публикувано на
Автор: Аделина Марини
Едва ли можеше да има по-неблагоприятен момент за публикуването на задълбочения анализ [на английски език] на състоянието на България, изготвен от Европейската комисия по процедурата за макроикономическите дисбаланси. Само преди два месеца правителството на „фискалната стабилност“ на Бойко Борисов подаде оставка под натиска на улични протести, тръгнали от високи сметки за ток, но всъщност многопосочни – от 23-годишната бедност, чийто край не се вижда, до отчайващата корупция сред политическите елити, чийто край също не се вижда на хоризонта, през допускането на злоупотреба с монополно положение на пазара. В момента страната се управлява от служебно правителство, чиято основна задача е да подготви предсрочните парламентарни избори на 12 май. Наистина изключително неприятен момент, особено на фона на заключенията на Комисията в анализа.
Лоши средносрочни перспективи за растеж и сериозен проблем на пазара на труда
Въпреки че привидно финансовият сектор е стабилен, възможностите за печалби остават ниски, а изключително слабият растеж на кредитирането може сериозно да засегне перспективите за растеж в бъдеще. Банковият сектор остана на практика незасегнат от влошаването на икономическата ситуация в резултат на глобалната икономическа криза. Банковата стабилност се дължи основно на строги надзорни стандарти и достатъчно капиталови буфери. Високите провизии обаче депресират печалбите в банковия сектор, а ниското кредитно търсене остави банките с прекомерно висока ликвидност. Именно заради ниската кредитна активност, средносрочните перспективи за растеж не са никак добри.
Друг сериозен дисбаланс, който предизвиква загрижеността на ЕК, е ситуацията на пазара на труда. Той е засегнат непропорционално тежко от кризата. Вместо да намалят заплатите, отговорът на кризата на много от компаниите е било преимуществено освобождаване на работници. Това предизвика в България един от най-големите спадове на заетост в ЕС. През 2012 г. безработицата достигна 12%, а делът на незаетото население се увеличи. Безработицата е концентрирана в най-уязвимите групи като нискоквалифицираните и младите, като делът на дългосрочно незаетите също е нараснал. Разминаването между търсенето на определени квалификации и предлагането продължава, което е довело до недостиг на работна ръка в някои сектори, а това от своя страна спъва растежа. Нужни са насочени и съгласувани усилия с акцент върху реформата в образованието и върху мерки, насочени към развитие на регионите.
Прочетете целия анализ на Аделина Марини на интернет страницата www.euinside.eu
