Във в. „24 часа“ от 22 авг. 2014 г. четем: „Вземат на царя Бистрица, плаща и 400 хил. наем“[1],[2]. Информацията за решението на Софийския окръжен съд бе публикувана от всички основни медии у нас.
Много показателно е, че след края на комунистическия режим в България, Царят и Царското семейство, които са били изгонени от Отечеството си и чиито семейни имоти са били отнети от същия онзи комунистически режим, са единствените публични фигури, чиито лични имоти се отнемат и то чрез повторна национализация след тази от 1947 г.[3]
Царското семейство единствено е лишено от право на реституция, докато сънародниците ни си възстановиха правата върху национализираната и отнета от семействата им собственост. Същевременно, публична тайна е, че огромна собственост бе неправомерно придобита чрез „реституция“ на база на машинации, лъжливи претенции и „свидетели“. Паралелно с това, известни и неизвестни фигури на подземието и сенчестия бизнес, натрупали несметни имоти и богатства през годините на Прехода, не само са необезпокоявани, но дори биват оневинявани при нужда от съдебната ни система. Но,… вместо да се разследват очевидно и не толкова очевидно съмнителните „реституции“, „заменки“ и „сделки“ с държавно и общинско имущество, ние се занимаваме с това да гоним Царя за имотите му, които много добре знаем, че са негови и на семейството му, и дори така си ги наричаме без свян… Всичко това става с помощта на мощна медийна пропаганда подкрепена от частично обществено одобрение и широко публично игнориране на проблема.
Според изследването и индекса за икономическа свобода на страните по света, изготвян ежегодно от фондация HERITAGE и публикуван от авторитетни издания като Wall Street Journal, България традиционно и трайно се настанява на последните места в ЕС, без това да се подобрява през последните години. В последното издание на Индекса за 2013 г. за пореден път четем:
„Зачитането на конституционните разпоредби, осигуряващи правото на собственост и обезпечаването на независима съдебна система, е някак слабо. Съдебната система не осигурява спазването на правата на собственост ефективно, а непоследователното прилагане на законите обезкуражава частните инвестиции.“[4]
Четат го и представителите на инвестиционната и търговска общности по света.
Изследването традиционно показва за страната ни, че макар и по повечето показатели да се нареждаме доста по-напред от общия ни ранг, то прекалено слабата защита на собствеността, корупцията и липсата на върховенство на закона ни свалят на едно от последните места в Европа. Решението ни – да започнем с опит за отнемане на имотите на Царското семейство.
България е красива страна с гостоприемни хора и пълна с възможности, но докато подобна несправедливост и посегателство върху частната собственост се узаконява със съдебни решения, и се утвърждава с медийни кампании, с публично одобрение и игнориране на същинския проблем, които са само външни, обществени белези на сбъркани и анти-еропейски ценности, уви, докато това продължава и частната собственост у нас не е защитена, а справедливостта се потъпква открито, България ще продължи да върви назад, да обеднява спрямо по-напредналите страни, а младите ни хора да емигрират…
Илия Лингорски
[1] Светлана Йорданова, в. „24 часа“, 22 авг. 2014 г., „Вземат на царя Бистрица, плаща и 400 хил. наем“, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4258790
[2] интервю на Светлана Йорданова със съдия Филип Владимиров, в. „24 часа“, 23 авг. 2014 г., „Филип Владимиров: Царска Бистрица е на държавата, а не на Симеон II и сестра му“, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4258813
[3] „ФАКТИТЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦАРСКИТЕ ИМОТИ“
http://www.kingsimeon.bg/archive/viewcategory/id/83
[4] Country ranking for Bulgaria: Rule of Law, 2014 Index of Economic Freedom, The Heritage Foundation in partnership with Wall Street Journal, http://www.heritage.org/index/country/bulgaria
