Предговор към изданието на ЛИПА за енергийната сигурност в Югоизточна Европа и Черноморието

Откакто въглищата се смятат за основен двигател на бързото икономическо развитие след Световната война, а мирното използване на ядрената енергия е договорено между шестте първоначални страни, подписали Договора за Евратом, енергийната политика заема централно място в европейската интеграция. Въпреки това енергетиката винаги е била кръстопът на геополитиката, икономическите, социалните и екологичните политики. Поради това тя е чувствителен въпрос, по който държавите ревниво пазят своята компетентност.



Настоящият набор от статии има за цел да направи преглед на последните развития в енергийния сектор с акцент върху аспектите на енергийната сигурност в южния и източния край на Европа в светлината на съществените геополитически промени през последните години, както и на специфичната енергийна ситуация на национално ниво в страните от региона. В публикацията „Energy Security Challenges. Solutions from South-East Europe“ е представена бърза снимка на това, което се счита за работещо решение при извънредни ситуации и след тях. Припокриващите се кризи провокираха вземането на решения едновременно на ниво ЕС и на национално ниво, които да се справят с неотложните ситуации и едновременно с това да изградят основите за бъдещето.

Като се има предвид, че законодателството за „Зелена сделка“ ще навлезе във фазата на прилагане през следващите пет години, в настоящата книга се обръща възможно най-голямо внимание на прилагането на национално/местно равнище, като се предоставя обратна връзка от реални ситуации. Това може да спомогне и за улесняване на процеса на вземане на решения, основан на доказателства, ориентиран към бъдещето и гарантиращ успешното прилагане на политките.

Националните глави обхващат България, Италия, Молдова, Република Северна Македония, Румъния, Словения и Украйна. От една страна, държавите – членки на ЕС, макар и географски близки, се намират в различна енергийна ситуация, дължаща се на първоначалните условия, готовността и секторните приоритети. Главите за страните-кандидатки предоставят информация за развитието на енергийния сектор и поглед върху правния, технологичния, регулаторния и свързания с инвестициите опит. Тези глави представляват поглед към бъдещата енергийна политика на ЕС, тъй като бъдещите членове ще внесат своето наследство и визия за редица въпроси.

Проучванията за отделните страни естествено се занимават с най-новата енергийна криза на фона на невиждани от поколения здравни и геополитически събития, а именно пандемията и войната на Русия срещу Украйна.

Това е реален тест за политиките, приети през последните десетилетия, както и за тяхното реално прилагане. Интересно е да се види, как реформи и проекти, отлагани с години, ако не и с десетилетия, се изпълняват бързо в условията на криза. От настоящите проучвания може да се направи изводът, че макар ЕС да е се е справил с тези кризи, техните последици се проявяват в момента. Освен това, за постигането на истински енергиен съюз за дългосрочна енергийна сигурност в ЕС са необходими повече време, политическа воля и решителност, тъй като през изминалите години на кризи правителствата се бореха да намерят баланс между устойчивост и достъпност.

От ситуациите, описани в главите за отделните държави, могат да се направят следните основни изводи.

ЕС си поставя общи цели, но отделните проблеми остават за решаване на национално равнище. Правителствата са изправени пред двойното предизвикателство да намалят сметките за енергия и да осигурят енергийна сигурност, като същевременно се придвижват към целите за декарбонизация. Подходите, обяснени в главите, показват, че повечето правителства предпочитат да се съсредоточат върху резултатите, а не върху средствата за тяхното постигане, когато се справят с кризата и нейните последици. Важен резултат, който може да бъде обявен за съвместен успех, е стратегическото отделяне от Русия в областта на енергетиката, което е почти завършено.

Зеленият преход е основната тема във всички глави, а оттам и за всички държави в тази публикация. Седемте държави имат за цел да изградят енергийна система, ориентирана към възобновяемите източници, независимо от статута им спрямо членството в ЕС. Въпреки различните темпове на напредък в отделните страни, зеленият преход е на път да се осъществи. Бързо променящата се действителност, включително в икономически, социален и геополитически план, обаче изисква постоянни корекции и прагматичен подход, ориентиран към крайните цели. Именно този подход доведе до възраждането на ядрената енергетика в Европа след десетилетия на застой. По-голямата зависимост от възобновяемата енергия намалява зависимостта от вноса на енергия. Декарбонизацията обаче трябва да допринесе и за просперитета и конкурентоспособността на ЕС, икономическия растеж, политическата стабилност и цялостното развитие и сигурност на други сектори, за да се избегне рискът от загуба на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб.

Това, което отличава този енергиен преход от предишните (дърва към въглища, въглища към нефт), е неговата неотложност. Той изисква мащабни инвестиции за кратък период от време.

На първо място, инвестициите в технологии са универсално необходими, особено в областта на съхранението на енергия, ядрените и водородните технологии. Сигурността, устойчивостта и взаимосвързаността на електрическата мрежа и енергийната инфраструктура са признати за тема с висок приоритет в целия ЕС, поради което нуждите от инвестиции са спешни и големи. Не бива да се пренебрегват и специфични сектори като цифровата сигурност, диверсификацията на веригите за доставка на критични суровини, либерализацията и регулациите.

Това, което не е изрично обсъдено в настоящата публикация, тъй като не е нейна задача, е пътят към социално-икономически поносима цена на енергийния преход. Инвестициите, както частни, така и публични, ще се превърнат в по-високи разходи, плащани от европейските потребители, които вече се борят с достъпността на енергията. Справедливият енергиен преход изисква прагматизъм и внимателно калибрирани подходи, които да не оставят никого настрана, като същевременно се спазват принципите на пазара и конкуренцията и се запазват постиженията на Вътрешния пазар.

Изказваме голяма благодарност на членовете на изследователското звено ELF Франческо Капелети и д-р Мария Алесина за ценния им принос.

Славчо Нейков, редактор

Зинаида Златанова, редактор