Промените в изборното законодателство е тема, която се появява периодично в повечето демократични страни. Достатъчно е да възникне някакъв проблем в изборния процес или изборните резултати на някоя политическа сила да се разминава с нейните очаквания, както и други обективни несъвършенства на системата, за да се „възпламени” дебата около изборните правила.
България не е изключение. Свидетели сме и на последните промени в законодателството у нас, за които едва ли не с изненада научихме и за които липсва още необходимата техника. Ясно е, че изборните промени са част от демокрацията и желанието за постоянното им коригиране съвсем не е негативно. Те са показателни за големите очаквания и особена чувствителност на обществото към начина, по който функционира политическата система и легитимността на управлението в страната, защото не бива да забравяме, че чрез изборния процес се изявява народната воля. В този смисъл дебатът около това дали да има или не реформи в изборното законодателство е винаги полезен и съвсем не отслабва демокрацията.
Правото на глас е не само основно право, гарантирано от конституцията, но и граждански морален дълг, чрез който всеки един от нас допринася за доброто функциониране на демократичната система. Институциите и държавната власт имат задължението, от своя страна, да осигурят възможност на хората да изразят своята изборна воля и да посочат своите избраници в управлението. Нещо повече държавата е длъжна да премахва пречките пред гражданите да упражнят правото си на глас.
При последните избори през ноември 2016 г. стана за пореден път ясно, че изборната система има известни пропуски относно осигуряването на правото и задължението на българските граждани извън страната да гласуват. Тези пропуски се повтарят и може би е редно да помислим за въвеждането на други форми, още повече, че сме в ерата на технологиите, а и ние българите заслужено се гордеем с успехи и добри специалисти в тази област. В много европейски страни е въведено гласуването по пощата, и макар че също има някои недостатъци, е една доста по-удобна за гражданите в чужбина форма да участват в изборния процес. Със сигурност ще бъде и по-евтино упражнение от досегашното формиране на секционни комисии извън България, изпращане на бюлетини, на членове в комисиите от администрацията, заплащане на престоя им там, както и разходите за наемане на помещенията за гласуване, където това става извън дипломатическите ни мисии. Абсолютно непрактично и излишно е, лично на мен ми изглежда, например превозът на апаратите за машинно гласуване по цял свят, каквото престои на сегашните парламентарни избори. В името на това да улесним правото на българските граждани по света, а и да спестим държавни средства и енергия на администрацията ни, си заслужава да изучим опита на други страни като например Испания, която със сигурност има много повече свои граждани извън територията си, и която въпреки някои дребни проблеми в системата, успешно прилага вота по пощата в чужбина. Крайно време е да помисли и да видим варианти за гарантиране сигурността на така подадения вот. Доводът, че се „страхуваме” от вота по пощата, заради хипотетичната възможност за подмяната му, не е достатъчен, за да се откажем от него завинаги. Разбира се, че също толкова важно, като осигуряване достъпа за гласуване и е и гарантиране автентичността на този вот, но и сега отчитаме доста пропуски в този смисъл. У нас има достатъчно добри специалисти, които на базата и на опита на други европейски страни, биха могли да разработят една достатъчно надеждна система. Редно е държавата да положи усилия да улесни вота на своите граждани по света и да гарантира неговата сигурност. Зная, че сега вече сме на прага на изборите, които най-вероятно отново ще минат под знака на формиране на опашки и недостиг на секции в чужбина, и не е реалистично да се правят промени, но нека около другите дебати в тези предизборни дни се замислим за бъдещото и не протакаме въвеждането на по-модерни методи на гласуване. Нашите сънародници по света го заслужават.
