Коментарът на Николай Слатински по повод проведените на 12 май предсрочни парламентарни избори в България е публикуван на блога му
на 13 май 2013.
Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.
Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални – отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром – важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той…
Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.
А дали то у нас е налице, дали то съществува?
Опитвам се да си обясня случилото се чрез една малко опростена, на като че ли „хващаща” най-важното схема, чрез един едва ли напълно прецизен, но „улавящ” същината модел на разсъждения.
Аз си мисля, че ако махнем тънката свръхелитарна прослойка от 1% супербогати (която е с малки изключения криминално създадена, хищна, нагла и безхаберна по отношение на националните интереси), останалият и все още останал в България български народ се дели на 4 части, т.е. имаме 4 различни общности, 4 практически непресичащи се под-общества.
И те се определят по два критерия на политическото си поведение:
▪ ИРАЦИОНАЛНОСТ-РАЦИОНАЛНОСТ;
▪ СИГУРНОСТ-СВОБОДА.
В този смисъл няма нищо странно, че в парламента влязоха именно:
▪ „ГЕРБ” и „Атака” – чийто електорат мисли и действа преди всичко ИРАЦИОНАЛНО (може ли рационално разсъждаващ човек да гласува или за прости хора с мутренски, репресивен, арогантен и циничен манталитет, или за хора фашизоиди, шизоиди, лумпен-патриотари и мразещи не-българите, различните, другите ?!) и е с очевиден и очеваден хипер-приоритет на СИГУРНОСТТА пред СВОБОДАТА;
▪ БСП и ДПС – чийто електорат мисли и действа преди всичко РАЦИОНАЛНО (той знае за какво, защо, как и поради каква причина гласува така, както гласува; и няма значение, че аз не споделям тази му РАЦИОНАЛНОСТ, това не я прави по-малко РАЦИОНАЛНОСТ) и болезнено предпочита СИГУРНОСТТА пред СВОБОДАТА.
На тези избори победиха партиите, които „продават” на своите електорати СИГУРНОСТ (защитеност, закрила, патернализъм, снемане на личната отговорност за своята жизнена стратегия за сметка или на „ОХРАНИТЕЛНАТА ФИРМА” или на „ДЪРЖАВАТА”) и дискредитират СВОБОДАТА (като носеща разруха, като превръщаща държавата в разграден двор, като съсипваща с колониално робство страната, като рисково поведение, което човек не може да си позволи, а и не бива, защото за това си има кой да мисли и отговаря).
В това съм силно убеден. Нека да повторя.
► На тази избори сякаш окончателна победа извоюваха Партиите, които поощряват у своите електорати БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА (по Ерих Фром). Само че едни от партиите правят това експлоатирайки ИРАЦИОНАЛНОТО мислене и действие, а другите – опиращи се на РАЦИОНАЛНОТО мислене и действие у своите електорати.
В този смисъл тези избори са емблема за и епитафия на Прехода.
В парламента останаха непредставени другите две части от българския народ, другите две под-общества.
▪ Различното между тях е, че едната от тези две части е ИРАЦИОНАЛНО мислеща и действаща (и тя основно не пожела или не успя да си намери партия, за която да гласува, а също така и изобщо съвсем категорично се отказа да отиде да гласува); а другата е РАЦИОНАЛНО мислеща и действаща (и тя основно отиде да гласува, на разпиля своя вот по различни малки партии).
▪ Общото между тези две части е, че те дават приоритет на СВОБОДАТА пред СИГУРНОСТТА.
Разбира се, тук не става дума за издигане на Свободата на абсолютен пиадестал.
Става дума за дълбоко ценностно осъзнаване, че вече Голямата Държава я няма и човек не може да стои със скръстени ръце и със свито сърце и да чака на нея да го „оправи”, да снеме от него личната отговорност за себе си, своето настояще и бъдеще.
Говоря за хора, които може да се смятат и за леви, и за социално мислещи, но са си дали сметка, че трябва здраво да запретнат ръкави и да се борят.
Защото дисциплината, в която сме принудени да участваме макар и да се казва „Скок”, вече не е дълъг скок, а висок скок. а тя изисква качествено нови способности и технологии за успех.
Защото водата, в която сме принудени да плуваме не е сладководната, тиха вода на социалистическия басейн, а соленоводната, бурна вода на Атлантическия океан.
И затова трябва да се работи здраво, да се действа ежедневно, упорито, без отчаяние и униние, да се стимулира risk taking поведението (разбира се на разумния, а не на безотговорния риск).
На тези избори загубиха двете части от обществото ни, които не можаха да убедят българския народ, че БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА е път към невъзможното вече минало, към разрушената завинаги златна клетка на сигурността, към свиващата се със скоростта на шагреновата кожа роля на Държавата.
Тези две части от обществото ни се оказаха високомерно затворени в своите излюзии, във фундаменталистката си вяра в собствената правота.
Те не намериха посланията (заради патологичната увреденост и изхабеност, може би, на някои от лицата, припознати за техни лидери), с които да убедят останалите български граждани, селяни и просто анонимни подници, че БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА днес е и БЯГСТВО ОТ СИГУРНОСТ. Че няма такава алтернатива ИЛИ СИГУРНОСТ, ИЛИ СВОБОДА, а има качествено различна алтернатива И СИГУРНОСТ, И СВОБОДА – и тя се състои в намирането на оптимален за българското общество БАЛАНС МЕЖДУ СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА. Като този баланс няма как да се търси по пътя, предлаган от влезлите в парламента 4 партии – като паническо и дезертьорско БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА.
В това съм силно убеден. Нека да повторя.
► На тази избори сякаш окончателна загуба извоюваха двете части от българското общество, които защитават СВОБОДАТА, гражданските свободи, личната отговорност, личното право на избор, на риск, но и на задължение да се носят без хленч и вайкане последиците от отстояването на този тип гражданско поведение.
Само че едната от тези две части прави това чрез огромна доза ИРАЦИОНАЛНО мислене и действие, а другата от тези две части – се уповава твърде много на РАЦИОНАЛНОТО мислене и действие у своите съмишленици.
Аз не мога да кажа колко като процент са така дефинираните от мен 4 части на българското общество:
▪ ирационалност-сигурност;
▪ рационалност-сигурност;
(предствени в новия парламент)
▪ ирационалност-свобода;
▪ рационалност-свобода (непредставени в новия парламент).
Знам само, че аз не съм представен в новия парламент.
За мен политиката се базира на РАЦИОНАЛНИ ДЕЙСТВИЯ, следващи от ясно осъзнати цели и средства, интереси и ценности, амбиции и способности, отговорности и права.
В този смисъл по никакъв начин не мога да приема ирационалното поведение.
Още повече, че то е контрапродуктивно за и при демокрацията, защото тя като начин за вземане на решения е прекалено прост и дори лесно ставащ опасен механизъм – прави са тези, които са повече. Всъщност, прави са тези, които са повече сред гласуващите. А ирационално действащите чрез негативни, деструктивни и „напук” мотивации са доста по-лесни за мобилизация и дисциплиниране.
Това се видя и при тези избори.
”Негативните ирационалисти” („ГЕРБ”, Атака, да добавя и шизоидната РЗС) бяха вдигнати на крак, взеха всичко, което им принадлежеше и изцедиха почти напълно електоралните си способности).
Докато „позитивните ирационалисти” си останаха по домовете, омрънкаха социалните мрежи, профукаха и последните европейски, модернизационни, демократични и проспериращи шансове на България.
Сега вече е трудно да се отговори на въпроса А сега накъде?
Ние сме разделени почти необратимо на четири подобщества и на мен не ми е ясно как можем да изковем обратно Българското общество.
▪ Защото ИРАЦИОНАЛНО мислещите и действащите българи са доста повече от РАЦИОНАЛНО мислещите и действащите българи.
▪ Защото уповаващите на СИГУРНОСТТА българи са доста повече от уповаващите на СВОБОДАТА.
▪ Защото рационално мислещите и действащите българи са разделени жестоко, братоубийствено на червени-сини, русофили-русофоби, американофили-америкнофоби, социалнорадикални-либералнорадикални.
▪ Защото българският обществен живот работи като самоускоряваща се центрофуга – тя праща към социалното и психологическото дъно все повече хора и това дърпа България назад, а в същото време всеки, който загубва смисъла да понася българската действителност и вярва в себе си, заминава навън, емигрира, с което намаляват шансовете и съпротивителните ни сили като общество – да се измъкнем от черната дупка.
В този смисъл на току-що изминалите избори може да се гледа не само като на Равносметка от проваления Преход, но и като каращ ни много сериозно да се замислим Спомен от бъдещето.
Източник: Блог на Николай Слатински
