Интервю на Проф. Огнян Герджиков за в. Труд
– Проф. Герджиков, задава се вот три в едно – два референдума и избори за президент. Няма ли да се обърка българинът сред толкова много въпроси?
– Ще започна по-отдалеч. През 2003 г. посрещнах председателя на Федералното събрание на Швейцария, техния парламент. Изразих пред него възхищението си как Швейцария използва толкова широкомащабно пряката демокрация с референдуми. Той обаче ми каза: „Не смятайте, че това е много добре.“
– Защо да не е добре?
– Защото има „своите рискове и много сериозни недостатъци“, каза той и продължи: „Традицията у нас от десетилетия е такава, че ние не можем да дадем заден ход и срещаме големи проблеми с това.“
В България довчера бяхме на другия полюс – никакви референдуми. Сега искаме с един скок да изпреварим Швейцария с референдуми с дузина въпроси наведнъж. Нормално е в едно допитване да има въпрос-два. Да не говорим, че някои от въпросите в сегашния референдум са противоправни.
През 1934 г. Хитлер прави референдум в Германия – дали да се съединят двата най-високи поста – райхсканцлер и райхспрезидент, и получава подкрепа над 90% . Тогава той взема цялата власт. Известни са последствията. Този пример е показателен. Така че референдумът не е панацея, защото може да се изроди. Не трябва да мислим, че каквото каже народът, е най-правилното, защото може да бъде увлечен от някаква безумна идея.
– Сбъркаха ли депутатите, като пуснаха всичките въпроси и без редакция на Слави Трифонов?
– Абсолютно. Най-голямата грешка е намаляването на броя на депутатите. Не може уважаващо себе си Народно събрание да допусне подобен въпрос. Има действащо решение на Конституционния съд, при което депутатите от 240 на 239 да се намалят, трябва Велико народно събрание. А те искат да ги намалят наполовина, което не може да стане в референдум. Макар че аз също смятам, че народните представители сега са много.
– Колко трябва да бъдат според вас?
– Моето виждане е, че депутатите трябва да са 180. 240 са много, но 120 са прекалено малко.
– Спорен ли е въпросът за пряк избор на шефове на полицейски управления?
– Това е професионален въпрос. Как аз мога да знам кой полицейски шеф ще е най-подходящ за пето районно управление например. Има хора, които растат по йерархията, прави се кадрови подбор по съответния ред. Това е работа на гилдията. Как обикновените хора да можем да определяме такова нещо? Не го разбирам. Не съм против референдумите, напротив, нека хората си кажат думата. Но ни липсва култура и тръгваме да правим недомислени неща.
– Тогава какво ще стане с този референдум оттук нататък?
– Би трябвало Конституционният съд да отмени противозаконните въпроси. Чудя се как Народното събрание – орган на държавното управление, допуска такива фрапиращи грешки. Специално е записано в закона за референдумите, че не може да има допитване до народа по въпроси, които са от компетентност на Велико народно събрание (ВНС).
– Възможно ли е свикване на ВНС?
– Разбира се, че е възможно, даже бих казал, че не трябва прекалено да се отлага. ВНС изигра своята положителна роля. Нашите държавни мъже бяха мъдри през 1991 г., като го предвидиха, защото тогава обстановката беше политически неизбистрена и трябваше да има възпиращ механизъм, за да не се правят големи глупости. Но дойде време за преосмисляне на някои текстове на конституцията. Затова трябва да се свика последното ВНС, което да премахне институцията ВНС.
– В референдума има един въпрос, който вероятно много ще се хареса на гласоподавателите – намаляване на държавните субсидии на партиите.
– Отново не трябва да се стига до крайности. Вярно е, че сегашната субсидия е твърде голяма за бедна България. Тя трябва да бъде намалена, но не 12 пъти. Не може да се хвърляме от единия на другия полюс. Тези залитания трудно мога да приема. Трябва да се намери разумният баланс, защото партиите използват тези пари за купуване на гласове – още един бич на нашето съвремие.
– Адекватно ли беше решението на депутатите за задължителното гласуване и санкциите, които предвидиха?
– Според мен като юрист задължително гласуване може да се въведе само с промяна в конституцията, тъй като правото на глас е правна възможност, при която носителят на правото, ако иска, го упражнява, ако иска – не. Вероятно дълбоко в себе си народните представители осъзнават това и се опитват да правят някаква половинчата задължителност, т.нар. лекс имперфекта – несъвършена правна норма, при която липсва санкция. Предписваш поведение, но при неспазване няма санкция. Това са големи изключения в правото. В случая липсва същинска санкция, търси се евентуално заличаване от списъци при негласуване два пъти.
– А не може ли вместо санкции да има поощрение?
– Може би има някакъв начин, но то ще е стимул за упражняване на правото. А стимул е латинска дума и означава „остен“…
– Друга ябълка на раздора е гласуването в чужбина, по което президентът наложи вето, но депутатите го отхвърлиха.
– Въпросът е деликатен. Много държави не допускат гласуване в чужбина, защото това е скъпо удоволствие. България е бедна държава и за мен е под въпрос дали да си позволяваме такова „удоволствие“. В същото време, известно е, че изборите в съседна нам държава са изключително силно изкривени, а там се гласува доста масово. Това е мисълта на Патриотичния фронт и онези, които подкрепят идеята за ограничаване на гласуването в чужбина. Не че българите в чужбина влияят кой знае колко на резултата от изборите. Става дума за няколко броя депутати, но самото явление е изключително грозно. Това е пародия на избори, това е демагогия. Избирателят там не знае български език, не прави разлика между парламент и правителство, на него му казват – ето това ще пуснеш, иначе Аллах гледа отгоре и ще те накаже. И те вярват, защото са полуграмотни. Неграмотен човек да ти определя управлението – за мен това е истинска демагогия.
– Проблемът е, че много млади и интелигентни българи, които живеят в чужбина, се чувстват изолирани.
– Това е вярно и на мен ми е жал за тях, защото те са активни, те обичат България. Те искат да упражнят правото си на глас и трябва да им се даде възможност. Това са много интелигентни млади и успели българи в Канада, Америка, Западна Европа и другаде. Те са истински капитал и въпросът е да им създадем условия един ден да се върнат.
– Защо проблемът с чужбина не се реши с електронно гласуване?
– Не съм специалист по компютри, но доколкото знам, има рискове от сривове, манипулиране и др.
– Как ще коментирате издигането на кандидатурата на Росен Плевнелиев за втори президентски мандат от ДСБ чрез Радан Кънев?
– Това е изключително изненадващ и озадачаващ ход. Партия, която с единия крак е в управлението, с другия – в опозиция, да издига кандидат на друга политическа партия – управляващата ГЕРБ, е недоумяващо. Такова нещо не знам в световната политическа история дали се е случвало и дали ние не сме прецедент. Начинът, по който бе издигната, е стресиращ. Вярно е, че ДСБ не е водеща политическа сила и не може да разтърси държавата, но това са крайно нестандартни ходове.
– Георги Първанов твърди, че има външен натиск върху това кой да е българският кандидат за президент?
– На основните важни държави в света не им е безразлично кой ще е следващият президент на България. Ние сме на възлово място в света. България не е велика сила, но е член на ЕС, с ключово геостратегическо местоположение между Запада и размирните района на Изтока.
– Според вас необходими ли са предсрочни парламентарни избори?
– Не смятам, че са необходими. Споделям това, което премиерът казва – „на нас ни трябва стабилност“. Интересите на България не изискват предсрочни парламентарни избори. Този кабинет трябва да изкара мандата си, той прави и положителни неща. Вярно, огромни проблеми има, много от реформите не вървят, но въпреки това ние се нуждаем този кабинет да изкара мандата си.
– Липсват ли компетентни юристи в сегашното НС?
– Неудобно ми е да го кажа, но отговорът ми е положителен. В едно Народно събрание трябва да има най-много юристи, икономисти и финансисти. Тези специалности дават управленци и те са гръбнакът на управлението на една държава. Не достигат качествени юристи. По наше време нещата изглеждаха по-различно. Да не се възприема като нескромно, но наистина имаше качество и неслучайно направихме много. Не подценявам другите партии, но основната заслуга за влизането на България в ЕС през 2007 г. е на НДСВ. А без ЕС ние щяхме да бъдем в много тежко положение. Преди 10 дни се върнах от Македония и станах горд, че съм българин. Огромна разлика. Те за съжаление не тъпчат на едно място, а вървят назад. Бях във втория по големина град Битоля в издигнато семейство. Изостанали са много, много – голяма безработица, мизерия, ниски доходи, никаква перспектива. Битоля от 105 хиляди души сега е 50 хиляди, бягат навън. Ако беше станала членка на ЕС, Македония щеше да е съвършено различна. Така че ние имаме огромен шанс, че влязохме в ЕС. Нищо че сме най-бедната страна. Може да сме в последния вагон на композицията, но сме закачени за нея.
Цялото интервю може да прочетете тук:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5505846
