Доклад, предоставен от доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

България: Доц. д-р Атанас Георгиев е декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е и ръководител на катедра „Икономика и управление по отрасли“ и директор на магистърските програми „Енергийни пазари и услуги“ и „Ядрени технологии, мениджмънт и иновации“, както и директор на лабораторията Net-Zero Lab във факултета. Атанас е член на на УС в Националния комитет на България в Световния енергиен съвет и в Индустриален клъстер „Електрическа мобилност“. Той също така е независим член на Надзорния съвет на УниКредит Булбанк и издател на списание „Ютилитис“.

Глава 1
България: Традиционни енергийни зависимости и възможности за индустрия с нулево нетно потребление
Доц. д-р Атанас Георгиев
Декан на Стопанския факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Абстракт
В този анализ се разглежда преходът на България от традиционните енергийни зависимости, особено от Русия, към възможности в сферата на нетните нулеви емисии (т.нар. net-zero). Фокусът на изследването е върху това как България, като една от най-енергийно зависимите страни в ЕС, може да се възползва от новата индустриална революция, стимулирана от инвестиции в нетни нулеви технологии, особено след инициативи на Европейската комисия като Закона за нетни нулеви индустрии (NZIA) и Закона за критичните суровини (CRMA) в глобален контекст, където Съединените щати вече започнаха да приемат Закона за намаляване на инфлацията (IRA), а Китай зае водеща позиция в производството на нисковъглеродни и зелени енергийни технологии.

Въведение
Европа е в челните редици на световното лидерство в областта на климата, особено по отношение на политическите инициативи. Още преди Парижкото споразумение Европейската комисия е начело на усилията за ново споразумение за климата. Въпреки това през последното десетилетие нямаше значителни успехи, особено сред държавите от Г-20, на които се падат приблизително 80% от световните въглеродни емисии. Въпреки че ЕС е световен лидер в областта на политиката, той води и по енергийна зависимост. Това създаде нова „трилема“ за ЕС, която е свързана с това как да се декарбонизира икономиката при липсата на традиционни местни енергийни ресурси, докато новата индустриална революция се задвижва от инвестиции и потребителски стоки, произведени на другаде [1].
България има смесени резултати в този контекст, но би могла да направи значителен напредък в процеса. Като една от най-енергийно зависимите страни в ЕС, която внасяше по-голямата част от енергията си от Русия, сега страната бързо премина към алтернативни доставки. Освен това може да се появят повече възможности, свързани с местните индустрии, които осигуряват критични материали за енергийния преход и т.нар. „net-zero” индустриално производство.
В този анализ ще бъде представен политическият контекст в глобален, европейски и национален план, настоящите предизвикателства, свързани с нисковъглеродните индустрии, и специфичната конкурентна позиция на ЕС спрямо САЩ и Китай. По-специално, този анализ ще се фокусира върху опита на България като страна, която е била напълно зависима от руските енергийни доставки, към по-диверсифициран енергиен портфейл. Във финалния раздел ще бъде разгледано дали България е добре позиционирана, за да се възползва от новите европейски политики за нетни нулеви и ниски въглеродни емисии и какви могат да бъдат следващите предизвикателства в този процес.

Политически контекст
През 2024 г. Европейската комисия отбеляза [2] приемането на Закона за индустрията с нулево нетно потребление (NZIA). NZIA беше представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като компонент на Индустриалния план за „Зелената сделка“, който беше представен в началото на 2023 г. Неговата цел е да повиши конкурентното предимство на ЕС чрез разширяване на производствения му капацитет за нетни нулеви технологии и продукти, които са от съществено значение за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата. Самият NZIA беше представен заедно със Закона за критичните суровини (CRMA) и реформата на пазара на електроенергия в началото на 2023 г.
Освен поставянето на тези цели, новото европейско законодателство трябва да подобри условията за инвестиране в нетни нулеви технологии чрез опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни, намаляване на административната тежест и улесняване на достъпа до пазара. От публичните органи ще се изисква да вземат предвид устойчивостта, киберсигурността и други качествени критерии в процедурите за възлагане на обществени поръчки за чисти технологии и търгове за изграждане на мощности, използващи възобновяема енергия. Държавите членки ще имат възможност да подкрепят различни технологии с нулево нетно потребление, включително фотоволтаични, вятърни, термопомпи, ядрени, водородни, акумулаторни и мрежови, чрез създаване на „стратегически проекти“. Те ще се ползват с приоритетен статут на национално равнище, по-кратки срокове за издаване на разрешителни и опростени процедури.
Енергоемки отрасли като стоманодобивната, химическата и циментовата промишленост, които произвеждат компоненти, използвани в тези нулеви технологии, и инвестират в декарбонизация, също могат да получат подкрепа чрез мерките в Закона – един вид протекционистична мярка в отговор на това, което е обичайно за много части на света в глобалния икономически ред след COVID.
NZIA следва друго противоречиво законодателство, прието от ЕС през последните няколко години. Приетият през април 2023 г. Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) има за цел да определи справедлива цена на въглеродните емисии, свързани с производството на въглеродно интензивни стоки, влизащи в ЕС, като същевременно насърчава по-чистото промишлено производство в държави извън ЕС [3]. Това е пряка мярка срещу така нареченото „изтичане на въглеродни емисии“ или „изнасянето“ на въглеродно интензивни промишлени отрасли от юрисдикции с по-строго законодателство за CO2 към такива с по-малко строги разпоредби. Европейската комисия смята, че като гарантира заплащането на цена за въглеродните емисии, вложени в производството на определени вносни стоки, CBAM ще изравни цената на въглеродните емисии при вноса с тази на местното производство, предотвратявайки подкопаването на целите на ЕС в областта на климата. CBAM ще бъде изцяло въведена в своя дефинитивен режим от 2026 г., като от 2023 г. до 2025 г. ще има преходна фаза.
Това постепенно въвеждане е в съответствие с постепенното премахване на безплатните квоти в рамките на Системата за търговия с емисии (ЕСТЕ) на ЕС, което подпомага декарбонизацията на промишлеността на ЕС. Според официалните съобщения CBAM е разработена така, че да отговаря на правилата на Световната търговска организация (WTO), но кратък поглед върху реакциите на САЩ и други държави показва обратното [4].
Преди по-малко от 2 години – през август 2022 г. – президентът Джо Байдън подписа Закона за намаляване на емисиите (IRA), който е най-значимото законодателно действие в областта на чистата енергия и изменението на климата в американската история. IRA има за цел да създаде нов фронт срещу екзистенциалната заплаха от изменението на климата, като насърчава американските иновации за намаляване на потребителските разходи и същевременно развива глобалната икономика на чистата енергия. Съединените щати, като лидер в световните иновации и промишленост – по-специално в технологичния трансфер – отново избраха да заемат водеща роля в международната надпревара за осигуряване на технологиите и ресурсите, необходими за глобалната декарбонизация и новата индустриална революция. От средата на 2010 г. насам САЩ придобиха значително конкурентно предимство, като станаха енергийно независими и възстановиха ролята си на износител на енергия.
Европа е изправена и пред много рискове, свързани с новите нисковъглеродни промишлени стоки, идващи от Китай. Те включват не само соларни панели, но и вятърни генератори и съоръжения за съхранение на енергия, електрически превозни средства с батерии и компоненти за тях, и не на последно място – суровини и материали, необходими за тяхното производство. Някои анализатори прогнозират, че Китай може да продължи да увеличава производството си до края на десетилетието с повече от 50% в някои от тези отрасли [5].

Глобална, европейска и национална енергийна сигурност
Началото на 20-те години на този век беше белязано от редица извънредни ситуации в областта на енергетиката в световен мащаб. Първо, пандемията COVID-19 засегна търсенето на енергия в световен мащаб и затрудни енергийните компании да се справят с необходимите инвестиции в енергетиката. След това, 2021 г. беше годината на рекорден скок в търсенето на енергия, което доведе до нови високи цени на енергията. В Европа ценовата криза се задълбочи на пазара на природен газ, който беше силно зависим от руските доставки и от обемите на руския газ в европейските газохранилища [6]. В началото на 2022 г. възникна нова енергийна криза с войната в Украйна и с каскадните санкции срещу руските изкопаеми горива. През 2023 г. и 2024 г. нестабилността на световния енергиен пазар не е толкова тежка, но все още не се доближава до целите в областта на климата и нисковъглеродната енергетика, поставени в края на предходното десетилетие.
Мерките, прилагани както от националните, така и от европейските власти, трябва да бъдат насочени към две основни цели в настоящата ситуация. Първо, необходими са краткосрочни действия за смекчаване на ценовите шокове. Второ, националните политики и финансиране трябва да се съсредоточат върху ускоряването на индустриалния преход, за да се намали уязвимостта на потребителите към бъдещи ценови шокове на едро на енергийните пазари. От съществено значение е да се възприеме дългосрочна визия, а не само да се финансира текущото потребление. Разчитането единствено на далечното бъдеще обаче също е погрешно, особено когато по-големите глобални емитери все още не са поели пълен ангажимент за намаляване на емисиите си.
В Югоизточна Европа има още едно много специфично предизвикателство – балансирането на целите за декарбонизация с конкурентоспособността на промишлеността, и това предизвикателство е още по-трудно за преодоляване. Подобно на Европейския съюз, който разчита на внос на енергия за повече от половината от своите нужди, регионът на Югоизточна Европа (ЮИЕ), включващ и държави, които не са членки на ЕС, е силно зависим от чуждестранни изкопаеми горива. Повечето страни в този регион са нетни вносители на електроенергия. Няколко основни разлики обаче отличават ЮИЕ от другите части на континента. Сред тях са зависимостта от местни въглища, главно лигнитни, и липсата на развити местни ресурси на нефт или газ. Освен това общият дял на ядрената енергия в енергийния микс е нисък, а газоразпределителните мрежи са или слабо развити, или изобщо не съществуват. Регионът се характеризира и с малък дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), с изключение на хидроенергията и рудиментарното изгаряне на биомаса. Освен това липсата на интелигентни мрежи, микромрежи и просуматори представлява значително предизвикателство, което се усложнява от ниските лични доходи и високия процент на „енергийно бедни“ домакинства.
Една откриваща се възможност е регионът да се присъедини към реиндустриализацията по нов начин – с индустрии с ниски емисии на въглероден диоксид, които сами по себе си подпомагат декарбонизацията, напр. като произвеждат електрически превозни средства или батерии за тях с по-малко предизвикани въглеродни емисии от преди. Или пък с местно производство на вятърни генератори и соларни панели, като в същото време се регенерират и/или произвеждат на място необходимите суровини. Тази тенденция може да бъде подкрепена от вече приветстваното „близко разполагане“ (т.нар. nearshoring) на индустриите след периода след пандемията, както и от нов набор от протекционистични мерки, обявени от специални законодателни актове – CBAM, NZIA и CRMA.

Отказ от руските изкопаеми горива – примерът на България
В този сложен контекст отговорът на България по отношение на енергийната сигурност е доста интересен за изследване. През 2022 г., 2023 г. и 2024 г. страната приложи няколко специфични мерки, за да балансира пълната зависимост на националната икономика от руските енергийни ресурси – ядрено гориво, природен газ и нефт. Тези политики бяха напълно съобразени с плана REPowerEU, който предоставя 210 млрд. евро за мерки срещу зависимостта от руската енергия в периода до 2027 г.
Първо, договарянето на природен газ беше задълбочено обсъдено на политическо ниво и окончателно променено. Бяха договорени нови доставки на втечнен природен газ през гръцкия терминал и беше завършен нов свързващ газопровод – IGB, за да се даде възможност за алтернативни доставки от изток. От началото на 2023 г. потреблението на газ в България зависи и от нов 13-годишен договор между българския държавен търговец „Булгаргаз“ и турската компания BOTAS, който стана обект на проверка както от националния, така и от европейския парламент [7]. Времето ще покаже резултатите от тези усилия, но основната промяна е факт – „Газпром“ вече не продава директно газ на българските потребители.
Друга успешна газова история в България е свързана с индустриалните потребители на енергия. Агрополихим, завод за изкуствени торове в Девня на брега на Черно море, е заменил около 98% от потреблението си на газ през втората половина на 2023 г. – или повече от 10% от националното потребление на природен газ – със син амоняк, идващ от Саудитска Арабия [8]. Синият амоняк се произвежда чрез процес, при който се улавят и използват свързаните с него въглеродни емисии, като по този начин се дава възможност за декарбонизиране на производството и в същото време – за подпомагане на отказа от природен газ по интелигентен начин. Други промишлени предприятия проучват начини за декарбонизиране на потреблението на газ чрез биогаз или чрез водородни алтернативи.
Някои други опити за отказ от руската енергия не бяха толкова бързи. Например България се опита да забрани вноса на руски петрол за единствената рефинерия в страната, която е собственост на руската компания Лукойл. Законодателните промени обаче влязоха в сила едва през март 2024 г. [9]. Дори и закъснял, това е поредният успешен опит за диверсификация чрез спиране на директното закупуване на руски петрол. И не на последно място, България успя да предоговори доставките на ядрено гориво. През май 2024 г. пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ за първи път замени една четвърт от ядреното си гориво с неруски доставки – през 2023 г. беше подписан договор с американската компания Westinghouse и с нейния шведски клон. Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще получи своята партида френско гориво от Framatome през есента на 2024 г., с което ще започне нова ера за доставките на ядрено гориво за България – тя съвпада с 50-годишнината от началото на експлоатацията на първия блок в централата [10]. Блокове 1-4 са в процес на извеждане от експлоатация още след спирането им преди 01.01.2007 г. като част от сделката за присъединяване на България към ЕС.
В допълнение към заместването на изкопаемите горива, се наблюдава значително развитие и в сектора на възобновяемата енергия. Само през 2023 г. България увеличи своите фотоволтаични мощности (ФВЕЦ) с около 1316 MWe, като до края на май 2024 г. добави още 364 MWe. Това е повече от удвояване на съществуващите мощности към края на 2022 г. През юни 2024 г. Националната електрическа компания (НЕК) също така обяви плановете си да добави към най-голямата помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“ с мощност 864 MW, която понастоящем работи само частично поради технически неизправности, още две ПАВЕЦ с приблизително същия капацитет за всяка от тях. Заедно с опитите за изграждане на нова ядрена мощност в Козлодуй, тези централи могат да означават, че България ще успее да декарбонизира по-голямата част, ако не и цялото си потребление на електроенергия след около 10 години. Нещо повече, някои от тези проекти или поне част от разходите по тях могат да бъдат допустими съгласно законодателството на ЕС.

Ядрен ренесанс – отново?
Ядрената енергия се превърна в част от енергийния микс на света през трудни за енергетиката времена – през 70-те години на ХХ век, отчасти поради петролните шокове и желанието на страните вносителки на енергия да балансират зависимостта от чуждестранен петрол – поне при производството на електроенергия. До края на 80-те години на миналия век съществува консенсус, че ядрената енергетика има светло бъдеще, за което свидетелства броят на започнатите и завършени проекти. След това се случиха авариите в САЩ – Три Майл Айлънд, и в Чернобил, при което ядрената енергетика западна за почти две десетилетия. В началото на XXI век тя отново стана популярна (Първият ядрен ренесанс), за да се превърне отново в нежелана след аварията във Фукушима Даичи през 2011 г.
Сега, след около десетилетие, изглежда, че може да се стигне до Втори ядрен ренесанс, този път от съображения за спешност, а вероятно и поради вече споменатите по-горе каскадни кризи. Новото поколение реактори, заедно с обещанието за технологията на малките модулни реактори (SMR), може отново да станат част от масовия пазар, дори в Европа.
NZIA идентифицира списък с 19 нулеви технологии, чието производство трябва да бъде подкрепено от ЕС. Той не е насочен към иновативни, а към предимно зрели, изпитани технологии, които включват не само ядрена енергия, но и водноелектрическа енергия, вятърна енергия на сушата, улавяне и съхранение на въглероден диоксид (защо не – свързано с продължаващо използване на въглищата?), както и други [11].
Повратна точка във Втория ренесанс беше ядрената конференция по време на COP-28 в Дубай през ноември 2024 г., но по-подробна визия за бъдещето беше обсъдена в края на март 2024 г. в Брюксел. Световни лидери от над 30 държави и Европейския съюз (ЕС) се събраха на първата среща на високо равнище по въпросите на ядрената енергия в Брюксел, която беше първата в света официална среща на високо равнище, посветена единствено на ядрената енергия. Председателят на Европейската комисия, комисарите от ЕК и национални европейски лидери участваха в срещата и обсъдиха перспективите за ядрената енергетика. Това е завой на 180 градуса по темата, след като ядрената енергетика беше силно пренебрегната (дори и да не беше изрично „забранена“) както в пакета „Енергетика и климат“ от 2009 г., така и в Европейската концепция за Зелената сделка от 2019 г. [12].
България е част от тази нова „ядрена коалиция“ още от самото ѝ създаване, което може да се датира със събирането на нов Европейски ядрен алианс по инициатива на френския президент Еманюел Макрон в началото на 2023 г. Неговите позиции бяха укрепени и подкрепени от още държави през март 2024 г. [13].
Като част от новата си, неруска енергийна политика, българското правителство взе решение за изграждане на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ през октомври 2023 г. и оттогава ускори вземането на допълнителни решения относно управлението, финансирането и обществените поръчки по проекта [14]. Министерският съвет взе решение за започване на процеса на изграждане на новия 7-и блок и подготвителните работи за бъдещия 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ с американската технология на реакторите AP1000 на Westinghouse. Тези нови мощности от общо 2300 MWe ще бъдат по-големи от съществуващите с обща мощност 2 GWe. Предстоят още предизвикателства, както обяви бившият министър на енергетиката в началото на 2023 г., тъй като много критични части за съществуващите блокове понастоящем се произвеждат само от руски компании, което прави бъдещата поддръжка зависима от един единствен доставчик [15].
Този преход към алтернативни неруски енергийни доставки може да изглежда малко рязък, но той напълно съответства на новото статукво на европейския континент. Въпреки това остава едно общо предизвикателство за целия ЕС – цените на алтернативните енергийни източници все още са по-високи от средните исторически нива през последното десетилетие и освен това – по-високи от тези в други части на света. Пренасищането с нефт и газ в Съединените щати през последното десетилетие, след като започна разработването на шистовите формации, все още дава отчетливо предимство на американските компании по отношение на промишлената конкурентоспособност. Енергийната политика на Китай и националните регулации там все още не могат да бъдат квалифицирани като равнопоставени по отношение на световната търговия с промишлени стоки или дори суровини и материали.

Индустриална конкурентоспособност и критични суровини
Енергийният преход ще разчита на местно производство на технологии с нулево нетно потребление в Европа, което означава на националните пазари на държавите членки. Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха политически консенсус по Закона за нулевата индустрия (NZIA) през февруари 2024 г. и едновременно с това по Закона за критичните суровини (CRMA), който беше официално ратифициран на 18 март 2024 г. ЕС иска да запази и да постигне нови конкурентни предимства в секторите на чистите технологии, в които демонстрира сравнително предимство, като например вятърната енергия, като същевременно се стреми да си възвърне конкурентоспособността в сектори, в които е отстъпил позиции, като например слънчевата фотоволтаична енергия.
19-те технологии с нулево нетно потребление, попадащи в обхвата на настоящия регламент, са следните:
– Слънчеви технологии, включително фотоволтаични, електрически и топлинни слънчеви технологии;
– Вятърни и офшорни технологии за възобновяеми източници;
– Батерии и технологии за съхранение на енергия;
– Термопомпи и геотермални енергийни технологии;
– Водородни технологии, включително електролизери и горивни клетки;
– Устойчиви технологии за биогаз и биометан;
– Технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;
– Технологии за електрическата мрежа, включително технологии за електрическо зареждане в транспорта и технологии за цифровизация на мрежата;
– Ядрени енергийни технологии, включително технологии за ядрен горивен цикъл;
– Устойчиви технологии за алтернативни горива;
– Хидроенергийни технологии;
– Технологии за възобновяема енергия, които не са обхванати от предишните категории;
– Технологии за енергийна ефективност, свързани с енергийната система, включително технологии за топлоснабдителни мрежи;
– Технологии за възобновяеми горива от небиологичен произход;
– Биотехнологични решения за климата и енергията;
– Трансформиращи промишлени технологии за декарбонизация, които не са включени в предишните категории;
– Технологии за транспортиране и използване на CO2;
– Технологии за вятърно задвижване и електрическо задвижване в транспорта.
В допълнение към 19-те технологии с нулево нетно потребление, посочени от NZIA, законодателството на CRMA трябва да разгледа въпроса, че много технологии зависят от добива и обработката на важни суровини от внос. Например, както при наземните, така и при офшорните вятърни турбини се очаква значително нарастване на търсенето на редкоземни метали, което се очаква да се увеличи 4,5 пъти до 2030 г. и 5,5 пъти до 2050 г. По подобен начин се очаква въвеждането на батерии за електрически превозни средства да увеличи значително търсенето на литий, което се очаква да нарасне 11 пъти до 2030 г. и 17 пъти до 2050 г. Понастоящем ЕС разчита на ограничен брой доставчици за критични технологии на различни етапи от техните вериги за доставки. Освен това за някои технологии тази зависимост обхваща цялата верига на стойността.
Отчитайки изключителното значение на осигуряването на сигурни доставки на критични суровини (CRM) в подкрепа на прехода към декарбонизация и цифровизация, Европейската комисия предприе активни действия. Започвайки с Инициативата на ЕС за суровините през 2008 г., Комисията последва с първото си съобщение за суровините през 2011 г., което включваше първоначалния списък на СО и се актуализира на всеки три години [16].
През 2020 г. ЕС представи своя план за действие в областта на стратегическите суровини, заедно със създаването на Европейския алианс за суровини (ERMA) – промишлен алианс, насочен към повишаване на стратегическата автономност в сектора. Последната актуализация на списъка на стратегически суровини през март 2023 г. включва предложение за Закон за критичните суровини (CRMA), което бележи значимо развитие в тази област [17].
Таблица. Стратегически суровини
Бисмут Галий Манган – за батерии Редки земни елементи за магнити
Бор – металургичен клас Германий Естествен графит – за батерии Силициев метал
Кобалт Литий – клас за батерии Никел – за батерии Титаниев метал
Мед Магнезиев метал Метали от групата на платината Волфрам
Източник: Европейска комисия (2023 г.) Предложение за регламент за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на критични суровини

По-конкретно, инициативите на ЕС в областта на стратегическите суровини отразяват неговата амбиция и се основават на три основни стълба, които трябва да работят синхронно по взаимно подкрепящ се начин:
– Развитие на веригата за създаване на стойност на критични суровини в ЕС;
– Насърчаване на диверсификацията на предлагането и партньорството по взаимноизгоден начин в подкрепа на глобалното производство;
– Насърчаване на устойчивото снабдяване и популяризиране на кръговия принцип.
CRMA също така определя необвързващи цели за 2030 г. за ЕС по цялата верига за създаване на стойност за стратегическите суровини. До 2030 г. ЕС цели да постигне:
– 10% от добива на годишното търсене на стратегически суровини в ЕС;
– 40% от преработката на годишното търсене на стратегически суровини в ЕС;
– 25% от рециклирането на годишното търсене на стратегически суровини в ЕС.
Според CRMA Европейският съюз следва да избягва да разчита на една-единствена държава доставчик за повече от 65% от годишното си търсене на всички стратегически суровини на който и да е етап от веригата на стойността.
България може да бъде позиционирана като част от решението на тази стратегическа цел. Страната е на трето място в Европейския съюз по производство на мед. В минната индустрия работят над 500 компании, като в това число влиза и най-голямата компания в страната по оборот – Аурубис България, произвеждащ анодна и катодна мед. Компанията е обявила инвестиция от 400 млн. евро в декарбонизация и би била един от най-добрите примери за прилагане на концепцията „Нетно-нулева индустрия“ [18]. Компанията ще увеличи значително производствения си капацитет в България със 110 000 тона до общо 340 000 тона годишно. Същевременно тя ще намали своя въглероден отпечатък чрез непреки емисии от обхват 3. Други добри примери в същия регион на страната, Средногорието, включват проектите за развитие на трите големи съседни мини.

Заключение
Най-големият риск в сегашната ситуация е европейската енергийна политика да се раздроби на некоординирани национални решения, които решават само краткосрочни проблеми. Най-голямата възможност се крие в създаването на нова енергийна политика, основаваща се на геополитически съображения и здрав реализъм. Този подход ще позволи на Европа да се справи с енергийните си предизвикателства с единен фронт и да излезе по-силна в дългосрочен план.
Изключително важно е да се преразгледа енергийната сигурност в рамките на националната енергийна и индустриална политика, като се вземат предвид новите реалности. Могат да се търсят различни решения, като например провеждане на стрес тестове за енергийните доставки, увеличаване на взаимовръзките между газопреносните и електропреносните системи, предприемане на съвместни инвестиционни проекти за производство на електроенергия и премахване на търговските бариери между националните пазари. Въпреки това едно от значимите предизвикателства за политиците както на национално, така и на европейско равнище ще бъде балансирането на енергийната сигурност с преследването на целите за декарбонизация, като в същото време се запази промишлената активност на нивото, необходимо за поддържане на икономиката в добро състояние.
Може да се твърди, че през последните две десетилетия България е пропуснала много възможности за реформиране и декарбонизиране на енергийния и промишления си сектор. И няма да сгрешим – все още националният микс е силно зависим от изкопаемите горива, а националната индустрия е доста енергоемка.
Понякога обаче трудностите пораждат нови възможности. Като една от най-зависимите от руската енергия страни в ЕС, България все пак успя да премине от руско гориво към алтернативни (предимно американски) в ядрения, газовия и петролния сектор. Бяха изградени и много нови мощности за производство на енергия от ВЕИ, а промишленият сектор е в добра позиция за декарбонизация. Законодателството на ниво ЕС като REPowerEU, CBAM, NZIA и CRMA, може да осигури необходимите стимули, за да се продължи по този път.
Междувременно трябва да се осъществи още една стъпка – приемането на това законодателство на ЕС в националната правна рамка. Има примери как това може да се случва лесно, но понякога не толкова. В политическата нестабилност, създадена в периода след 2021 г. – с шест предсрочни парламентарни избори – за българския парламент беше доста трудно не само да избере редовно правителство, но и да формира обикновено мнозинство за приемане на ново законодателство. Лятото на 2024 г. показа, че тази нестабилност все още е налице и може да доведе до нови предсрочни парламентарни избори преди края на годината [19].

Източници:
1. European Commission (2023), A Green Deal Industrial Plan for the Net-Zero Age, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52023DC0062
2. European Commission (2024) Net-Zero Industry Act makes the EU the home of clean tech manufacturing and green jobs, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_24_2309
3. European Commission (2024) Carbon Border Adjustment Mechanism, https://taxation-customs.ec.europa.eu/carbon-border-adjustment-mechanism_en
4. Boute, A. (2024). Accounting for Carbon Pricing in Third Countries Under the EU Carbon Border Adjustment Mechanism. World Trade Review, 23(2), 169–189. doi:10.1017/S1474745624000107
5. The Economist (2024) Xi Jinping’s misguided plan to escape economic stagnation, www.economist.com/leaders/2024/04/04/xi-jinpings-misguided-plan-to-escape-economic-stagnation
6. ACER (2023) Regulators’ monitoring identifies enduring impacts from the disruption of Russian gas, https://www.acer.europa.eu/news-and-events/news/regulators-monitoring-identifies-enduring-impacts-disruption-russian-gas
7. Kapital Insights (2023) Bulgaria’s backdoor route to reintroduce Russian gas to the EU via Erdogan, https://kinsights.capital.bg/energy/2023/08/03/4514487_bulgarias_backdoor_route_to_reintroduce_russian_gas_to/
8. Agropolychim (2023) Agropolychim received the first ever shipment of blue ammonia to Europe, https://agropolychim.bg/en/agropolychim-received-the-first-ever-shipment-of-blue-ammonia-to-europe/
9. Bloomberg (2023) Bulgaria to End Russian Oil Imports from March as Lukoil Considers Refinery Sale, https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-12-18/bulgaria-to-end-russian-oil-imports-from-march-as-lukoil-considers-refinery-sale
10. World Nuclear News (2024) Bulgaria’s Kozloduy using first Westinghouse fuel, https://world-nuclear-news.org/Articles/Bulgaria-s-Kozloduy-using-first-Westinghouse-fuel
11. Florence School of Regulation (2024) Explainer: The EU’s Green Deal Industrial Plan, https://energypost.eu/explainer-the-eus-green-deal-industrial-plan/
12. European Commission (2024) President von der Leyen and Commissioners to take part in Nuclear Energy Summit and events on nuclear research and small modular reactors, https://energy.ec.europa.eu/news/president-von-der-leyen-and-commissioners-take-part-nuclear-energy-summit-and-events-nuclear-2024-03-20_en
13. Ministry of the Economy, Finance and the Recovery of France (2023) Declaration of the EU Nuclear Alliance, meeting of March 4th, 2024, https://presse.economie.gouv.fr/declaration-of-the-eu-nuclear-alliance-meeting-of-march-4th-2024/
14. World Nuclear News (2023) Bulgaria to push ahead with two new units at Kozloduy, https://world-nuclear-news.org/Articles/Bulgaria-to-push-ahead-with-two-new-units-at-Kozlo
15. Nuclear Engineering International (2023) Bulgaria to continue imports from Russia for Kozloduy NPP, https://www.neimagazine.com/news/bulgaria-to-continue-imports-from-russia-for-kozloduy-npp-10701347/
16. European Commission (2023) Proposal for a Regulation Establishing a Framework for Ensuring a Secure and Sustainable Supply of Critical Raw Materials (COM/2023/160), 16 March 2023, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=celex:52023PC0160.
17. Ibid.
18. Aurubis Bulgaria (2024) Aurubis invests € 400 m in its Bulgarian site and starts expansion of tankhouse and solar park, https://www.aurubis.com/en/bulgaria/media/press-releases/aurubis-invests-euro-400-m-in-its-bulgarian-site-and-starts-expansion-of-tankhouse-and-solar-park
19. Politico (2024), Bulgaria elections postponed as political crisis deepens, https://www.politico.eu/article/bulgaria-elections-postponed-president-rumen-radev-kalin-stoyanov-political-crisis/