Крехкото лустро на демокрацията
Анализ на Кольо Колев, Труд, 08.08.2012 г.
„Най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател.“ – Уинстън Чърчил
„Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ – Бенджамин Франклин
Ако България беше свободна и суверенна демократична страна, най-вероятно тя щеше да е… фашистка (за точност – националсоциалистическа). И фашизмът щеше да дойде точно както е дошъл през 30-те години в Германия – на избори, демократично, в изпълнение на волята на широките народни маси.
Може да изглежда странно и пресилено, но данните за обществените нагласи са категорични – огромна маса от хората с лекота са готови да отстъпят основни граждански права и свободи, свободата на словото, правовия ред, демокрацията… в името на „националното“ (каквото и да значи), в името на мимолетна сигурност под желязната полицейска ръка в името на въздаване на „народна“ справедливост вън от правната. А зад всичко това като мрачна сянка стоят страх, завист, желание за мъст, омраза и нетърпимост към богатите и просто другите.
Нещата изглеждат наистина ужасяващи. Някой (човек или цяло съсловие) не бил съгласен да го стъпчат в името на националните интереси – „Да си трае, запуши му устата!“ – възкликват масите. Друг имал неправилни възгледи, не се съгласявал с масовите и общонационални представи – „Да си трае, запуши му устата! Свали го от медиите!“ Друг пък подстрекава към улични протести и изява на несъгласие с властта – „Запуши му устата и направо в ареста!“ – споделя всеки четвърти „демократичен“ българин. Съдът не осъжда тези, които искам да бъдат осъдени – „Бе, какъв съд, какъв правов ред, какви пет лева… Добрата власт трябва да намери начин да раздаде справедливост вън от правовата система“ – изригват три четвърти от широките народни маси.
Полицейски произвол, подслушване – „Бе, стига глупости – честният трудов човек няма какво да се притеснява от такива работи – важното е да се ударят „лошите“.
Засега все още крехко доминират демократите – те са за демокрацията (каквото и да значи това понятие за тях), но… против основните права, свободи и атрибути на самата нея. Други, а те стават все повече, са по-последователни и откровени. Те направо отричат демокрацията като форма на държавно управление! Демокрацията е опиум за масите – трябва ред, твърда ръка, Биг брадър навсякъде, разкулачване на изедниците, бой по „капиталистите спекуланти“ и техните лакеи.
Всъщност широките народни маси трагично приличат на първите концлагеристи, които побиват колове и опъват телените мрежи около душегубките и газовите камери, в които ще прекарат остатъка от краткия си живот. И го правят отдадено, с надежда, че го правят за другите, за лошите. С наивната вяра, че ако се трудят усърдно, ако се усмихват и харесат на силните, ще бъдат изключени от списъка на лошите. А пък може и нещичко да им падне при разкулачването на гадовете – политици, евреи, богаташи, комуняги или просто други.
Разбира се, тези тъжни и нелицеприятни констатации гневят човека от народа. И той има купища аргументи от типа – „ама“. Ама, то комунистите, ама правосъдната система, ама мръсотията на прехода, ама ония, които окрадоха, ама мутрите, политиците, евреите, циганите, хомусексуалните, слугите, лакеите… Във всички тях може да има частици истина, реални факти. Само че като поставим огледалото пред това общество – формирано от парчета истини, полуистини, завист, омраза и нетолерантност – в него се оглежда чудовище! Чудовище, което мрази и е готово да разкъса всичко различно, без да осъзнава, че това различното е то самото.
Че всъщност мрази самото себе си. И в името на собствената си омраза е готово да бъде затворено в клетка, да бъде бито, мачкано, малтретирано… „стига само кръв да има, жертви, плът!“ Без да съзнава, че кръвта е предимно неговата, а жертвите и плътта са части от него.
Стана много мелодраматично. Всъщност основната причина, за да не стане наистина драматично, е големият шанс на страната ни, че не е независима и не е напълно суверенна. Че е член на Европа. А там, въпреки че същите процеси не са чужди и на Европа, има едни големи чичковци, които са зачели и някоя книга отгоре освен „Винету“, които поназнайват историята си и могат да вържат такива неща като общество, политика и икономика.
Ще кажете – тогава защо този ни занимава с глупости и размахва плашила, когато си имаме сигурна защита. „Европа няма да позволи!“
Да, вероятно трудно ще стигнем до газовите камери, телените мрежи и марша на щурмоваците по улиците. Само че щурмоваците маршируват и тихо, демократично, в ушите и сърцата на масите. И утре те ще излязат да гласуват. И не е прав Бертран Ръсел, когато казва: „При демокрацията глупаците имат право да гласуват, а при диктатурата – да управляват!“ Има моменти, в които именно при демокрация глупаците и щурмоваците могат да управляват. И никаква Европа, световна демократична общност или ценностите на демокрацията не могат да ни спасят от това. От това може да ни предпази само общият фронт на разумните и свободни хора срещу настъплението на хората от народа!
Шансовете за обединение на разума срещу посредствеността днес изглеждат минимални. Засега зад тънкото лустро на демокрацията ясно се долавя тропотът на подкованите ботуши на щурмоваците, заглушаващи плахите вопли на презрените интелигенти – „Ама не бива така, бе!“
Автор: Кольо Колев
Източник: Труд
