Трябва да се настроим за един от най-критичните доклади от ЕК, които сме получавали досега. Вероятно не толкова критичен от доклада през 2008 г., коментира пред БНР днес директорът на Правната програма на Институт „Отворено общество“ Иванка Иванова. По думите й, опитите на страната да осъществи целите си във външната политика през членството в Евросъюза са блокирани от недостатъчния напредък по механизма за партньорство.
„Правителството отказва да признае, че в България има проблеми, които ЕК се опитва да наблюдава. Двете години на подем и устрем по отношение на доклада на ЕК започват с приключването на мандата на тройната коалиция. Този устрем за положителна промяна е видим от доклада през 2010 г., когато се покачи силно активността на прокуратурата, на полицията. Това беше по положителен начин отчетено от ЕК. Това, което виждаме през 2011 и 2012 г. е, че постигнатият напредък се оценява от комисията като крайно недостатъчен през 2010 – 2011 г. Мисля, че и комисията, и доминиращите фактори в страната осъзнават, че сме стигнали до ръба на това, което може да се постигне като напредък в сегашната конституционна рамка“, заяви Иванова.
По думите й, не е случайно, че докладът от 2011 г. на ЕК и междинният доклад през 2012 г. препоръчват структурни промени, особено по отношение на ВСС, прокуратурата и полицията. Иванова коментира още, че силно критичният доклад на ЕК по механизма от 2008 г. е съвпаднал с обществената нетърпимост към корупцията тогава и в крайна сметка е спомогнал ГЕРБ да спечели изборите. Към момента обаче управляващите осигуряват мнозинството си чрез независимите депутати, което не дава стабилна основа за мащабни реформи, каквато е реформата в областта на ПВР.
Иванка Иванова съобщи, че според социологическо проучване 77 % е обществената подкрепа в България за механизма за сътрудничество и проверка. Тя коментира, че няма българска институция с подобен рейтинг. Това е обратната страна на ниското доверие в родните институции като съд, полиция и прокуратура, коментира програмният директор на „Отворено общество“ и допълни, че трябва да има отделни мерки вътре в механизма, които да съдействат за повишаването на доверието в българския съд.
Според Иванова, външното наблюдение върху орган като ВСС не му пречи да взема скандални решения. За пример тя посочи разбунилото духовете уволнение на съдия Мирослава Тодорова – председател на Съюза на съдиите в България и допълни, че механизмът поне пречи държавите, обект на наблюдение, да правят скандални ревизии на постигнатото от тях. Според Иванова ВСС ще продължава да произвежда скандални решения, ако не бъдат взети мерки, които да доведат до еманципиране на съдиите от политически натиск и влияние, разделяне на управлението на ВСС и пресичане на практиката прокурори да се произнасят за кадровото развитие на съдиите.
„Отдавна не сме в положението, в което сме били в късния социализъм, когато съдът е средство за решаване на индивидуални спорове между граждани. В една демократична държава съдът е много силна властова структура и тя решава въпроси, които засягат пряко и правителството и законодателната власт и това го превръща в огромно средоточие на власт. И затова апетитите да се управлява съда със средства, които са забранени от Конституцията, са толкова изострени. Натискът да бъде постигано по-голямо политическо влияние върху управлението на съда ще бъде засилен в бъдеще“, каза още Иванка Иванова от „Отворено общество“.
Източник: БНР
Снимка: offnews.offroad-bulgaria.com
