Любомир Дацов пред в. „Труд“: Плоският данък е условие за растеж и заетост

Една историческа случка илюстрира колко е важно да имаш огледало вкъщи. Когато депутатите се видели в огледалото на първия българския княз след Освобождението, меко казано били изненадани от себе си.

Мнозина днес много ги напъва отвътре да си играят с данъчната система. Проблемът е, че това прилича на работа на парче, а не на цялостна визия какво трябва да бъде направено, защо и кога.

Увлечени в подготовката на програми за изборите, повечетo играчи не се интересуват от системен подход, а по-скоро импровизират на тема да покажат “различие” с другите партии. Макар че и в този случай разделителната линия се прокарва около “за” и “против” плоския данък и единна или няколко ставки за ДДС.

За една данъчна система най-важното изискване е да работи. А българската данъчна система работи. Работи добре поне от две гледни точки – дали структурата на данъците стимулира икономически растеж и дали осигурява стабилност на бюджета. И в двата случая може да се отговори с “да”. Доказва го и последното сравнение на данъчните системи в Европа, което Европейската комисия направи в края на 2012 г.

А дали беше добре структуриран бюджетът, в частност и данъчните приходи, говори фактът, че ефектът на кризата през 2008-2009 г. върху бюджетите на страните членки беше средно 7-9% от БВП. За нас този ефект е с около 2% от БВП по-нисък, т.е. изпълнена бе основната функция на данъците. И то въпреки напъните за “милиционеризиране” на данъчните и незадаването на неудобните въпроси, как така през 2010 г. контрабандата скочи около 4 пъти спрямо предишните години. И как в държавата на СРС-тата никой не каза къде отиват парите от нея.

Казвам това, защото дискусията за мен не е “за” или “против” плоския данък и единната ставка за ДДС, а за бизнес средата, как работи данъчната и митническата администрация и за какво ги ползват определени кръгове.

По света действат, огрубено казано, два типа данъчни конструкции. Едната, в случая и българската, е базирана най-общо на широка данъчна основа и ниски ставки. Втората, която е исторически унаследена в повечето от старите членки на ЕС, е “системата на швейцарското сирене”.

Система, която има тясна основа и високи ставки, прилича на изправен правоъгълник, в който са пробити множество дупки. Това са изключенията на различните ставки, на облекченията за различни групи или фирми. Може сами да си отговорите коя от системите изглежда по-стабилна – тази на монолитния правоъгълник или тази на дупки с тясна основа?

Естествено, от управленска гледна точка всяка система си има и недостатъци. В случая при системите с широки основи и ниски данъчни ставки трудно се прави политика в полза на една или друга група или в полза на един или друг отрасъл. А това е много изкушаващо особено за политиците, които вярват, че могат да заменят Господ.

Но добрите практики все пак показват, че политика е добре да се прави през разходната част на бюджета, или на агрегирано данъчно ниво. Имам предвид съотношението преки – косвени данъци. Ниските преки данъци, особено ниският корпоративен данък, имат най-добър ефект върху растежа и привличането на инвестиции. Това се потвърждава и от последните две изследвания за приходните и разходните мултипликатори, направени от МВФ и от ЕК.

Същото се отнася и за подоходния данък за физически лица и осигурителните вноски. Особено последните дават съществено отражение върху конкурентоспособността на икономиката и върху износа. Все области, които създават работни места и определят в условията на малка отворена икономика дали ще има собствено производство, или не. Споделям това, защото заетостта и устойчивият висок икономически растеж са първостепенни цели за държавата ни. И ироничното е, че всъщност повечето данъчни “иновации”, които се предлагат сега, ще действат в обратна посока особено в средносрочен и дългосрочен период. Намаляването или опростяването на данъците върху труда действат в посока на допълнително наемане на работна ръка. Обратното, данъците върху потреблението, върху имуществото и екологичните данъци не влияят съществено върху икономическия растеж. Ако на някого толкова му се иска да увеличава данъци, да наказва една или друга група, нека да го направи през косвените данъци. Така или иначе ще става въпрос за минимизиране на загубите, а не за оптимизиране на ползите.

Ето какво Еврокомисията определя като общи предизвикателства на данъчната политика:

* фискалната консолидация и престуктуриране на данъчната структура към “приятелски” на растежа данъци;
* разширяване на данъчната база;
* данъчната администрация и събираемостта на данъците.

Т.е. ако има някъде бяло поле за правене на реформи, то е именно в подобряването на работата на приходните администрации и борбата с контрабандата и източването на ДДС. Само България, Полша, Чехия и Гърция в ЕС имат нужда от реформи в 4-те основни направления на работата на данъчната администрация. Пак България и Чехия са държавите, където административната тежест върху малкия и средния бизнес е над 2 пъти по-голяма спрямо средното за ЕС и над 5 пъти спрямо водещите европейски държави.

Така че отново като че ли дискусията, която се налага покрай изборите, е извън контекста на реалността и необходимостта от реформи. При дефинитивна нужда от повишаване на събираемостта на данъците и намаляване на административната тежест върху бизнеса да предлагаш мерки, изискващи допълнително администриране и потенциално водещи до загуба на приходи, е най-малкото неразумно.

Тези спекулации са възможни, защото не се дава отговор на простия въпрос в каква държава искаме да живеем и как се постига това? Имаме ли стратегическа визия за висок растеж и заетост и как става това? Имаме ли единодушие, че друг ресурс освен хората почти нямаме? И ако го съзнаваме, то на какъв труд залагаме.

Дали на качествен труд, на икономика, базирана на умни и квалифицирани хора или ще залагаме на неграмотността? Защото освен да “произведем” умни и знаещи момчета и момичета, трябва и да ги запазим да работят в България. В този случай, ако ще залагаме на първото, ще подкрепяме плоския данък, който стимулира работодателите да задържат и наемат добре платените и квалифицирани работници, а не другите. Именно този ефект на плоския данък беше причината, поради която настоявахме да бъде въведен, и едва тогава идваха факторите като по-добрата му събираемост и по-лесното администриране.

Така че, господа, мислете, когато предлагате модификации на плоския данък и на ДДС. За много хора това може да звучи популярно, но не е вярно. Затова е по-добре, вместо да разваляме това, което е добро, да отстраним другите неща, които пречат на икономиката да привлича повече инвестиции и да създава повече работни места.

И да не забравяме, че ако не днес, то утре ще ни се наложи да се погледнем в огледалото. Добре е отсега да знаем какво искаме да видим.