Искам да благодаря на ПанЕвропа България, Агенцията на ООН за бежанците и Либералният институт за политически анализи за поканата да взема участие на това събитие, което поставя на дневен ред човешки съдби и социален, икономически и трудов кръстопът.
Като върховен принцип нашата конституция издига правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Член 21, ал. 2 посочва, че Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Историята на нашата държава, белязана от борба за свобода и идентичност, гонения, съюзи и войни, ни позволява да разберем от първа ръка неволите на емигрантите, които са напуснали своята страна по принуда. Голяма част от нашите революционери и писатели са емигранти.
Христо Ботев пише прочувственото си стихотворение „На прощаване“ в Браила, Румъния, през 1868.
Иван Вазов пише в Одеса „Под игото“.
Насилствено наложената емиграция обаче не e поетична, тя е прозаична.
Геополитическите конфликти, по същество конфликтите свързани с борба за контрол над власт и ресурси, придружават нашата цивилизация, за голямо съжаление. В резултат, възрастни и деца губят възможности за образование, развитие и благоденствие.
Всеки човек има нужда от подслон и закрила в един или друг момент от живота си. За българите стихът „Да се завърнеш в бащината къща“ е заветен.
Уважаеми дами и господа, запознах се с доклада на Агенцията на ООН за бежанците “Гласовете на децата бежанци в България” („ Voices of refugee children in Bulgaria”) oт 2024 година. Това, което не ме изненада, но ме впечатли е, че основна мотивация за работа на тези деца е „да се издържат и потенциално да помогнат на семействата си вкъщи“. Това са млади хора, които вече са били калени през трудности – очакваме да чуем от колегите и експертите днес кога и как е най-ефективно да им се помогне да вървят напред.
В крайна сметка, обаче днешното събитие има подчертано общо-човешки характер. То се опира на европейски и международни принципи и норми, които са заложени в редица документи: Всеобщата декларация за правата на човека (1948), Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (подписана през 1950 г. и влязла в сила през 1953), Международния пакт за граждански и политически права (приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влязъл в сила на 23 март 1976 г.), Международния пакт за икономически, социални и културни права (приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. с Резолюция 2200A (XXI), и влязъл в сила на 3 януари 1976 г.).
Европейската социална харта (подписана през 1961 г., впоследствие ревизирана през 1996 г. и влязла в сила през 1999 г.) задължава европейските държави да провеждат икономическа и социална политика, насочена към осигуряване на пълна заетост. Това е път, който не е лесен за никоя икономика, но с участието на различните страни – държавни институции, бизнеси, работодатели, членски организации и НПО-та може да бъде изграден, там където не съществува, и разширен, там където има възможности.
Националната ни стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията изтича. Важно е в следващия си национален документ България да разгледа икономическата интеграция от близо.
Българската глава на регионалния План за отговор на бежанската ситуация (ПОБС) в Украйна представя категоричния ангажимент на 18 хуманитарни партньори да работят съвместно и чрез координиран отговор по предизвикателствата, засягащи бежанците и гражданите на трети страни (ГТС), бягащи от Украйна и нуждаещи се от международна закрила, както и засегнатите приемащи общности – Министерството на икономиката и индустрията може да разгледа покани за практично включване, когато бъдем потърсени.
За да се работи в тази посока, в посоката, която гарантира бъдещето, България цели да осигури достъп до трудовия пазар и да включи тази уязвима група в икономиката. Държавните и частните предприятия в България също имат нужда от това.
За пример – през октомври тази година Агенцията по заетостта обяви, че „българският бизнес ще има нужда от близо 262 хиляди работници и специалисти в следващите 12 месеца“. Освен това, последните данни от НСИ, пак от октомври, сочат, че недостигът на работна сила в промишлеността през 2024 не е спадал под 30%.
Форматът на съвместните работилници, който е приложен от Агенцията на ООН за бежанците е интересен. Биха могли да се развият и оперират работилници, свързани с цифровизация и дигитализация. Различни формати за ангажираност могат да предложат осведоменост или участие в нашите близо 3000 публични предприятия в различни сектори, съобразено с уменията и квалификацията на лицата.
Министерството на икономиката и индустрията цели да осигури трудовата заетост, образование и професионалната квалификация за населението на България. Профилите, които са ни необходими, са със специализация във високотехнологични производства и знания-интензивни услуги, както и „зелени“ умения. Нашата икономика се развива и колкото по-бързо става това, толкова повече работни места ще се откриват за нейните граждани и пребиваващи на нейната територия и обратното – колкото повече живущите у нас напредват, толкова повече възможности ще се отварят.
Благодаря Ви за вниманието и Ви пожелавам успешна дискусия!
Снимка:UNHCR/ Nikolay Doychinov
