Не държава, а избор в енергетиката
Анализ на Петър Ганев от 15 февруари 2013, публикуван на страницата на Института за пазарна икономика
Държавният провал в енергетиката вече години трупа социално напрежение[1], което през последните дни изби в масови протести и заклинания към всичко, което би могло да е отговорно за поскъпването на тока. Разбира се частните електроразпределителни дружества, които в края на краищата носят сметката на клиентите, бързо бяха обявени за големите виновници и дори се заговори за национализацията им. Редно е още тук да кажем – има много поводи за недоволство и протестите на тема ток са основателни. Големият въпрос обаче е какъв точно е проблемът и какво искаме да се промени?
Категорично можем да заявим, че потребителят е недоволен не просто от цената, а от липсата на какъвто и да е било избор. На него му се сервира една сметка в края на месеца и той е длъжен да си я плати – той няма избор каква енергия да ползва (дали чиста, дали мръсна), няма избор на кого да плаща (има монопол), няма избор за самата услуга (дали да плати повече за инвестиции в качеството на услугата или дали да ползва „умен” електромер например). Потребителят просто стои и плаща – единственият му избор е колко от услугата да потребява, но когато говорим за електричество, това съвсем не е достатъчно[2]. Всички избори на този пазар се правят от политици и което може би е най-важното – цената зависи изключително и само от политиците. Те решават каква да е цената, на която се изкупува енергия от различни източници, те решават къде да има преференциални (разбирай по-високи) цени, за да се стимулира дадено производство, те решават какви да са не само инвестициите по мрежата на НЕК, но и инвестициите в мрежата на частните електроразпределителни дружества – всичко, което формира цената на тока, се решава или одобрява от политици.
На фона на всичко това евентуална национализация на частните електроразпределителни дружества не би променила абсолютно нищо. Всички решения пак ще са в ръцете на политици, пак ще има монопол, а отгоре на всичко клиентите ще си имат работа с държавна компания, а не с частна такава. Представете си какво ще е тогава – вместо ЧЕЗ да имаме нещо като софийската топлофикация на нейно място. Едното може и да си има своите кусури, но другото е още по-голямо зло – от потребителска и от финансова гледна точка. Протестите, между другото, показаха точно това свойство на пазара да дава права на клиентите. Забележете с какво настървение се отправяха критики (често обосновани) и се сипеше пепел по частните дружества, а те самите ходят по медии и правят срещи с потребителите да се обясняват. Това е пазарът – въпреки че има монопол и хората са едва ли не заробени, клиентът пак успява да търси правата си и се чувства сякаш „винаги има право”[3]. А сега да си представим държавна фирма в тази ситуация, например софийската топлофикация – там няма клиенти, а по-скоро поданици. Въобще никой няма да го е грижа за имидж или клиенти, държавата няма нужда от подобни усилия. Помислете как реагирате при „неправда” на пазара в различни ситуации. Как хокате и си търсите правата при мобилните оператори и електроразпределителните дружества и как унивате при безумия в БДЖ например – там права нямате.
Целият проблем с тока се върти около едно много просто нещо – свободата да избираш. Няма никаква техническа предопределеност, която да не позволява потребителски избор при електричеството. Просто отменете разписания в закона монопол. Ще кажете, че това е естествен монопол, някакъв „природен” факт, който е независим от нас, хората. А защо е разписан в закона тогава? Как така нещо „естествено” има нужда да бъде разписано в закон, за да подсигурим естествения му характер ли? Решението е елементарно: в Закона за енергетиката (член 43) навсякъде, където пише „само една лицензия”, да се промени на „лицензия”. Ето работа за депутатите.
Недоволство по повод цената на тока винаги ще има – все пак говорим за плащане, което не е любимото занимание на хората. Въпросът е дали този, който плаща, има някакъв избор по отношение на това, което плаща. Правото на избор е единственият истински контрол на цените в икономиката – разни държавни комисии не се справят и никога няма да се справят. Изборът по отношение на цени и услуга е възможен тогава, когато има свободен енергиен пазар и избор на доставчик на енергията. Точно както си избираме кабелната телевизия или доставчика на интернет. Нямаме нужда от комисия да ни пази; ако насреща не се справят, клиентът ги сменя. Просто решение, без политическа намеса, което прави пазара ефективен, а клиентът влиза в ролята си на „винаги имащ право”. Някои сега коментират как „умните” електромери[4] са решение – показват какво е качеството на получения ток, колко потребяваш, въобще всичко, което те интересува. Хубаво, но защо пак трябва това да е обществен/политически въпрос? Ако потребителят има избор на доставчик, той ще може да реши дали иска подобен електромер или не. Така е и с зелената енергия – като е толкова хубава, нека е избор на хората, а не на политиците.
Пазарът на електроенергия има нужда от сериозна промяна и протестите от последните дни показаха именно такива нагласи. Не промяна в смисъл на национализация, а структурна промяна, която да либерализира пазара и търговията с енергия и да даде избор на потребителите. Опитът показва (например при фиксираните телефонни и широколентови мрежи или при железопътните линии дори), че могат да бъдат разписани правила за използване на вече изградената инфраструктура – било на НЕК, било на електроразпределителните дружества, така че конкуренцията при доставянето на електричество до клиентите да е възможна. Оттам потребителският избор ще разкрие истинските предпочитания, ще резонира в цената и ще изчисти неефективностите. Всичко друго е политическо празнословие, което няма отношение към потребителите.
[1]Точно преди две години (февруари 2011 г.) в официално становище до парламента изказахме опасение, че предстои „силно недоволство у хората” от поскъпване на тока през 2014/2015 г. Тогавашните ни разчети заложиха по-бавно развитие на административно заложения балон на зелената енергия, което обяснява и по-бързото случване на протестите. Ценово обаче познахме сравнително точно – предвидихме протести при увеличение на зелената добавка от 2-3 стотинки на всеки лев до близо 10 стотинки на всеки лев. Сега зелената добавка е вече 7-8 стотинки на всеки лев в сметката.
[2]Би звучало като достатъчен избор, ако си готов да последваш примера на Хенри Дейвид Торо от 1845-1847 година и заживееш самотно в гората, където сметката за ток съвсем няма да ти е грижа.
[3]В спор между клиенти и представители на електроразпределително дружество бе използвана именно тази реплика от страна на недоволна клиентка.
