Коментарна статия в kingsimeon.bg от 2 декември под заглавие „Микрокредитирането – шанс и надежда за много хора по време на криза“ по повод приключилия в испанския град Валядолит Световен форум по микрокредитиране.
В условия на криза, колабирала банкова система и тежка безработица, обхванали голяма част от Европа, България естествено се оказва засегната от тази икономическа и политическа буря. Въпрос на избор е дали ще останем пасивни и ще изчакаме ситуацията да се подобри „от само себе си” или ще се опитаме да облекчим най-засегнатите от товара на кризата – хората в неравностойно положение, безработните и младите, прилагайки нестандартни за съществуващия икономически модел практики. Тук не става въпрос за глобални решения на проблемите, възникнали от икономическата рецесия, за които се изисква извършването на реформи и ограничаващи дефицита действия, а за съпътстващи мерки с огромен социален ефект. Такава една мярка е микрокредитирането.
Системата на микрокредитиране е създадена преди близо 20 години от икономиста и лауреат на Нобелова награда за мир г-н Мохамед Юнус, за да подпомогне хора, живеещи в крайна бедност в страни от Африка, Азия и Латинска Америка, които нямат достъп до банкови заеми, поради невъзможността да ги обезпечат със собствено имущество или спестявания. Днес след големия успех на микрокредитирането в третия свят и при сегашната ситуация в банковия сектор все повече развити страни започват да осъзнават ефикасността на микрокредитите. Те са финансов инструмент, помагащ на безработните или на хора с фалирал бизнес да започнат живота си отначало. Микрокредитирането позволява да се разшири достъпът на отделни лица и фирми до финансови услуги, които стандартната банкова система не предоставя. На състоялия се преди няколко седмици Световен форум по микрокедитиране във Валядолид, Испания, бе направен изводът, че в така наречените развити, богати държави е все по-осезаема необходимостта от такъв тип микрофинансиране.
През 2002 г. правителството на НДСВ въведе тази мярка с голям успех. За три години бяха одобрени около 6000 проекта, благодарение на които бяха създадени 11 246 работни места.
През 2009 г. се стигна до осезаем спад при отпускането на микрокредите. Обяснението за този спад бе задълбочаване на кризата у нас, в следствие на което бяха намалени държавните средства в Гаранционния фонд за микрокредитиране, а броят на банките в проекта, бе ограничен до две. Но ръководните фактори у нас със сигурност осъзнават, че подкрепата на предприемчивите, на хората с идеи, е постоянна необходимост, както в периоди на икономически възход, така и по време на криза. Възможността да създадат собствена фирма, малък производствен цех или работилница за много хора, изгубили работата си заради кризата, е невероятен шанс да сменят статуса си на безработни и дори да се превърнат в предприемачи, осигуряващи нови работни места.
Микрокрдитирането стимулира инициативността на хората и новаторските идеи и е един ефективен инструмент за икономически възход и социално интегриране.
У нас вече имаме известен положителен опит от изминалите години. Може да се направи анализ на успехите и неуспехите на микрофинансирането до момента, да се изучат и практиките в други страни, за да се сведе рискът от невъзвращаемост до минимум и държавата и банковият сектор отново да си подадат ръка в този основаващ на доверие към хората инструмент, подпомагащ икономиката.
Източник: kingsimeon.bg
