Текстът е публикуван на страницата на
Н.В. Цар Симеон II на 21 март 2013.
Наблюдавайки със загриженост събитията, които се случват в страната напоследък, смятам, че е особено важно да съдим за тях обективно, без да се нагнетява изкуствено напрежение, защото то не води до нищо добро за обществото ни.
Многото картини от протестите, които виждаме напоследък, представляват отделни моменти на действия от страна на отделни групи граждани, но едва ли може да се вадят генерални заключения за мнозинството наши сънародници. Нека не забравяме, че обществото ни все още е твърде податливо на това, което му се представя и повтаря, и става манипулируемо. Ето от какво трябва да се пазим днес. Ние сякаш сме своеобразни рекордьори по митове и невероятни полуистини, които се разпространяват ежедневно.
Отново държа да повторя моето вътрешно убеждение, че онова, което след пет години няма да има значение, то и днес е без значение. Затова нека имаме мъдростта да отсеем важното за години напред от временното. Емоцията, от която се водят много от нашите протестиращи сънародници, е оправдана и ги разбирам, но надали тя може да се приложи в управлението и да доведе до практически резултат. Разумът е по-добър съветник от емоциите.
Протестите, като един възприет демократичен подход, постигат желания резултат. Сега е време да оставим настрана емоциите и да потърсим това, което ни сближава, отколкото да се акцентира на онова, което ни дели. Лично аз съм минал през безброй несгоди и на моите години вече съм видял много, затова разсъждавам по този начин. Смятам, че всички трябва в днешните дни на изпитания да си поставим една единствена цел – България! Крайно време е хората да се отърсят от мита, че главната цел на всяко правителство е умишлено да навреди на обществото, което проличава от изказвания на някои от участниците в протестите. Истината е, че да управляваш е тежка отговорност и е съвсем погрешно хората, които са се заели с тази задача систематично да бъдат порицавани.
Нека разделим възможното от невъзможното, невероятното от вероятното, приемливото за болшинството спрямо неприемливото. Нека енергията, която видяхме на улицата, да се насочи към позитивното мислене и към доброто, което може да се постигне, вместо да се хвърлят усилия в безполезното и безсмислено хулене. Да не се делим на „ние” и „те” и приоритет да бъде кое е добро за мнозинството. Най-вече за младите, защото настоящето е за тях, а не само бъдещето. Да сме наясно , че живеем в 21-ви век, а не в 18-ти и сме част от европейското семейство, в което има ясни правила и параметри. Чухме гласа на протестиращите хора, но нека оставим сега милионите избиратели да кажат думата си на 12 май. Това е истинската и ефективна демократична процедура. В този ред на мисли отново ще призова всички към висока избирателна активност. Това е начинът да изкажем мнението си, за да не се стига после до нови улични протести. Погрешно е да не гласуваш, а после да недоволстваш и критикуваш резултатите. Именно масовото участие в избори гарантира на гражданското общество решаваща роля. Колкото повече се гласува на този ден, толкова по-легитимни ще бъдат и изборите!
Демокрацията е активност и участие. Нека не позволяваме да ни обзема отчаяние и чувство на обреченост.
Не забравяйте, че просперитетът в голяма част е в нашите ръце. Всички знаем,че нещата няма да се оправят с магическа пръчка или чрез псевдо пророци и глашатаи на омразата. Носталгията или отживели идеи в политиката не са добра почва за развитие.
По- важно е да се огледаме какво се случва в други държави, да черпим поука от предишни грешки в историята и най-вече да търсим решение на проблемите, а не само да ги изброяваме, а още по-малко и сами да си ги създаваме. Нека обществената енергия тече в посока намиране на примери за решения, вместо да се опитваме да откриваме нещо ново, и то като го правим прибързано и нерационално. Има модели в преуспелите общества, които да ни послужат. Настоящата Конституция и нашите закони са добри, стига да се прилагат. Разумното, работещото, може да ни изведе от създалата се ситуация, едва ли празните лозунги. Нека се постараем да видим истинското, същественото.
Апелирам за разум и родолюбие като противовес на злобата, на радикалното и отживелия национализъм. Отечеството е намирало изход и в далеч по-сложни времена, защо и днес да не го постигнем?
За мен бъдещето не е абстрактно понятие. То е такова, каквото ние сами си го изградим. Това е обединяващата идея днес. Неведнъж съм призовавал и за респект към институциите. Дори да не одобряваме личностите, които временно ги олицетворяват, трябва да показваме уважение, за да има държавност, а чрез нея и национално самочувствие. Нека се простим с обичая вечно да търсим виновници. От полза за всички ни е от време на време да се „оглеждаме в огледалото”. Днес аз съм дълбоко загрижен за Родината, най-вече за нейния имидж и авторитет, от което зависят и чуждестранните инвестиции, а оттам и работните места и развитието на икономиката. България отдавна не е изолирана в Европа и трябва винаги да имаме едно наум, че нашите партньори ни наблюдават.
Президентът, в изпълнение на своите конституционни задължения, назначи служебно правителство и трябва да го подкрепим в един такъв сложен период, имайки предвид, че този кабинет може да не е само за два месеца, а докато се състави нов, след парламентарните избори. Новите министри поемат своите задължения в момент на сериозни очаквания към тях от страна на обществото и следва да им дадем възможност за спорна работа. Едно е да се управлява, да се намират решения на проблемите, друго е да се стои отстрани и да се критикува. Ако се върнем назад в близката история, като сравним и с другите държави, ще видим, че има безброй примери как при определени политически условия се сформират служебни или програмни правителства. Затова не бива да се драматизира излишно.
Нека мислим свободно, независимо, да не позволяваме да ни манипулират и ръководят с шаблони. Мотивацията на усилията на обществото да бъде насочена към подобряване на живота, а не да се впускаме в исторически ревизионизъм.
Знаете, че цял живот съм работил и милеел за България и нашия народ – по силата на историческите обстоятелства още от 6 -годишната си възраст! Именно за това считам, че имам династическото и моралното право да апелирам към моите сънародници за трезво мислене и градивни действия!
източник: www.kingsimeon.bg
