Статия на Бисер Манолов в блога му bissermanolov.com, озаглавена „За еврозоната и лъва на свободата“
Повече от 6 000 банки, опериращи в държавите-членки на еврозоната, ще попаднат под надзора на Европейската централна банка. Как мислите, това позитивна или негативна новина за финансовия свят е? Точно същият въпрос може да бъде зададен и за оцеляването на еврото. За да бъдем максимално коректни, трябва да споменем, че това е единственият възможен вариант за спасяването на единната валута. За мен няма съмнение, че по-скоро „скоро” отколкото „късно” ще станем свидетели на създаването на Европейско министерство на финансите.
Мнозина европейски държави извадиха от нафталина аргументите „против” тази алтернатива, основният от които е, че ще загубят суверенитета си, предавайки в ръцете на общ европейски орган контрола по изпълнение на националните си бюджети. Разбира се, че темата „национален суверенитет” в контекста на европейската интеграция е изключително комплексна. В закъсалите европейски държави политиците говорят най-вече в посока обща европейска интеграция и съпричастност. В европейските държави, които са „над водата”, се получава точно обратното – говори се за „суверенитет”, „независимост” и „не искаме да плащаме сметките на другите”. И в този случай истината е някъде по средата.
Спомням си за онзи виц, в който англичанин се озовал на самотен остров. След известно време започнал да строи два голф клуба. Защо два, ще попитате вие? Защото трябвало да стане член на единия, а във втория „кракът му никога нямало да стъпи”. Всеки осъзнава, че кризата в Европа ще бъде овладяна. Позитивен съм в това отношение не поради политическата далновидност на европейските политици, а поради факта, че проблемите се атакуват с конкретни решения. В този случай е трудно да се прогнозира времето и цената на процеса.
Нека да обясним какво представлява Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Това е постоянно действащ спасителен фонд, създаден от държавите-членки на еврозоната за подпомагане на закъсали държави, със седалище в Люксембург. Негов управляващ директор ще бъде председателят на временно създадения европейски финансово-стабилизационен механизъм Клаус Реглинг. Седемнадесетте държави-членки на еврозоната ще платят в кеш 80 милиарда евро на ЕСМ. Този капитал ще бъде набран на вноски и ще позволи на ЕСМ да предоставя на държавите–членки при необходимост средства, надхвърлящи няколкократно участието им. ЕСМ ще получи мандат да увеличи своята финансова мощ чрез емитиране на облигационен заем и ще има право да заема до 500 милиарда евро. Вноските са планирани както следва: през втората половина на текущата година 32 млрд. евро, което ще позволи на ЕСМ да отпуска помощи до 210 милиарда евро, като разликата ще се набере от капиталовите пазари чрез облигационни заеми. През юли 2013 година ще бъдат набрани още 32 милиарда евро, което ще позволи на ЕСМ да предоставя финансиране до 420 милиарда евро. Остатъкът от капитала в размер на 16 милиарда евро трябва да бъде платен в началото на 2014 година. Защо горното трябва да се знае не само от финансистите? Марио Драги оповести, че едва ли не става въпрос за „нелимитирана“ финансова мощ от страна на Европейската централна банка в подкрепа на еврото чрез изкупуване на облигации на закъсали държави. Ако чисто хипотетично допуснем, че по една или друга причина някои от по-големите европейски банки изпитат финансово затруднение, то от средата на 2013 година размера на финансовата помощ, на която те могат да разчитат, е 420 милиарда евро. Нека да припомня, че в подкрепа само на испанския банков сектор бе одобрена помощ в размер на 100 милиарда евро. Според договореностите в ЕК от средата на 2013 година ЕЦБ ще започне ефективно да надзирава най-големите европейски банки от групата на еврозоната. Ако закъсала държава от периферна Европа поиска от централната банка намеса на вторичния пазар на държавен дълг с цел намаляване цената по финансиране от началото на 2013 година, това ще може да стане единствено при условие, че тя първо е кандидатствала към ЕСМ за финансова подкрепа. За да бъде реализирана такава помощ, ще трябва да бъде подписан „договор за разбирателство“ между съответната държава и Механизма. Съответно, „болната“ държава ще бъде подложена на проверки от страна на ЕК и ЕЦБ. Може да се твърди, че на база основни принципи на функциониране, ЕСМ представлява нещо като Европейски валутен фонд (ЕВФ) по тертипа на МВФ. ЕСМ ще има статута на „преференциален кредитор“. Това означава, че в случай на фалит на финансовата институция, която той съответно подпомага, размерът на финансовата подкрепа ще бъде изплатен изцяло. Теоретично погледнато ЕСМ ще изплаща и дивиденти на своите членове. Трябва да се каже, че емитираните от ЕСМ облигации за набиране на средства ще носят нулев риск. Нещо повече, на база базелските стандарти за капиталова адекватност (показват дали капиталът на една банка е адекватен на рисковия профил на активите й), ако една банка закупи облигации, емитирани от ЕСМ, същите няма да бъдат отчетени като рискова експозиция, т.е ще имат нулево рисково тегло при оценката на рисковия профил на активите на банката.
Защо е важно да се вникне в тези подробности? Единният европейски банков надзор и ЕСМ са двете страни на монетата. Ето защо ефективен общ европейски надзор без ЕСМ е невъзможен. Еврото няма да оцелее, ако липсва който и да е от двата механизма. Ще бъде създаден и паневропейски фонд за депозитно застраховане на банките от групата на държавите от еврозоната, това не трябва да бъде подложено на каквото и да е съмнение. Това са условията за членство в клуб „Евро“. Те не подлежат на дикусия. Държава, която иска да премине към еврото като разплащателна единица, ще трябва да се раздели със суверенитета на банковия си надзор. Нещо повече, ще бъде създадено и общо министерство на финансите, и то в рамките на следващата една-две години. Това е пътят. Оттук насетне става въпрос за политическа далновидност. Библейска истина е, че не трябва да съдиш другите, ако не искаш теб да те съдят. В момента, финансово стабилните европейски държави са най-яростните противници за запазване на надзорния си суверенитет. Само си представете, че ако поради една или друга причина (даже и неочаквано природно бедствие, недай си боже!) тяхното финансово здраве се разклати, какво ще бъде тяхното становище по отношение на европейската съпричастност.
През първото полугодие на 2014 година ЕСМ ще достигне пълния капацитет на финансовата си мощ. Представете си следната ситуация: Вие сте в клетката на лъва, а той е отвън на свобода. Как ще се почувствате?“ Като в „клетка“ или“ като спасени от лъва“?! Сходна е ситуацията и с членството в еврозоната. Ако не искаш да срещнеш лъва на свобода, ще трябва да влезеш в клетката. Това е личното ми становище и за българското членство в еврозоната.
На 8 октомври в Люксембург ще се срещнат финансовите министри на държавите-членки на еврозоната. След това ще бъде направена първата вноска от страните –членки и ще бъде поставено началото на конструирането на ЕСМ (разбирай ЕВРОПЕЙСКИ ВАЛУТЕН ФОНД). Никога досега не съм вярвал, че европейските политици могат да работят на висока скорост и същевременно да постигнат забележителна ефективност при взимането на решения. През последния месец европейската политическа машина все повече започва да ми прилича на стар мерцедес след основен ремонт на двигателя. Баирите по пътя отново не са проблем за машината. Името на шофьора се знае. Единственият проблем произтича от разногласията по отношение на това, кой да натиска педалите на газта и спирачката. Засега това не е шофьора. На всеки един е ясно, че за да се овладее хармоничното управление на машината, водачът трябва да се заеме и с натискането на педалите. Последното е въпрос на време!
Автор: Бисер Манолов
Източник: bissermanolov.com
