1-ви януари 2007 бе празник. Пет години по-късно е тихо…, пише в коментарна статия от вчера Е.Лилов в сайта на Дойче Веле.
Без фанфари и мажоретки, с празни официални трибуни и хора, забравили, че имат празник – така България отбелязва първите 5 години от приемането си в ЕС. По-скоро приглушено, отколкото тържествено, се казва още в коментара.
(На хартия) предимствата са безспорни – само за една нощ българите станаха част от една зона на мир, стабилност, сигурност и благоденствие. Поне така трябваше да стане, такива бяха очакванията на 8 милиона българи. Пет години по-късно те изглеждат напълно отрезвели: ЕС не се оказа ключът към по-добър (по-охолен) живот. България продължава да е най-бедната страна в Общността и да е на опашката на Европа по заплати, пенсии, производителност, енергийна ефективност и още много други. Страната изглежда абонирана за най-лошите оценки на Брюксел по повечето предмети – съдебна реформа, управление на еврофондове, превенция на корупцията, организираната престъпност и търговията с хора, защита на децата…
Европейци „втора категория“
Още от първия ден на членството си в ЕС България се оказа поставена под наблюдение. И имаше защо – това не се оспорва дори в София. Антоанета Приматарова, бивша посланичка в българска мисия към ЕС, казва: „Не виждам българската съдебна система да функционира в името на доброто на българските граждани и това на ЕС. Делата срещу организираната престъпност се точат с години. Наистина имаме да извървим още дълъг път“.
Връщайки лентата назад, днес много българи са убедени, че на 1 януари 2007 година те са станали един вид европейски граждани „втора категория“. Днес, 5 години по-късно, българите все още са нежелани в Шенген и на трудовите пазари на много от старите страни-членки, не се разплащат с евро и не ползват всички предимства на Общия пазар.
Но може би най-срамният епизод е от есента на 2008 година, когато Брюксел беше принуден да замрази 220 млн. евро, предназначени за България, заради масирани злоупотреби с европейски средства. Шефът на ЕК Жозе Мануел Барозу тогава предупреди: „Корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност нямат място в ЕС и няма да бъдат толерирани!“.
Старата песен…
В прав текст посланието гласеше: корупцията остава прекалено висока, а държавата – прекалено пасивна срещу нея…
Три години след безпрецедентната санкция от Брюксел и пет – след фойерверките около приемането на страната в ЕС, от Брюксел и Страсбург все още се чува, че България не е напълно зряла за членството в ЕС. А българите пък продължават да не виждат реализирана мечтата им за по-добър живот. На този фон е истинско чудо, че те не са кривнали по пътя на евроскептицизма. Все още не.
Пълният текст на статията можете да прочетете в Дойче Веле.