ЛИБЕРАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ ОРГАНИЗИРА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА: „ С КАКВО ДОПРИНАСЯТ ПРИНУДИТЕЛНО РАЗСЕЛЕНИТЕ ЛИЦА КЪМ ПРИЕМАЩАТА ГИ СТРАНА?“, ПОСВЕТЕНА НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО ПРИОБЩАВАНЕ НА БЕЖАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Събитието се състоя на 5 ноември 2024 в двореца „Врана“. То бе организирано съвместно с „ПанЕвропа България“ и Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) в България.
По данни на организаторите след ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. над 193 000 души са получили временна закрила в България. Като външна граница на ЕС България играе решаваща роля за закрилата на бежанците, като приема разселени лица не само от Украйна, но и от държави като Сирия и Афганистан. Въпреки това тя остава една от малкото държави от ЕС без национална интеграционна политика. Форумът имаше за цел да подчертае значението на приобщаващите политики, които дават възможност на бежанците да упражняват пълноценно правата си и да допринасят активно за общностите, които ги приемат. Истинската интеграция се осъществява в рамките на общността, като насърчава взаимното развитие и устойчивост, които обогатяват както бежанците, така и приемащото ги общество.
Конференцията бе открита от президента на ПанЕвропа и бивш министър по европейските въпроси г-жа Гергана Паси, която заяви: „Повдигаме тема, от която в обичайната среда и в днешния исторически контекст политиците панически бягат-миграцията. Тя обясни, че обикновено миграцията се е случвала не като признак на доброто, а като израз на най-лошата страна на човешката природа и даде като пример робството и колонизацията. Да подадеш ръка на човек в нужда, е най-висшето човешко благо, което ние всички сме длъжни да осигурим и да не позволим то да бъде поставено в отровната политическа среда, каза г-жа Паси.
В събитието участваха г-жа Седа Кузуджу, представител на Върховния комисариат за бежанците в България, Петко Николов, министър на икономиката и индустрията, заместник-министри на образованието и науката и труда и социалната политика, режисьори и писатели, представители на бизнеса.
Председателя на Държавната агенция за бежанците г-жа Мариана Тошева отбеляза в изказването си, че България е извървяла тежък и сложен път в областта на убежището и миграцията. “В периода 2013-2016 г. трябваше да приемем хиляди сирийски семейства и да помогнем на децата да тръгнат на училище. През последните няколко години сме свидетели на хората от Украйна, които бягат от войната”. Тя заяви, че в центровете на ДАБ има 700 деца, от които около 200 са непълнолетни и непридружени.
Г-жа Деница Сачева, депутат и бивш социален министър разказа за личния си опит в бежанските лагери, където е работила като доброволец. Тя заяви:” Най-благородните неща, които съм виждала, са били в тези бежански лагери-степента на взаимопомощ, подкрепа и това да разбираш, че нематериалното винаги ще бъде над материалното”.
“Историята на държавата ни е белязани от борби за свобада и идентичност, и това ни позволява да разберем от първа ръка неволята на мигрантите, напуснали страната си по принуда”, каза министъра на икономиката и индустрията г-н Петко Николов. Той отбеляза, че България се нуждае от нова Нацианална стратегия в областта на миграцията. “Като министър и човек съм убеден, че трябва да изработим тази нова стратегия, да я съобразим с всички международни актове, за да бъде настолна книга за всички нас, които ще решаваме човешки съдби.”Министърът цитира данни на Агенцията по заетостта и НСИ, според които в следващите 12 месеца са необходими 260 хил. специалисти.
Събитието беше закрито с с изказване на Царя, който заяви: “Най-хубавото чувство е чувството на съпричастност, което може би в нашето общество липсва понякога.
Аз съм дългогодишен бежанец по принуда, така че имам специална емпатия към тази тема. Затова и днес реших да присъствам. Благодаря на всички, които се отзоваха и със своите знания ни обогатиха, както и допринасят за справянето с известни предразсъдъци и предубеждения.
С голяма част от темите обществото би трябвало да се заангажира. Понякога има лично отношение към „чуждото“, към „външното“. Аз съм го виждал, например, когато съм бил някъде на училище в чужбина, когато ни гледаха с подозрение. В наши дни можем да преодолеем това и да свалим тази завеса.
Имаме нужда от 200-300 хил. чужденци, които да работят тук. Никой не взима хляба на другия, но е въпрос на неизбежни съвременни закони”.
На коференцията присъстваха посланиците на Мароко, Ирак, Република Северна Македония, зам. посланиците на Украйна и Унгария.