Георги Ангелов от Отворено общество с анализ в Стандарт: Бизнес развод по италиански

Това, което се случва между съдружниците в „Петрол“ или „Труд“ и „24 часа“, не е особена драма. Въпросът е по какъв начин и в какви срокове се решават споровете. В Русия през 90-те години кавгите между акционери често се решаваха със сила или дори с куршум. Единият партньор кара другия да се откаже от собствеността си под дулото на пистолет а ако не иска да го направи – просто го разстрелва. По-късно бизнесмените малко се „цивилизоваха“ – спряха да се стрелят и вместо това използват държавната власт като маша за постигане на интересите си. Данъчни, полицейски, съдебни и други държавни органи притискат дадена компания чрез незаконни способи, след което фирмата изведнъж се оказва с нов собственик. При това подобни неща се случват не само на дребните, но и на големи компании. Нещо подобно сполетя дори най-големия чуждестранен инвеститор в Русия. Широко известна е и епичната битка на ИКЕА с руската бюрокрация.

В западните страни обаче споровете като цяло се решават по отдавна установени методи. Там има сравнително ефективна администрация и съдебна система, която бързо и безпристрастно взема крайните решения. Често се използват и извънсъдебни способи като медиация, арбитраж и пр. Те са по-бързи и по-евтини, освен това се избягва излишният шум. Неслучайно когато се сключват договори, една от най-важните клаузи е свързана с начина на решаването на споровете – в договорите се записва в кой съд, по чие законодателство и по какъв начин се разрешават те. Общо взето, това са двата крайни варианта за разрешаване на споровете – или чрез закона на силата (физическа или корупционно-държавна), или чрез силата на закона (институциите на правовата държава). Забогатяват тези страни, които увеличават върховенството на закона и институциите и съответно намаляват използването на физическа сила за решаване на спорове. България формално има институциите, които трябва да осигурят върховенство на закона – съд, прокуратура, полиция, администрация. Но наличието на такива институции не е достатъчно само по себе си. Те трябва и да работят ефективно.

А у нас нещата куцат. Например Търговският регистър често не работи заради бюрократични неразбории. Вместо да се решат тези технически проблеми, политиците обсъждат закриване на достъпа до регистъра. Намаляването на прозрачността обаче по-вероятно ще доведе до повече възможности за измами. Обратното трябва да се направи – да се уведомяват акционерите и съдружниците за всяка заявена промяна, така че да са наясно, ако се случва нещо зад гърба им. Съдебната система пък е твърде бавна Според класацията за бизнес среда на Световната банка това е един от големите проблеми на средата в България. И бюрокрацията, и съдебната система са много бавни и тромави. Във всички международни индекси се вижда как институциите в България не вършат добре работата си. Да припомням ли, че компанията „Плама“-Плевен прекара близо десетилетие и половина в съдебна процедура по фалит? А има страни, в които всичко свършва за броени месеци. Спорове ще има и те ще се увеличават с времето – това не можем да променим. Можем и трябва обаче да променим институциите, които решават споровете. Защото в противен случай работещи компании ще бъдат разнебитени заради дългогодишни спорове между акционерите.

Оригиналната публикация можете да прочетете в standartnews.com от 3 април 2011 г.