Бисер Манолов: За фиксираните цени или ”back to socialism”!
Анализ в блога на финансовия експерт за фиксирането на цените
Автор: Бисер Манолов, 08.08.2012 г., bissermanolov.com
През последните дни сме свидетели на промотирането на социален експеримент със значими средносрочни последствия. Замразяват „някакви“ цени. Първият прочит на горното е: изключително отговорна политика. То даже било „социална“ политика. Трудно е да си представите, обаче, колко информация за вторичен анализ се съдържа в социалния експеримент „замразяване на цените“. Не вярвам, че има човек, не само в България, който не иска да купува евтино продукти от първа необходимост. Иска ми се да вярвам, че няма човек, не само в България, който да не разбира, че всеки опит за фиксиране на цената на която и да е стока ще прояви своите негативи в средносрочен план. Фиксирането на цената на определена стока или определени стоки е публично признание за липсата на пазарни механизми, които са естествен ценови регулатор. И за каква пазарна икономика говорим въобще, когато липсват пазарни механизми за ценово регулиране?
Не бих нарекъл социалния експеримент „замразяване на цените” чист популизъм. Провеждането му е по-скоро израз на безсилие и неспособност за създаване на нормални пазарни условия. Защо ли, обаче, това се прави точно в момента? През 2011 година малко над 36.2% от общия разход на домакинствата отива за храна и безалкохолни напитки, 16.9% за покриване на режийни и други разходи за дома, 5.6% за здравеопазване и 5.22% за данъци. Пет години по-рано, през 2007 г., структурата на разходите е била следната: 37.5% за храна и безалкохолни напитки, 16.3% за покриване на режийни и други разходи за дома, 4.7% за здравеопазване и 2.92% за данъци. За храна и безалкохолни напитки през 2007 година сме харчили по 1071 лева годишно на човек от домакинство, докато през 2011 година тази сума нараства до 1265 лева, или това е ръст от 18.1%, който ръст не е следствие от количествено нарастване.
Надявам се, че ще ми простите лекото отклонение от темата за цените, но митът за неповишените данъци в България през последните години, въпреки кризата, не намира своята статистическа подкрепа. От 2007 година до 2011 година данъците на годишна база средно на лице са нараснали от 83 лева на 182 лева. Изменението е близо 120%. В контекста на всичко, за което стана дума по-горе, е интересно да се проследи в глобален план ръста на цените на някои храни и земеделски продукти – борсови стоки, през последната година. Така например цената на пшеницата е регистрирала ръст от 31.6%. Цената на соята е с ръст от 21%. Свинското месо се покачва с 16%, царевицата – с 15.8%. В интерес на истината, цените на какаото, кафето и захарта бележат среден спад от 20% за последната година. Като цяло, обаче, може да се каже, че цените на хранителните продукти са със силно подчертана тенденция на покачване. Факт, който придобива краските на социален проблем, но и дума не може да става неговото решаване да бъде постигнато чрез фиксирането на цените. Решаването се постига чрез дългосрочната стратегия за развитие на държавата, а не чрез спорадични действия. Не знам дали е проява на чувство за хумор, но „замразяването на цените“ трябвало да бъде прието от гражданите като промоция от страна на хипермаркетите. Как ви звучи частна компания да изпълнява социална политика под инструктажа на държавата? Представям си как местните мениджъри изпращат своите обяснителни бележки на централите си в Германия и Австрия.
През 2007 година Върховния съд на САЩ се произнася по казуса „фиксирани цени“. Според американските законотворци това е незаконен акт, който ще нанесе непоправими щети на бизнеса. Според тях фиксираните цени са директна заплаха към централната нервна система на икономиката. Свободната пазарна конкуренция на американската икономика е в основата на огромния икономически растеж, високия стандарт на живот и просперитета на държавата през последните 200 години. Точно затова на фиксираните цени трябва да се гледа изключително сериозно и предложения в тази посока да се санкционират своевременно. Онези, които претендират за образованост и ценз в сферата на икономиката, трябва да бъдат държани още по-отговорни и даже най-сурово наказвани, ако спомагат за налагането на „фиксирани цени”, тъй като са знаели много по-добре за вредата от тях. Какво ще кажете? Толкова много енергия и то породена само от някакви си „фиксирани цени“.
Когато говорим за ценообразуване, от изключителна важност е да проследим вертикалните и хоризонталните връзки в този процес. „Фиксираните цени“ могат да се реализират единствено по хоризонтала между конкуренти, които имат еднакъв предмет на дейност, да кажем търговските вериги. Когато говорим за вертикалните връзки, то това касае различни по своята същност бизнес структури. При тези взаимотношения има така неречената „минимална препродажна цена“ (RPM – minimum resale price). Договаряне на „фиксирана цена“ е възможно само по хоризонтала, т.е между търговските вериги. Невъзможно е търговската верига да определи за директния производител на каква цена ще изкупува произведената от него стока. Това са абсолютно базови принципи, които не трябва да бъдат нарушавани, тъй като ще бъдат нарушени и нормалните пазарни взаимотношения. Цените са високи при наличието или на монопол, или при специфична пазарна конюнктура. Ако някой иска да направи една стока дефицитна, най-бързият начин е да фиксира цената й. В момента не мога да се сетя с колко процента се повиши цената на бензина след фиксирането й от преди няколко месеца.
В България от дълго време има изключително голям дисонанс по веригата производител – търговец на едро – търговец на дребно. Ако държавата иска да направи нещо в посока защита на интереса на крайния потребител, то най-добре би било да публикува така наречените референтни цени, но нищо повече. Референтните цени могат да се публикуват един път в месеца, като тяхната единствена цел е да информират крайните потребители за промяната в себестойността на произведената продукция, в следствие промяната на цените на базовите суровини в съответствие с изменението им на борсите. Само толкова и нищо друго. Останалото ще го направи свободния пазар. От дълго време се коментира и намаляването на ДДС за хранителните продукти. Лично аз не съм изготвял детайлни разчети, но съм убеден, че потреблението няма да се повиши. При растяща безработица, и то през летните месеци, няма откъде да дойде повишаване на потреблението. Ето как изглежда покупателната способност на българина през основна за потребителските му навици стока – за 2010 година покупателната способност на домакинствата, средно на лице, за бял хляб е била 3103 кг., а през 2011 година бележи спад до 2814 кг. Няма съмнение, че тази тенденция на спад ще продължи и през 2012 година. Повече от сигурно е, че връзката между потреблението и безработицата е пряка. Връзката цени – потребление, обаче, има хиляди условности. Стимулирането на заетостта е съществено важно. Според НСИ наетите лица по трудово и служебно правооношение към края на м.Март 2012 г. са 2 104 458. Между другото, съотношението между заетите лица в частния и тези в обществения сектор е „само” три към едно, което съотношение е негативно в дългосрочен план.
Не е нужно да си специалист, за да оцениш ясно изразилата се тенденция за развитие в изключително негативна посока. Икономическата конюнктура е такава, че падане на цените не се постига с непазарни интервенции. Нещо повече, замразеното потребление ще провокира точно обратното – повишаване на цените. Според НСИ и показателят „доверието на потребителите“, въпреки чисто сезонното подобряване за месец юли, продължаваме да се движим под средните стойности от началото на века. Това, което е интересно да се отбележи, е, че положителният сезонен ефект идва от населението в градовете, където имаме увеличение с 9.1 пункта, докато в селата – тези които реално произвеждат селскостопанската продукция, има спад от 4.6 пункта.
Фиксирането на цени е абсурдна мярка. Спекулантите, които надуват цените, са мит. Разбира се, че има деформации, но те не правят свободния пазар. Свободният пазар се създава с определянето на ясни правила на играта от държавата по цялата верига от производител до краен потребител. Държавата може да бъде единствено надзорен орган и в никакъв случай участник в играта. Иначе напомня сериозно на една социално-икономическа система, от която избягахме преди 22 години, когато сънувахме банани и ги опитвахме само по коледните празници.
Автор: Бисер Манолов
Източник: bissermanolov.com
