Това, което се случи неотдавна пред Баня баши джамия в София, не може да се нарече с други думи, освен зловещо, чуждо на природата на българския народ и позорно за страната ни.
Толерантността към вярата и етноса на другия винаги е била естествено състояние за нацията ни. Толкова естествено, че даже не се нуждае от обяснение.
Търпимостта към изповядваната от нашите сънародници религия е едно от нещата, с които България от десетилетия печелеше уважението на другите народи. Ние сме дали не един пример в миналото си какво означават толерантност, солидарност, човещина. Без дори да се замислим, просто като част от нашата същност.
Затова позорният акт пред мюсюлманския храм в столицата ни е отрицание на всичко, което сме – ние, нашите ценности, лични биографии, нашата вяра, общата ни история. Той е ехо на тоталитарния диктат, когато със сила контролираха живота ни, сменяха имената на роми и мюсюлмани, поругаваха гробове и храмове. От това страдахме всички – християни, мюсюлмани, роми, арменци, евреи.
За всеки, който е живял или пътувал в мюсюлманските държави е много чуждо и наразбираемо подобно отношение, нямащо нищо общо с цивилизованото и адекватно поведение.
Тревожно е, че заради една малка група хора България получава нежелателни укори в чуждестранните медии. Отзивите и коментарите засягат доброто ни име и е много жалко, защото сме възприемани като толерантно общество, в което всички религиозни общности живеем в мир и разбирателство. Отдавна вече не сме изолирани от света, затова е важно какво мислят и другите за нас. Това ли искаме да мислят за нас? Какво ние самите искаме да мислим за себе си?
Публикацията е препечатка от сайта kingsimeon.bg.
