За поредна година на 22 септември отбелязваме Независимостта на България. Историческите факти около тази дата са добре познати на всички, а с демократичните промени след 1989 г. обществото ни свободно и без пропагандни клишета съумява да отдаде дължимото уважение на ключовите участници в събитията. Значението на този исторически акт е безспорно и няма да се спирам на него. По-скоро бих искал да пренесем към днешната 2011 г. ценностите от онова време – далновидност, единство на нацията и сплотеност около дадена кауза, родолюбие, смелост, почтеност.
В предстоящия избор на президент, на кметове и общински съветници същите тези ценности отново ще играят важна роля. Ще откроя няколко акцента:
Хората трябва реално да избират не просто партийно определени кандидати, а личности с идеи за по-нататъшното развитие на България. Много бих искал сънародниците да отличат своя избраник по неговите качества, компетентност, потенциал, а не по това кой по-силно крещи срещу другите или кой прави по-скъпа рекламна кампания. Нека участниците в надпреварата оставят омръзналите на избирателите компроматни медийни битки , нека покажат, че са зрели личности, които съзнават отговорността си пред поколенията, както се прави другаде. Трябва да изискваме от кандидатите за тези важни постове да ни покажат техните предимства, а не да акцентират върху недостатъците на опонентите си. Още повече, че всякакви опити с административни или други средства да се отстранява конкурент, с времето се оказват несъстоятелни. Струва ми се, че поради подобни похвати политиката все повече отблъсква хората и това, за съжаление, се наблюдава не само у нас.
В навечерието на кампанията бих искал да призова политиците да не подценяват интелекта на нашите сънародници. Те все по-рядко ще се интересуват от коя политическа сила е кандидатът, а много повече от това какво реално е свършил или може да направи за тяхното населено място, за страната.
По отношение на местните избори все по-голяма роля в независимия избор на гласуващите ще играе сравнението. Откакто България стана член на ЕС, много наши сънародници пътуват свободно – било то било за образование или туризъм, или за да работят. Във всеки един момент те могат да сравняват – защо някъде в Европа е по-чисто, по-подредено, по-уютно и как е в тяхното родно място, какво липсва, какво не правят местните власти. Хората все повече искат да видят Европа до себе си, във всекидневието си, защото членството даде неограничени възможности за развитие на страната, за подобряване на инфраструктурата, за подкрепа на малкия и средния бизнес, за развитието на туризма и съхранението на културата. Ако в дадена община нищо не се прави в тези сфери, то вината е в местната администрация и хората ясно си дават сметка за това. Именно сравнението стимулира избирателите да изискват все повече от управляващите. В този смисъл времето на кандидатите – „верни партийни кадри“, отминава и най-после настъпва моментът народът да избира кметове-мениджъри. Хора с управленски размах, с умение да ръководят екип, с хъс за успех, с европейска визия, защото обществената работа изисква всеотдайност.
Много бих искал нашето гражданско общество да покаже зрялост и да гласува на предстоящите избори с ясното съзнание на какви хора поверява бъдещето на страната и конкретно на всяка община – какво стои зад тези личности, дали някакви неясни интереси, или искрено желание за реформи и модернизация. Нека всеки от нас се позамисли преди да пусне бюлетината, за да не съжалява след това и да упреква другите. Гласуването е граждански дълг, вид обединение, а когато сме единни, по-лесно постигаме целите си и резултатите са трайни във времето. Затова за пореден път призовавам предизборните щабове да положат усилия, за да постигнем добра избирателна активност на предстоящия вот. По този начин ще помогнем на сънародниците ни активно да упражнят своето демократично право и да направят своя независим избор, давайки си сметка, че той ще определи качеството на живота им за години напред. Лековатият подход към този избор би бил погрешен.
Напоследък чувам въпроса „Защо да гласувам, като резултатът е ясен, какъв е смисълът от изборите?”. Въпроси, които са вредни за демократичното развитие на страната, защото усещането за предрешеност на резултатите демотивира и отблъсква хората от урните.
Формулата на трите Р – работа, разум, родолюбие, е стабилна база за целия следващ мандат на кандидатите, които ще изберем след месец. А и за всекидневието на всеки един от нас.
Оригинал на публикацията в сайта kingsimeon.bg