Интервю на г-жа Зинаида Златанова, член на УС на ЛИПА за в-ник „Марица“

Г-жа Златанова, нарекохте гнева на протестиращите миньори и енергетици справедлив, като потърсихте отговорност в бездействието на държавата от 10 години насам. Какво пропусна властта да направи за въгледобива?
Парижкото споразумение за климата е подписано през 2015 г. – основен приоритет е поетапно прекратяване на въглищната енергетика. Подписаха 196 страни – не само Европа, както се вижда. Това е световна тенденция. Още същата година, 2015 г. Чехия прие свой план за поетапно преустановяване на въглишната енергетика, като 70 % от финансирането е от вътрешни източници. През 2016 г. ЕК създаде „Платформа за въгледобивните райони“ с цел да се насочат целеви инвестиции в трансформацията. През 2017 г. Започната пилотни проекти за подкрепа в 13 въглищни района в 7 държави – членки и България не беше сред тях. Екологията и климатичните промени никога не са били приоритет в България, за съжаление. От друга страна, хората пътуват, виждат, интересуват се – искат да дишат чист въздух, да избират чиста храна. Когато не ги намират на една място, търсят на друго – често извън нашата страна.

Защо бяха лъгани тези хора, хайде, сега поне е ясно – идват избори?
Има политици, които се чувстват изгубени в европейските политики – те не ги разбират и затова смятат, че и хората няма да ги разберат. Затова премълчават какво се случва в Брюксел, какви промени предстоят. Така и медиите тънат в неведение, а оттам и обществото. В Брюксел не се водят тайни преговори – интерес се защитава с факти, цифри и доказателства – както се случи с дерогацията за суровия петрол. Процесът по вземане на решения по европейски теми тук, в България трябва да стане много по-прозрачен, да се търси експертизата на индустрията, на науката.
Може ли въобще някак си са да бъде избягнато затварянето на ТЕЦ-овете на въглища или „зелената сделка“ не позволява и процент шикалкавене. Всъщност, докога максимум може да бъде отлагано всичко?
Не, не може да се избегне. Всички държави-членки са определили целева дата за прекратяване на въглищната енергетика – от 2023 г. за Словакия да 2049 г. за Германия. Нашата индикативна дата, 2038 г., е втората най-късна. Фиксирането в датата ни носи само повече несигурност. Изобщо, от 2012 г. насам производството на енергия от въглища е намаляло с около една трета в целия ЕС.
Какво може да бъде направено в регионите на Стара Загора и Перник, за да не останат хиляди хора без работа?
15 години са много време, през което може да бъде създадена изцяло нова модерна икономика, особено със средствата от ЕС. В момента възможностите за финансиране на зелени и дигитални политики са огромни. Въпросът е, времето и средствата да се използват разумно. Питам се, колко млади хора биха избрали професията на миньора, ако имат друга алтернатива. Тежка професия, която разболява. Ние като общество искаме ли децата ни да продължават да работят под земята при условия на труд от 19 век. Затова гневът на българските миньори е справедлив – той е повече тревога за бъдещето, отколкото за настоящето. Българската индустрия от години страда от хронична липса на квалифицирани работници. Ролята на правителството и местната власт /тя е много важна тук/ е да създадат условия. Информираха ни, че проектът за саниране на жилищни сгради в Плана за възстановяване и устойчивост е намален с 30% поради липса на заявки. Не съм изненадана – който е чел условията е наясно, че при такава ненужна административна тежест и техническа сложност хората не участват. Тук, за съжаление и някои общини не бяха активни и полезни. И връщаме парите.

Конкретно за тези милиарди за справедлив енергиен преход. Бихте ли обяснили за какви дейности е позволено да се харчат и как ще се контролират, защото вече започна очернянето чии спонсори са облагодетелствани?
Наборът от възможни дейности е широк. Предвидено е, държавите да могат да проявят гъвкавост във връзка с конкретните нужди. Най – общо става дума за преквалификация и допълнителна квалификация, както и за насърчаване на чисти инвестиции. Фондът може да инвестира в устойчив градски транспорт, публични инвестиции, подобряване на дигиталната свързаност, подобряване на енергийната и транспортната инфраструктура. Възстановяването и рекултивацията на засегнатите региони са също приоритет. Така е и с дейностите по улесняване на възможностите за заетост в нови сектори, предлагане на възможности за преквалификация,подобряване на енергийната ефективност на жилищата.
На Вашия въпрос по отношение на фирмите, които евентуално биха се включили. Тези проекти и мерки са по силите предимно на големи, с технологични възможности фирми. Българската индустрия не разполага с неограничен брой от тях, за голямо съжаление. Трябва да бъдем внимателни да няма конфликти на интереси и „наши хора“, но трябва да си даваме сметка и за това, че възможностите на икономиката ни не са големи.

Правителството на Денков няма време да отлага внасянето на плановете, това е и ваше мнение, доколкото долавям. Но пък отнася недоволството. Бихте ли разяснили защо и колко пари може за загубим?

Мнението ми е, че премиерът постъпи разумно, да. Сроковете са еднакви за всички и те са наложени от бюджетните правила на ЕС – планиране, договаряне, изпълнение, отчетност, които си имат законови срокове. Закъснеем ли, няма кой да ни чака. Колкото до загубите – те вече бяха споменати и от еврокомисаря Илиана Иванова – около 100 млн. вече са загубени, под риск са повече от 700 млн. На не става въпрос само за парите от Брюксел. Цената на закъснялата трансформация не може дори да бъде изчислена в момента.

Какво реално може да предоговорим, докато в Брюксел разглеждат тези планове?

Териториалните планове за внесени за разглеждане от ЕК. Те трябва да бъдат съгласувани и одобрени до края на тази година. Дотогава има възможност да се прецизират мерките и инвестициите, да се допълнят и частично изменят. Важно е обаче да отговарят на приоритетите на безвъглеродния преход. Кога България ще стане част от Шенгенското пространство?
Когато се върне доверието на страните-членки на Шенгенското споразумение. Казах го преди 10 години, казвам го и сега. Без съмнение съдебната система има своята огромна роля в това доверие.

Реална дата ли е 1 януари, 2025 година за Еврозоната?
Целевата дата се измества напред от правителството, допреди седмици тя беше 1 януари 2024 г. Предполагам, че има основателни причини. След толкова дълго забавяне, една или две години не са от значение – важното е да сме подготвени и преминаването към еврото да стане максимално гладко за гражданите, а и за институциите.
Ако не стане поне едно от двете скоро, може ли това да налее вода в мелницата на евроскептиците и това да се види още на изборите за европейски парламент догодина?
Всяко забавяне на евроинтеграцията е причина за още по-голяма забавяне. Благоприятните моменти и за Шенген, и за Еврозоната бяха пропуснати. С всяка година става по-трудно. Прибавят се нови кризи, нови политически съображения – и у нас и в други страни.

Изборите в Словакия спечели партия, която поне като риторика е против помощ за Украйна, приятелска на БСП. Може ли това да се прерасне в европейска вълна?

Честно казано не съм специалист по партийна политика. БСП е партията, по време на чието управление България стана член на ЕС. Какво се е случило междувременно не мога да гадая.
Въобще, на този фон как стои България в международен план? Действията на министър Тагарев и акциите срещу Русия на г-н Пеевски създават впечатление едва ли не, че сме в ядрото на подкрепата за Украйна?
Украйна има пълното правно и морално основание да се защитава. Всяка суверенна държава, уважаваща международното право има пълното право да и помага. Както и да очаква да бъде помагано на нея в подобна ситуация, не дай Боже. Във всички случаи е много вредно външната политика да бъде използвана за вътрешно-политически цели. Както и вътрешно-политически съображения да влияят на външната политика. Никоя уважаваща себе си държава не го прави.

Как изглежда „сглобката, погледната отстрани? Докога ще издържи?

Единственото, което ще кажа, че дългогодишното заклеймяване на коалиционния модел на управление дава своите горчиви резултати. Коалицията беше целенасочено превърната в неприемлива форма на управление. За останалото – аз също слушам с интерес прогнозите на политолозите.