Публикация в сайта kingsimeon.bg от вчера, 13 ноември 2012 г. (пълен текст)
Когато през 2005 г., малко след подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския Съюз един от моите сътрудници прекъсна среща, за да ми съобщи „спешната” новина, че е предвидено България да председателства Съюза през 2018г., реагирах с усмивка на това толкова нетърпящо отлагане съобщение от Брюксел. В онзи момент, след току-що приключилите преговори, след толкова големите усилия, положени от държавата и преживените лишения от толкова много българи, тази „новина” изглеждаше наистина химерна. Но времето минава и ето, че този важен за страната ни момент придобива все по-реални измерения и вече не звучи като дата от заглавието на научно фантастичен роман.
Дали обаче ще посрещнем това предизвикателство с ясни приоритети, които да предложим на Съюза и най-вече с добре формулирани национални интереси? Ще съумеем ли до тогава пълноценно да се възползваме от пълноправното си членство и с какво ще сме допринесли на самия Съюз с нашето 11 годишно присъствие в него? Можем, разбира се, съвсем формално да отбележим председателството си, още повече, че то се редува с Естония и Великобритания, но за самите нас това е една възможност да подредим целите си и да си изградим свой образ и място в рамките на Европейската общност.
През изминалите три години във външнополитически план бяха определени две основни цели – влизане в Шенген и приемането ни в еврозоната. И по двете теми, като че ли няма особен прогрес. Освен техническите параметри и на двата въпроса, те имат и чисто политически измерения. Много пъти извън конкретните изисквания, които трябва да се покрият, става въпрос за доверие. Явно трябва да признаем, че сме изправени пред определен дефицит на доверие към страната ни. Причините със сигурност трябва да търсим при нас самите. Ние все още гледаме на Европейския Съюз като на външна арбитражна институция, която следим дали ни одобрява или осъжда. Положителните оценки превръщаме в политически аргумент срещу опозицонните партии, а негативните – не приемаме и дискутираме с европейските експерти. Не се чувстваме като част от организма на Общността.
Проблемите на ЕС са като че ли прекалено далеч от нас. Силно впечатление ми направиха коментарите на представители на европейските институции в частните ми разговори с тях по различни поводи през изминалия месец (като например по време на сватбата на Люксембургския престолонаследник) за слабото присъствие на страната ни в повечето европейски форуми, както и за липса на позиции по много от обсъжданите въпроси. Напоследък името на България единствено се цитира в европейските медии заради класирането ни на едно от челните места сред страните от континента по корупционни практики или заради липсата на достатъчна медийна свобода. Не можем да допуснем да се самоизолираме от европейските процеси.
При сегашната кризисна ситуация за повечето европейските страни, чието решение ЕС вижда във все по-голямата интеграция между държавите-членки, ние трябва да покажем, че на България може да се разчита и да изтъкнем нашите силни аспекти, с които да подпомогнем развитието на Общността.
Изключителното географско разположение на България, добрите междусъседски отношения, които страната ни поддържа и ролята ни заедно с Румъния на външна граница за ЕС са едни от тях. Друг печеливш коз за нас са традиционните добри отношения с бившите съветски републики – страните като Армения, Казахстан, Узбекистан и други. Наш плюс са и изградените от години връзки с Виетнам, Монголия. България не може сама да реши Близкоизточния въпрос, но може да се позиционира в рамките на ЕС да подпомага този процес. Това е пътят да покажем полезността на нашето присъствие, и косвено да защитим националните си интереси. Но за целта трябва да си изградим доверие и защо не „лоби” в европейските институции. Неведнъж съм казвал, че приемствеността, последователността и предсказуемостта са основните елементи във външната политика!
Освен във външнополитически план България може да бъде интересна и с дългата си традиция в компютърните технологии, която е създала изключителни специалисти в областта. Ето защо ни подхожда лансираната вече идея за европейска политика за екодизайн – за стандартизация на всички електронни батерии, с цел да се спести огромно количество въглеродни отпадъци. В рамките на НАТО може да поискаме да се специализираме в областта на военната медицина, където имаме добър опит. България през последните години се налага на европейския пазар като един от основните износители и производители на биосуровини, които са основата на биопродуктите, произвеждани в ЕС. Трябва да засилим и подпомогнем тази тенденция, имайки предвид рязкото покачване на търсенето на еко продукти от европейските потребители.
Трябва да настояваме за една по-солидарна Европа и да определим приоритетите си като европейци. Да не се люшкаме между интересите на големите държави, а да следваме нашия път като страна от ЕС, защитавайки националните си интереси, но винаги през интересите на Европейската Общност. Бъдещето на Европа е много повече от единното евро или липсата на граници, а дори от географското понятие Европа. И това се доказва в тези кризисни за Общността месеци, когато европейските лидери апелират именно за по-голяма интеграция и солидарност между държавите като оздравителни мерки.
Нека се вслушаме в тези апели и да подредим така нашите приоритети, че да отговорим на общите тенденции на континента, да бъдем адекватни на предизвикателствата, пред които е изправен Съюза, за да повишим доверието към нас, и така, по-добре да защитим собствения си интерес.
Източник и автор: kingsimeon.bg
