходи. А растежът, дори в най-положителните прогнози на правителството, ще бъде 1,5-1,9% – крайно недостатъчно, но явно това не е приоритет.
Вдигане на данъци
О, да, правителството вдига данъци, колкото и постоянно да говори за ниски данъци. През 2013 г. ще видим данък лихва за първи път в историята, но ще видим и вдигане на максималния осигурителен доход, за първи път от най-добрите години преди кризата. И двете ще натоварят средната класа и ще пречат на икономиката – но пък ще финансират “социалното” правителство. И не е за първи път – през 2010 г. бяха увеличени шоково акцизите, през 2011 г. – осигуровките, постоянно се вдигат минималните прагове, а в една година шоково се вдигнаха и осигуровките за самонаетите. Тоест вдигането на данъците не е нещо ново, а системна практика на това правителство. От която не произлезе абсолютно нищо положително за икономиката.
Автор: Георги Ангелов
Източник: ТРУД
