БЕЗ ПАНИКА.
Не можете да си представите колко съм благодарен, че посрещаме ситуацията с банковата и политическата ни системи като страна-член на Европейския съюз, и БЕЗ ПАНИКА.
Не, не,… не заради това, за което си мислите – нито заради упованието, че новият “Голям брат” ще ни спаси, нито че от Брюксел ще кажат на “управниците ни” какво да правят. Нито пък заради “най-предпочитаното” – да ни дадат малко „евра“, ако много я закъсаме, та да се “оправим”. Всъщност ние „евра“ си имаме – във Валутния резерв на Борда, дори малко повече от необходимото за момента. Имаме си и някой-друг лев във Фискалния резерв на Бюджета – нищо, че “Предишната власт” реве как Държавата била фалирала, а “Днешната” мърмори, че “Предишната” била опукала 8 милиарда лева от Резерва… Така че, споко и БЕЗ ПАНИКА.
Та, за Европейския съюз съм благодарен – не за Съветския. Във времената на Съветския съюз ни бяха казали, че Големият брат ще ни спаси и ще ни каже какво да правим – каквото и да се случи. Случи се Чернобил и Големият брат не ни каза нищо – само бяха предупредили най-знаещите да не казва нищо на никого. Докато един ден шведите вдигнаха олелия и принудиха Големият ни брат да си каже та и ние най-накрая чухме. Малко преди това Големият брат ни беше казал, че вече ще имаме “Гласность” и “Перестройка”. Ние си казахме: “Така ша са поснишиме да мине тая буря,… и ако не мине бурята накрая ша са преустройваме.” Краят дойде по-скоро – дордето си бяхме, така, поснишили се. И най-странното е, че дойде БЕЗ ПАНИКА.
Fast forward до днес и сме си вече в Европейския съюз,… Е, на някои не им харесва, но Слава Богу, че могат да си го кажат пред публиката спокойно или ядосано, но БЕЗ ПАНИКА.
Европейският съюз го наричахме “Клуба на богатите”. Богатите, за разлика от нас, бяха учени да могат да мислят и да вземат решения самостоятелно. Не говорим за хора, които непременно имат много пари – “бедняци” и “буфосинхронисти” с много пари си имаме бол и у нас. Богатите са си богати със или без пари, и знаят добре, че не винаги ще имат пари – забелязали са от опита си с парите, че едно от най-характерните свойства на пустите финикийските знаци е способността им да се изпаряват в миг при резки промени във външните условия. БЕЗ ПАНИКА.
Лесно можеш да разпознаеш истински богатия, но не толкова по това, че няма навик да се надпреварва да плаща сметката на цялата маса, нито по това “какво кара”. Не можеш да сбъркаш истински богатия по присъствието му – присъствие, носещо особено спокойствие, увереност и комфорт. Присъствие на себевладение, които успокояват и теб, и те правят сам да се чувстваш по-уверен и окуражен. Най-много си проличава при “срив във Силата”, особено ако е в областта на парите. Тогава настъпва паника… А трябва да се действа бързо… Знаеш, че действията под паника са обикновено грешни и дори опасни… Гърдите ти клокочат. Кръвта ти завира. Студена пот избива по челото ти… Искаш да се успокоиш. Поемаш дълбоко въздух… Не дишаш… Издишаш… Пак вдишваш и издишваш… Паника… … … Знаеш, че не бива да прибързваш… Не си сигурен накъде да тръгнеш… Трябва да се успокоиш, да си по-уверен. И осъзнаваш, че всъщност единственото, което искаш е да знаеш, че ще се справиш. Искаш някой, когото уважаваш, да ти го каже… Някой доверен и опитен, който не ти се кара, не те инструктира, но те разбира и познава положението ти от собствения си опит. Говорите си за времето и за наводненията, за старите колеги. Преминавате към проблема с главно “П”, задавате си въпроси, слушате се, обсъждате сценариите, и преди да се разделите си разказвате някоя и друга случка за семейството, за отпуската, споделяте идеи и планове за бъдещето… Вече си по-спокоен. Можеш да се върнеш към работата си, колегите си и да действаме заедно БЕЗ ПАНИКА.
Та за това съм по-спокоен и благодарен днес, че София е в ЕС, като слушам и чета за актуалните събитията, драми и страсти, и чувам отекващите, нервни викове “кой, кой, кой”… Знам от опит, че най-страшното в момент на банкова криза е паниката. Знам също, че днес важните ни политици и висшите ни държавни служители, както и ръководствата на банките ни, имат много колеги, на които могат да се обадят или да посетят в Брюксел, Франкфурт, Рим, Берлин, Париж и Лондон, в Дъблин, Атина, Никозия, Мадрид, Виена … Имат партньори и колеги навсякъде в Европа, с които могат да си поговорят нормално, спокойно, колегиално, по човешки и без страх от наказания. Те няма да ги инструктират, нито ще ги обвиняват, най-малкото защото е неприлично, но ще споделят опита си, ще ги поуспокоят и окуражат, ще ги уверят, че не са сами и въпреки неизбежните временни трудности – Българите ще се справим. БЕЗ ПАНИКА.
