От „Трансперънси интернешънъл“ предколедно ни сюрпризираха със 77-о място в света по корупция. По всяка вероятност управляващите си отдъхнаха, защото можеше да бъде и по-лошо. Да, от всички европейски държави след нас е само Гърция, държавата, която се явява един от най-големите чуждестранни инвеститори в родната икономика.
Между другото, „сюрпризираха“ може би не е най-точната дума. Ние си го знаем най-добре. За чуждестранните инвеститори тази класация означава единствено, че България се намира в „тъмната част на Луната“.
Хвалбата с плоския данък, промотираща страната ни като инвестиционна дестинация пред ококорените инвеститори, се износи като зимните гуми на 30-годишен руски автомобил.
Сега си представете родната пазарна икономика без обществените поръчки и европейските фондове. Нали разбирате, че моментално трябва да се махне определението „пазарна“. На тази база може да бъде зададен предколедно и един болезнен въпрос: Възможно ли е развитието на демокрацията без пазарна икономика? През последните 20 години почти нямаше правителство, което да не се тупа в гърдите с хвалбата, че икономиката ни вече станала „пазарна“. (Да вметна един „пазарен“ факт – че в страната броят на държавните предприятия е над 200.) Пазарната икономика означава свободна конкуренция с пазарно ценообразуване. А, да, забравих, либералните икономисти са виновни за социално-икономическия хаос. Най-отговорно твърдя, че в
България за кратък период от време имаше някакви наченки на „пазарно“ стопанство, но в нито един момент не може да се каже, че такова е функционирало в класическия му вид. По темата, разбира се, се изказват всякакви „специалисти“, но ми става интересно, когато някой застъпва тезата за разрушителния ефект на пазарната икономика върху социално най-слабите групи в обществото, при условие че в България никога не е имало такава.
Не вярвате ли? Прочетете първото изречение на статията отново.
При пазарната икономика има най-малък толеранс към корупцията.
И така, вие познавате ли поне един бизнесмен, който да твърди, че обществените поръчки не са проводник на най-големите корупционни практики. Познавате ли поне една политическа партия, която в период на опозиционно съществуване да не е акцентирала по темата и в момента, в който се „докопа до властта“, да изпада в странна амнезия. Хората се заменят, схемите никога.
Нещата в сферата на обществените поръчки не са лоши, те са страшни. Бизнесът е изпаднал в тотална безпомощност, осъзнавайки, че не може да се домогне до каквато и да е обществена поръчка единствено и само на базата на професионална експертиза и конкурентна цена, че за това е нужно да търси някакво покровителство от централата на управляващата политическа партия или от тази, чиито администратори ги обявяват.
В допълнение на горното – това никога не е безплатно. Енергията, която се влага в разработването на корупционните практики, е равна точно на енергията, която трябва да се вложи за излизането на държавата от tоталното икономическо блато, в което сме попаднали.
Не вярвате ли? Прочетете първото изречение на статията.
И така, какво може да се направи:
Намаляването на корупцията при разходването на публични средства се постига, като се елиминират възможностите за манипулиране при подготовката, провеждането и избора на изпълнители при възлагането на обществени поръчки.
1. Изработване на типови документации по видове обществени поръчки (по този начин възложителите по-трудно ще залагат условия, даващи предимство на конкретни участници, което е масова практика към настоящия момент).
2. Обществените поръчки да се провеждат само и единствено чрез електронен търг. Единият от ефектите е елиминиране на възможността възложителят да узнае потенциалните участници и да въздейства върху тях, каквато практика има. А другият – винаги ще остава следа при манипулация на офертите или протоколите и кой я е извършил, каквато практика има.
3. Централизирано съхранение на информацията, подавана от възложителите и от участниците в обявените обществени поръчки.
4. Централизирано генериране на кодове за достъп на членовете на комисията до подадените оферти от участниците минути преди началото на работата на комисията за всеки от етапите. Тоест код за проверка за административно съответствие ще дава достъп до конкретните документи, имащи отношение към тази проверка.
След това код за достъп до допълнително представени по искане на комисията документи, след това код за достъп до техническо предложение, след това код за достъп до ценово предложение. (Практика е възложителите да допълват документи за административно съответствие в нарушение на закона извън регламентираните срокове с цел неелиминиране на конкретен участник в процедурата. Практика е също да отварят ценови предложения на конкурентни участници и да уведомяват фирмите, за които е подготвена процедурата…)
5. Нормативно регламентиране на продължителността на етапите в работата на комисиите за избор на изпълнители, т.е. кой етап от разглеждането и оценяването на офертите след колко дни приключва. (Към настоящия момент те се определят със заповедта на възложителя и в редица етапи преглеждането на административното съответствие продължава 2 или 3 месеца и цели предварителното уведомяване на участник, за да има достатъчно време да отстрани несъответствията.)
6. Регламентиране на срока за изготвяне на протоколите и на механизма за тяхното публикуване в централизирания регистър ще обезпечи едновременния достъп на всички участници в процедурата и ще ограничи предоставянето на протоколите от работата на комисията на определени участници преди тяхното публикуване.
7. При неспазване на нормативните срокове за работа на комисията възложителят да губи правото си
на провеждане на процедурата в рамките на календарната година, т.е. да се въведе реципрочен принцип, така както участниците губят право на участие в процедура при неспазване на сроковете за представяне на оферти, изискани документи или информация.
Не са необходими тонове предложения за подобряване на бизнес климата в страната с изречения, от които лъха отегчаващо празнодумие. Европа има абсолютното право да ни наложи санкции по отношение неправомерно усвояване на средствата по еврофондовете. Това го знаем всички ние. Не вярвате ли? Прочетете първото изречение от текста.
Има ли човек, който да не си обяснява защо има два милиона души в страната, които не искат да си плащат здравните осигуровки? Има ли човек, които да не си обяснява огромния брой на „пенсионерите по болест“. Не говоря за тези, които наистина имат нужда от обществена грижа, говоря за онези, които са се възползвали от обществената апатия по темата и са си платили, за да се пенсионират предсрочно.
Корупцията ни убива като нация. Младите хора имат абсолютно право да изискват от нас и да стачкуват. Младите хора се отвращават от нас и не са длъжни да дават отговори. Те питат: Защо сме на 77-о място в тази „престижна“ класация, уважаеми политици?
Други материали от автора може да намерите тук: http://www.bissermanolov.com/author/bisser/
