Текстът на Стоян Панчев е публикуван на 10 юли 2013 на интернет страницата ekipbg.com
Ако има един мислител, който е бил достатъчно смел да говори открито за природата на гражданския протест, това е Николо Макиавели. В своите разсъждения върху първите десет книги на римския историк Тит Ливий, той нарича протестиращите „неконтролируема тълпа“, помитаща всичко пред себе си, независимо дали то е полезно или не за обществото.
Мартин Владимиров
Характерно за протестиращите е да пренебрегнат възможните компромиси с властта и да отстояват категорична и незабавна промяна. От друга страна, обаче, Макиавели уточнява, че хората имат нюх за верния път към тази промяна. Без предварително да координират своите идеи, гражданите достигат до едно общо мнение, което в повечето случаи има правилна насока. Проблемът, според Макиавели, е, че протестите лесно могат да бъдат неутрализирани от властта, ако тя съумее да ги разедини на отделни групички, които рано или късно започват да се карат помежду си.
За да се предотврати раздор, протестът има нужда от лидер. Неговата роля е да канализира идеите и да поддържа морала и организацията на хората. Ако той е достатъчно упорит, а исканията на протестиращите – реално постижими, трудно едно правителство може да се справи със ситуацията без да прибегне до абсурдна жестокост. Последното е немислимо в страна от ЕС като България, където и без друго властта рядко се съпротивлява срещу постоянна и упорита тълпа.
Републиканската идея
След като говори за механиката на протеста, Макиавели се опитва да анализира защо именно гражданският протест може да е извор на едно по-добро начало. В справедливия протест италианският философ вижда единствения начин да се преодолее покварата на тогавашната политическа система, белязана от господстващата олигархия на семейството на Медичите. Пред очите на Макиавели банкерската фамилия завладява всички важни постове във властта и постепенно унищожава демократичните устои на флорентинската република. Самият Макиавели е уволнен от поста си на външен секретар и изпратен в изгнание. Там той се заема да анализира различните видове държавно управление и да посочи, кое според него е в интерес на общественото благо.
Заключението му е, че републиката е най-добрата форма на управление, защото тя успява да балансира интересите на основните фракции в държавата с тези на народа. Италианският философ посочва, че когато властта е в ръцете на малцина, икономически-влиятелни личности, държавата лесно залита към олигархия, в която общественото благо е пренебрегнато. Най-екстремната форма на това управление е тиранията като резултат от доминацията на абсолютен монарх. Макиавели подчертава, че републиката по никакъв начин не изключва появата на конфликт между гражданите и народните представители. Напротив, той е нужен, за да може да се постигне необходимият баланс на интересите. Само така е възможен напредъкът на една страна и по този начин се предотвратява консолидирането на властта в ръцете на малък брой хора.
България през очите на Макиавели?
Протестите в страната показват именно този конфликт между властимащите групи в обществото и обикновените граждани. В българския политическия живот през последните 23 години не бяха изградени силни връзки между депутатите и суверена, което попречи на появата на механизъм за граждански контрол. В класическия смисъл на републиканската система основният градивен елемент е представителността. Тя осигурява адекватна комуникация на исканията и интересите на гласоподавателите и тяхното преследване в законодателните органи на държавата. Вместо това народните представители имаха и имат единствено за цел да представят интересите на влиятелни икономически кръгове около тях. Впрочем между тези така наречени ”обръчи” не бива да бъдат изваждани едни или други представители на едрия бизнес. Всички те в една или друга степен са успявали да манипулират парламента в своя полза.
В американската политическа мисъл и в известна степен при идеите на Макиавели, лобизмът сам по себе си не е проблем. Напротив той осигурява плурализъм на интересите, които при положение, че бъдат допуснати да се изразяват свободно, се самонеутрализират в един своеобразен баланс на силите в парламента. Проблемът в България е, че този баланс рядко се постига, защото различните икономически групи не се противопоставят, а напротив си сътрудничат в постигането на максимален брой облаги за своите бизнеси- за сметка на отделния индивид в обществото.
Така се получава ефектът, наречен от Иван Бедров, ”парцелиране на България”. Когато едрият бизнес работи в комбина за разпределение на икономическа територия, става почти невъзможно за нови участници да излезнат на пазара. Олигархичната структура на българския икономически живот последователно се преражда и в олигархия на политическото пространство, където властват едни и същи идеи и принципи, а новите такива не получават шанс за изява.Така в България дефакто няма значение дали управлява ГЕРБ или БСП, защото моделите, които те предлагат са по-скоро огледални по образ. Идеята за политическо махало в българската политика не съществува, което води до вакуум в дискурса и от там до застой в политическото развитие.
Този феномен, впрочем, е в момента типичен за по-голямата част от Европа. Липса на идеологическа поляризация и залагането на популистки идеи доминира политическото инженерство на Стария континент. Резултатът е появяването на ляво и дясно екстремистки политически формации, които се възползват от умората на избирателите да избират едни и същи хора. В моменти на криза разбира се нараства желанието за бързи, магически решения, които биват обещавани от утопични лидери с твърди възгледи. Екстремизмът в България, обаче, не е толкова опасен донякъде и заради националния ни характер, да гледаме скептично на всички политици.
Но истинското решение на политическата криза може да дойде само ако връзката граждани-власт се засили, за да се подобри механизмът на представителност в парламента. Естествено това налага и появата на нови образи в политиката, които да вдъхнат доверие в гражданите, че техните искания ще бъдат чути. Под въпрос, обаче, остава дали новите лидери няма да са може би поредният ответен ход на икономическите кръгове, които предпочитат да защитават интересите си чрез поставени лица в парламента.
Източник: ekipbg.com
