Каква е целта на всички хора по света, независимо къде живеят и с какво се занимават, дори на нас тук в тази зала?
Целта на всички ни е една и съща – ДА ОЦЕЛЕЕМ.
Всички ни интересува един въпрос – как ще оцелеем имайки предвид как е структурирано обществото днес?
Нашата истинска постоянна работа е просто да успеем да оцелеем. Всички искаме да имаме смислена работа, която да създава достатъчно стойност и да дава препитание на нас и нашите семейства.
Принудително разселените просто се борят за същото – да оцелеят заедно с близките си.
2)На нас хората са ни необходими вече различни умения, за да се справим с оцеляването и едни от тях са разнокултурното познание, търпимост и емпатия.
Днес, това което осъзнаваме ние хората е 30 пъти повече от обема, който сме осъзнавали преди 10г. Днес ние все по-трудно отсяваме истинската релевантна информация, която ще ни помогне да оцелеем.
Аз съм един щастлив човек, на мен никога не ми се налагало да бъда в положение на насилствено преселена и не съм имала опит с такива хора, докато не започнах да правя ремонт на 100 годишната семейна къща на дядо ми в Редута. Тогава опознах от близо такива хора от Сирия, които работеха за една от фирмите по ремонтните дейности. Качеството им на работа беше много добро, дисциплината също, научих някой арабски думи като „Сабахо“ – добро утро и „Шукран“ – Благодаря.
3)България е вече много зависима от внос на хора с различни умения от трети страни, защото икономиката ни се развива по-бързо от населението ни. Според наши изчисления на БКЗ на България й трябват поне 400 хиляди желаещи да работят, за да може икономиката да продължи да расте без да се налага фирми да закриват. В момента Брутния ни Вътрешен Продукт расте, защото населението ни се стопява. Статистически България губи 6 човека на час демографски и 1 човек на час емигрира. Ние сме една от най-застаряващите страни в света, с голяма емиграция и ниска имиграция.
Затова трябва да започнем да разбираме, че в България вече няма как да разчитаме на местното население, дори да привлечем –
-Повече възрастни хора, които искат да работят според възможностите си
-Търсещите работа от отдалечени населени места
-Хората с ТЕЛК
-Всички други искащи работа извън трудовия пазар индивиди
(Около 3,060 хиляди са хората над 15 години, като 2,5 милиона от тях работят)
Както в България така и в Европа ние трябва светкавично да променим политиките си на протекционизъм, да отворим границите си и да се опитаме да минимизираме последиците от обезчовечването на нацията.
Ние имаме нужда от всички работоспособни хора да се върнат на пазара на труда; имаме нужда повече жени да се присъединят към работния свят, защото техния потенциал все още не е изчерпан; ние имаме нужда всички дискриминирани групи от хора да се присъединят, като преди това се обучат и подготвят за подходяща работа, както и голям брой способни имигранти, без които не бихме могли да заместим тази празнота, чиято липса би сринала икономиката ни.
Това означава, че определено имаме не функциониращ пазар на труда или не се създават хора с необходимите умения и квалификации на необходимите места в необходимото време, което като цяло обезкървява бизнеса.
Нашата способност като правителство, министерства, компании, индивиди и общество качествено да се приспособим към новата нормала, към новата реалност или нов начин на мислене и работа ще предопредели бъдещето ни. И ние трябва да се променим по-бързо от както се променяхме преди.
Ние трябва да се потопим в потенциала на хората, в нашия потенциал, нашите компетенции, нашия дух, ценности и човечност, която имаме, и тогава имаме шанс да оцелеем като раса, защото Капитализмът премина в талантизъм.
4)Предполагам ще се съгласите с мен, а и след като чухте ужасяващите демографски тенденции преди малко – в никакъв случай не трябва да допускаме хората да се превръщат в най-пропиления ресурс на планетата.
В България генетично е заложена междукултурната търпимост.
Няма такъв град като София, където Синагогата, Джамията, Катедралата и Църквата да са толкова близо една до друга.
Насилствено разселените хора са хора живеещи в ужас и страх. Те често загубват своята мрежа с контакти, семейство, идентичност, даже език. Ето защо е важно:
-Да им се създаде среда и да им се даде работа, така те придобиват самочувствие и могат да покажат какво могат като са полезни на себе си и на приемащите ги страни
-Някои от тях имат развит предприемачески дух и ако имат условия те биха могли да развият бизнес и да създадат качествени работни места
-Други са с висока квалификация и би трябвало да можем да се възползваме според случая, а по-ниско квалифицираните биха могли да заемат отворените работни места, където няма местни желаещи – напр. в строителството, селското стопанство и производството.
-Чрез тях разбираме за несъвършенствата в администрацията и законодателството, че има скрита дискриминация, че има безумни трудности за достъпа им до образование, здравеопазване и трудовия пазар
От няколко години ние от Българската Конфедерация по заетостта апелираме за създаването на национален борд, съставен от специалисти и заинтересовани и представители от правителството, министерствата, синдикатите, които да изгради дългосрочна стратегия за целенасочен внос на кадри, която ще включи и вече пребиваващите на наша територия бежанци.
Също преди 3 години дадох идея на Министъра на Образованието да се създаде капацитет за обучаване на медицински персонал за чужденци, (медицински сестри и социални работници) и България да се превърне в център за обучение от региона. Идеята беше вместо да се борим с имиграцията, бежанците да имат опцията да постъпват легално за безплатно обучение с договор за работа от 5-10 години в медицинско заведение в България или чужбина, което покрива разходите им за обучение и престой в страната. В световен мащаб има глад за поне 2 мил. Мед. Сестри, които са много търсени и у нас.
5)Ако си представим, че света е населен само със 100 човека, как би изглеждал:
57 Азиатци
21 Европейци
14 Американци
8 Африканци
52 жени, 48 мъже
30 християни и 70 от други религии
89 хетеросексуални и 11 хомосексуални
6 човека притежават 70% от богатството на света
80 души живеят в бедност
70 са неграмотни и не могат нито да четат, нито да пишат
3 са принудително разселени
50 се хранят всеки ден, а 50 са недохранени
1 умира, 1 се ражда, 2 имат компютри, 1 има висше образование, но 85 имат мобилен телефон
В същност, по 1 милион и 200 хиляди умират на седмица, а около 1 милиард живеят в страх, така че каквото и да правите във вашия служебен и личен живот – опитайте се така да подредите нещата, че да имате дори и най-малък принос за подобряване на средата, в която живеем.
UNHCR/ Nikolay Doychinov
Г-жа Надя Василева-Българска Конфедерация по Заетостта:
9 ноември, 2024