Ваше Величество,
Скъпи гости,
Уважаеми госпожи и господа,
На първо място, бих искал да благодаря на организаторите от Европейския либерален форум, Либералния институт за политически анализи и Фондация за свободата “Фридрих Науман” за поканата да открия днешния форум, посветен на 10 г. от приемането на страната ни в Европейския съюз. Поводът, който ни събира тук е общата грижа за бъдещето на Европа и мястото на България в него.
Днес нашият свят на правила, споделени ценности и визия за развитието на човешката цивилизация е изправен пред сериозни предизвикателства. Либералните идеи, залегнали в основата на съвременния демократичен свят, изглеждат застрашени от настъплението на консерватизма. В страни – символи на свободата, равенството и братството между хората, все по-силно звучат националистически и популистки гласове. Граници се затварят там, където доскоро имаше свободно движение на хора, стоки и капитали. Ще бъде наивно и безотговорно, ако като политици и гражданско общество не говорим открито по тези теми. Затова приветствам идеята за днешната дискусия. Милан Кундера определя европееца като „човек, който изпитва носталгия към Европа“. Аз не споделям този интелектуален песимизъм. Вярвам в жизнеността на европейската идея, в силата на европейските традиции, в примера на добрите постижения.
В България нямаме съмнение по отношение предимствата европейското членство. Българите днес се чувстват граждани на Европейския съюз. За настова е осъществена историческа справедливост, сбъдване на мечтата на поколения назад, стигайки до възстановенатанезависима българска държава преди повече от столетие.
Каква Европа ще завещаем на следващото поколение е въпрос, пред който сме отговорни пред историята, но и пред младите както в България, така и в Европа. Защото бъдещето принадлежи на младите и обликътна общия ни дом зависи от тях. Именно затова искаме да ги чуем днес.
Ясният поглед към бъдещето е функция на миналото, с неговите уроци и вдъхновение.Времето на присъединяването ни към ЕС беше време на активни реформи и модернизация. Беше време на икономически просперитет, на институционална стабилност и спокойствие за бизнеса и гражданите на България. През всичките тези години двете либерални партии в България НДСВ И ДПС изиграха своята решаваща роля. Успехът дойде и защото управляващите отстояваха решителнонационалнияинтерес. Защото зад политиката стоеше подкрепата на цялото общество, недвусмисленото желание на народа да си върне самочувствието и историческото място в обединена Европа.
Днес виждам сред вас много хора, които бяха лично ангажирани и положиха големи усилия в този процес-първия еврокомисар, министъра на външните работи и министъра по европейските въпроси. Преди всичко искам да изтъкна ролята на Негово Величество Цар Симеон II в осъществяването на тази историческа мечта. България имаше уникален шанс- убеден европеец с изключителна репутация сред европейските лидери да я преведе по този нелек път. Човек с опита и политическия рефлекс на роден водач, но и голям привърженик на екипната игра, на уважението и вярата към младото поколение на страната.Не случайно на 25 април 2005 г. в Люксембург,Негово Величество, тогава министър-председател, посветиподписванетона Договора за членство на България в Европейския съюз на младите хора.
Има една апокрифна, почти митологизирана фраза на бащата на обединена Европа, Жан Моне, която ще си позволя да перифразирам: „Ако можехме да започнем отначало, да започнем с вдъхновението и вярата на младостта…“
На добър час на днешната дискусия!
