Събития

Кризата ни изправя пред личния избор между агресията и градивността

Кризата ни изправя пред личния избор между агресията и градивността 20 април, 2010Коментирай

Пълен текст на публикацията от 20.04.2010, kingsimeon.bg

 

Напоследък като че ли агресията, арогантността, нетолерантността, конфронтацията, отрицанието, спасяването поединично отново са станали част от всекидневието ни и от представата ни за правилно и нормално. Но не са и не бива да са. Нормалните обществени отношения са добронамереност, взаимозачитане, уважение и диалогичност. Икономическата криза не е повод за отдалечаването ни от тези принципи нито в семейството, нито на улицата, нито в политиката. Иначе личните притеснения на хората могат да се превърнат в колективен страх и липса на житейски хоризонт. Това ли искаме за себе си и за страната си?

 

Точно в кризисни моменти голямата отговорност на политиците е да зададе цивилизован тон на междуличностните и междуинституционалните отношения, със зрялост и търпение да открие решенията, които могат да мотивират. Не е ли това смисълът на политиката, заради който хората дават доверието си на политиците?

 

Във всеки момент целите и резултатите са по-важни и трябва да имат по-траен ефект от моментните лични емоции и междуличностните напрежения. Но е важен и пътят, по който постигаме тези резултати. И цената. Дали резултатът ще е добър, ако търсим решенията с удряне по масата с риск да я счупим? Или ще постигнем повече, ако обединим обществената си енергия чрез разумен диалог и общи цели? Не е ли време да сменим чипа на деструктивното с чип на градивното – всеки човек поотделно и обществото заедно?

 

Като народ и държава ние вече доказахме, че можем да постигаме целите си, когато сме обединени около тях. За по-малко от десет години България успя да се завърне в европейското семейство, стана страната с най-ниски данъци в Европа, постигна забележим икономически растеж и отбеляза едно от най-ниските нива на безработица в 27-те страни на ЕС. Хората започнаха да вярват повече във възможностите си, да се чувстват по-сигурни и стабилни, да си връщат самочувствието. Това бе смисълът на участието на НДСВ в управлението на страната ни. Не е ли това по-добрата формула на доброто управление?

 

kingsimeon.bg