„…Преди 21 години на днешния ден, на митинг пред Народното събрание, хиляди разгневени български граждани искаха незабавна отмяна на член първи от тогавашната българска конституция – текстът, който гарантираше „ръководната роля на БКП“ в държавата. Напрежението ескалираше и протестът се превръщаше в бунт. Тогава фактически беше свален последният комунистически диктатор – Петър Младенов. Да, той си подаде оставката 7 месеца по-късно, но заради онази прословута реплика, произнесена точно във вечерта на 14 декември 1989 г. – „Най-добре е танковете да дойдат“…“
Така започва Цветозар Томов публикацията си във в. Труд от 14 декември 2010 г. , цитирайки изказване на премиера Бойко Борисов, поместено също в Труд два дни по-рано.
„Тогава танковете не дойдоха, продължава коментара си Цветозар Томов. Но 21 години по-късно все още не можем да се отървем от танкистите. Член първи от тогавашната конституция беше отменен – още преди да бъде отменена цялата комунистическа конституция. Но 21 години по-късно Член Първи на управляващата партия (кой знае защо вмъкнала в наименованието си думи като Граждани, Европа, Развитие и България, с които няма нищо общо), се мъчи с всичките си сили да ни покаже, че онези времена не са отминали безвъзвратно.“
По-надолу в анализа си Цв. Томов подчертава:
„Нека приемем съмнителната теза, че премиерът Борисов блика от добри намерения и е решен да се пребори с корупцията „по високите етажи на властта“. Ще подслушваме всички, ни казва той, за да са в стрес и да знаят, че са наблюдавани. Така няма да смеят да крадат.
Много хора ще се хванат на тази въдичка и няма да си зададат въпроса – а откъде и от кого са наблюдавани тези „високи етажи на властта“? Къде и кои са подслушвачите? За тях трябва да се построи по-висок етаж на властта. А този етаж откъде ще е наблюдаван, за да не е извън контрол? От още по-висок. И така нататък. На върха на пирамидата, естествено, е Член Първи, който блика от добри намерения и няма защо да бъде наблюдаван…“
За властта, наблюдаването и властниците Томов коментира още:
„….Властниците наистина трябва да треперят от страх и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. Но за целта е нужно да бъдат на светло, а не потайно наблюдавани от други властници, които също трябва да бъдат на светло. Идеята, че чрез единен и тотален контрол обществото ще оздравее от злоупотребите с власт, е толкова смислена, колкото идеята, че стадото трябва да бъде пазено от добри вълци…“
Правейки аналогия със събитията на площад Народно събрание преди 21 години, на 14 декември 1989 г., и репликата на П. Младенов от същата вечер „Най-добре е танковете да дойдат“, коментаторът обобщава:
„…Хората, които изпълниха площад „Народно събрание“ преди 21 години, не бяха стадо. Затова уплашиха тогавашния диктатор и той произнесе онези непредпазливи думи, които по-сетне му костваха поста. Тези думи не бяха документирани чрез СРС, затова нямаше кой да ги класифицира или декласифицира. Така Младенов беше принуден да понесе политическата отговорност за една неосъществена закана. Този властник – тогава – беше наказан по демократичен път и никакви далавери в коридорите на властта не можаха да предотвратят наказанието му.
А 21 години по-късно сме станали овце, блеещи за добри вълци.“
Пълният текст на публикацията на Цветозар Томов можете да прочетете в секция „Публикации“, както и във в. Труд от 14.12.2010 г.
