Статията е публикувана на 14 Април 2013 на интернет страницата на Агенция БГНЕС
През изминалата седмица, само в разстояние на 3 дни служебният премиер и министър на външните работи г-н Марин Райков изрази две много важни публични становища.
На 8 април в съболезнователното си писмо по повод смъртта на г-жа Маргарет Тачър, той сподели: „Лейди Тачър беше сред онези велики личности, които със силната си вяра в демократичните ценности преобърнаха хода на историята и доведоха до падането на Берлинската стена и рухването на комунизма. Това за всички нас от другата страна на Желязната завеса означаваше да бъдем свободни, за което несъмнена заслуга има баронеса Тачър. Тя вярваше силно в правото на всеки да бъде свободен, в правото на всеки да има избор“.
На 11 април по друг повод премиерът заяви директно и без дипломатически заобикалки, че „темата за принадлежност към бившата ДС е „част от чалгата на прехода“, с което разбуни необратимо духовете в голяма част от обществото. Ако опитният кариерен дипломат второ поколение Марин Райков бе прочел книгата на Президента д-р Желев „В голямата политика“, издадена през 1998 г., сигурно щеше да се въздържи от това толкова непремерено изказване. Най-малкото нямаше да направи този „гаф“ точно през дните, когато светът се прощаваше с Маргарет Тачър.
Ето какво пише в книгата си д-р Желев: „…Онова, което е оставило най-ярка следа в паметта ми от тази среща с Маргарет Тачър, беше въпросът за новите лица в дипломацията. Тук г-жа Тачър в прав текст ми каза, че ако искаме на Запад да ни приемат като нови демокрации, трябва да заменим старите номенклатурни кадри в дипломацията с нови лица от демократичните среди. Защото, продължи тя, всичките ви стари кадри ние ги имаме в компютрите си и знаем за всеки от тях какви връзки има с партийния апарат, с вашите специални служби, с КГБ и т. н. Ние просто не им вярваме и не желаем да работим с тях.“ Посланието на „желязната лейди“ е удивително със своята директна откровеност и политическа дълбочина.
Като един от най-опитните ръководни кадри в министерството на външните работи и споделящ (спред някои наблюдатели) десните политически ценности, г-н Марин Райков знае отлично, че разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност в министерството потвърди в пълна сила не само обществените очаквания, но и точно думите на г-жа Тачър. Злокачественият тумор на агентурната съпричастност към ДС бе поразил най-тежко точно кариерната българска дипломация. Няма друга посткомунистическа държава, която е станала член на НАТО и ЕС с такова «непробиваемо желязно ядро» на дипломацията си, изградено отгоре до долу от бивши сътрудници на комунистическите тайни служби. И тук не става дума за изключения, а за цяла (удивително напориста за улегналата си възраст) кохорта от така наречени „кариерни дипломати“ от комунистическо време, предимно съветски възпитаници на Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО).
Колкото до лицето Божан Стоянов с псевдоним «Младенов», има «видов ден», както казваше майка ми. И тук не става дума за това, при коя проверка е излязла или не е излязла наяве информацията за агентурното му минало, а за морала и честта на новия зам. министър. Нима той не е знаел истината за себе си? Винаги съм се удивлявал как никой от тези иначе амбициозни и образовани хора, нямаше достойнството и доблестта да стане веднага след 1989 г. и да си признае зависимостта от ДС без да чака отварянето на досиетата.
Премиерът г-н Райков има богата и пъстра биография, както и голям международен опит. Макар и да не сме го избирали, почти всички приехме назначаването му със симпатия или най-малкото с необходимата толерантност. Надявахме се да бъде почтен министър-председател, който да няма никакви зависимости, освен поетите ангажименти в обществена полза. Дано да е разбрал колко трудно се печели и колко лесно се губи политическо доверие. Особено в страна като България, с „нестанала“ декомунизация, затънала до гуша в лепкавата тиня на национал-популистката демагогия…
Източник: Агенция БГНЕС
