Анализ на Бисер Манолов в блога му bissermanolov.com от 14.12.2012 г.
Спомняте ли си „онзи“ случай с френските „туристи“? Оказа се, че те не били френски туристи, а френски разузнавачи, които безславно напуснаха пределите на родината ни „натирени“ от местните. Има един стар виц, който много пасва на горната случка, за това как най –бързо можеш да объркаш френски войник. Отговорът гласи: „Дайте му пушка и го накарайте да стреля“. Сещам се и за друг, как се нарича французин загинал в битка за родината. Отговорът е: „Нямам идея, защото това никога не се е случвало.“ Моля франкофоните за извинение, но тук е мястото да отбележа, че горните вицове не са мое творение.
Ако се питате защо Франция прикова вниманието ми през тази седмица, нека ви задам един въпрос, в последния се съдържа отговора: Представете си, че сте български фермер, получавате европейски субсидии за селскостопанската си дейност, на коя страна ще застанете – на Франция или на Германия? При условие, че Германия иска категорично намаляване на европейските субсидии за земеделие, а Франция, в качеството си на най-големия бенефициент на въпросните субсидии, е категорично против каквото и да е орязване. Става въпрос за европейския бюджет за програмния период 2014- 2020 година. Германия е категорично права застъпвайки мнението, че повече европейски субсидии, означават по-малко реформи в сектора с цел постигане на естествена конкурентноспособност изкована единствено на пазарни принципи. Не сте ли забелязали, че повечето от родните фермери дискутират по-скоро европейските помощи, а не земеделските добиви.
И така, френският президент Франсоа Оланд демонстрира доста дистанцирано поведение по отношение на колежката си Меркел. Какво става в действително? Спомняте ли си за пакта „Меркози“? За мнозина анализатори на европейската политика взаимодействието на Меркел и Саркози бе придобило впечатляващи размери. Не знам дали зимата е затиснала здраво французите, но през последните няколко седмици френско-германските взаимотношения видимо са под ледено покритие. Толкова пълно разминаване по всички основни европейски теми наистина не е имало досега. Разбира се, че на президента Оланд му се привижда икономически растеж най-вече през кривото огледало на държавните харчове, а канцлерът Меркел губи тотално настроението си, когато се заговори за „държавни дългове“ и „спасяване на Гърция“. Франция е класически пример за това„какво Не трябва да се прави в една държава, когато управляващата партия се смени“. Тя твърдо се харзулна по „левия“ улей на пистата без да осъзнава, че политиката на държавните харчове води директно в пропастта. Различията между германския и френския лидер са най-съществени по темите: икономически растеж, финансова дисциплина, общ банков надзорен орган и общите глобални облигации. Гермаците видимо показват раздразнение по отношение на прекомерното вмешателство на френското правителство в частния бизнес. Париж се опита да направи „чудеса от храброст“ за спасяване на 630 работни места в закъсалия производител на стомана Arcelor Mittal, включително и във връзка с появилите се коментари за предстоящето му национализиране. Тази ситуация, се обяснява според германската позиция, с пълната липса на икономически реализъм. Тя е в пълен противовес с германската бизнес култура. Германия не приема под никаква форма непреодолимата роля на профсъюзите във Франция при решаването на трудовите спорове. Френското трудово законодателство прави почти невъзможно уволняването на работници без съществени санкции за работодателите. Почти никой работник във Франция не желае да работи извън стриктно фиксираните работни часове, въпреки че заплащането е с 25% по-високо
Френско-германското напрежение нарастна още повече задари лидера в самолетостроенето EADS.
Оланд настоява, че изглаждането на френско–германските взаимотношения преминава през осъзнаването на Германия , че тя трябва да бъде лидер в „солидарността“. Казано на чист френски език това означава, че германците ще трябва да не роптая, когато получат чека за осребряване на разточителните обеди на французите, които рядко продължават под 2 часа. Шегата на страна, но французите наистина гледат на немската хазна като на обща европейска касичка, на която периферна Европа, и не само, може да разчита във всеки един момент, и най-вече в случаите на безконтролно харчене. Меркел е на точно обратното мнение. Според нея общите европейски надзорни органи първо ще контролират финансите на отделните държави- членки на еврозоната и в последствие ще поемат пасивите им. Казано с други думи, германската позиция е тотална превенция по отношение на разходите, за сметка на френската – държавни разходи в името на растежа.
Френско-германските отношения приличат на сложна партия шах. Нека си представим, че белите фигури са Франция, а черните – Германия. Какво виждаме? При белите фигури липсват пешките. Всички са офицери. Те призовават в атака и не помръдват от мястото си. Царят и царицата са вкопчени в танц по време на бал. Накратко – много шум и никакво движение. При черните фигури виждаме една изключително активна царица, която е застанала пред стройно подредената редица от войници . Никой не говори. Всички са в очакване на команда „Напред!“.
Автор: Бисер Манолов
Източник: bissermanolov.com
