Изказване на г-жа Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика на конференцията за приобщаване на бежанците в България

КАКВО ПРИНУДИТЕЛНО РАЗСЕЛЕНИТЕ ХОРА МОГАТ ДА ДОПРИНЕСАТ ЗА ПРИЕМАЩАТА ГИ СТРАНА?

В последните години редица европейски издания публикуват материали за ситуацията с бежанците в България. Основната теза на почти всички публикации е – бежанците се чувстват нежелани в България.
Позволявам си да употребя понятието „бежанец“ не в неговия нормативен смисъл като хора получили статут на бежанец, съгласно Закона за убежището и бежанците, а в смисъла на хора, бягащи от преследване и военни действия.
У нас има статистика, според която по-голямата част от влизащите в България мигранти се насочват към други европейски страни – главно Германия и Скандинавските страни.
В България те се срещат с редица проблеми:
На първо място не много добро приемане от страна на част от хората в България. Ако искаме откровен разговор по темата с обективен анализ на фактите и причините за тяхното съществуване би трябвало да отбележим съществуването на този факт. Не съм срещнала системен анализ на това явление, но очевидно има предпоставки за това. От много години България е една от страните в ЕС с най-висок относителен дял на населението, живеещо в риск от бедност. Последното изследване на Евростат ни поставя на второ място след Румения с 30-процентен дял на хората, живеещи в риск от бедност. Въпреки че е твърде нисък размерът на помощта, който получават бежанците, въпросът за това се поставя от много обществени хпредставители, особено в някои региони.
На второ място състоянието на пазара на труда. Съществуват големи дисбаланси, от една страна с недостиг на човешки ресурси, по последни данни на АЗ и на работодателските организации липсват около 260 хил. души с определени знания и умения. Същевременно имаме около 150 хил. души регистрирани безработни с неблагоприятна структура. Основната част от тях са трайно безработни, които не са подходящи да запълнат свободните работни места. Следователно може да се намери работа, но само за хора с определено образование и квалификация и трудови умения. Няма да е справедливо, ако се каже, че държавата и бизнеса нищо не са направили по отношение на включването на бежанците в труда. При започването на войната в Украйна само за 2 седмици в България влязоха 30 хил.души, в т.ч. 9000 деца. За сравнение през годината с най-висок мигрантски натиск – 2015 г. в България са поискали убежище 21 хил.чужденци. до края на първото тримесечие на 2024 г. са преминали повече от 2.2 млн.бежанци от Украйна. Данните сочат, че са останали малко над 50 хил.души. Колко от тях работят? Сред хората, получили временна закрила14 700 души работят, около100-150 души са регистрирани в Бюрата по труда, че търсят работа. Няма как да знаем колко от тях работят в сивата икономика. Украински граждани работят във всичките 28 области у нас. Най-много са заетите в няколко бранша – в хотелиерство и ресторантьорство 6223 души, търговия – 1793, преработваща промишленост – 1569.
За сравнение в Чехия работят 123 хил.души от около 300 хил. украински бежанци. Приема се, че още около 50 хил. души работят в сивата икономика. В Испания работят около 13 хил.украински граждани.
Трябва да се отбележи, че редица неправителствени организации обединяват усилията си в областта на заетостта на бежанците – това са Каритас България, БЧК, Съветът на жените-бежанки, Българският съвет за бежанци и мигранти, заедно с КАТРО България като част от австрийска консултанска група по човешките ресурси. Реализирани са редица проекти, свързани с предоставяне на психологическа подкрепа, кариерно консултиране, коучинг услуги.
По данни от последното изследване на Европейската агенция за бежанците нивото на удовлетвореност от подкрепата, която получават украинските бежанци за България е 69% / при 98% за Молдова, 88% за Унгария. Има и по-ниско равнище, то е 61% за Румъния/.
Много важен проблем е облекчения достъп до изучаване на български език, достъпът до обучение и квалификация. Въпросът вече беше разгледан в предишния панел.
Да се спрем на въпроса има ли държавата официална политика по тези проблеми, а на мен не ми е известен друг начин да се прави официална политика, освен да бъде заложена в законодателството, в нормативната уредба на държавата и да има институции, които да изпълняват тази политика.
Какво е положението у нас? Имаме 22 закона, гарантиращи равнопоставеност на чужденците; 17 подзаконови нормативни документа – правилници и наредби, имаме и Стратегия за бежанците.
И все пак проблемите са налице.
Една част от тях са обективни, както вече посочих част от тях. Те трудно ще бъдат решени в краткосрочен план.
Има и неща, които може по-бързо да бъдат задействани.
Българската държава би могла да бъде по-активна и аргументирана за получаването на допълнителна помощ от Фонда на бежанците в ЕС;
Представителите на държавната и общинската администрация би могло да проявяват повече чувствителност към проблемите на отделните хора и семейства за решаването на трудни казуси;
Гражданското общество е голяма сила, ако се насочи в по-голям мащаб към проблемите на бежанците. Тук е необходима и подкрепа от държавата.
От изключително значение е политиката на международно ниво. Подкрепата за държавите, които са източник на мигранти – дипломатически действия за мир и сътрудничество, икономическа подкрепа.