Бих искал да ви приветствам тук, в тази зала, в този дворец, в който преди много години са се решавали важни държавни въпроси. Намирам, че днес тук се срещат историята и бъдещето и това бъдеще стои пред повечето от вас, имайки предвид вашата възраст.
Тези, които са тръгнали да следват навън, са го направили с най-различни мотиви и желания, но в крайна сметка считам, че резултатът ще бъде и той вече е положителен за нашето общество. Имаме много примери и ще се върна малко назад в момента, в който поканих т.нар. юпита да се включат в преодоляване на трудностите и предизвикателствата по време на моето правителство. Тогава, аз си спомням, че имаше много въпросителни, не само в изражението на моите сътрудници в България, но и естествено от страна на медиите и на много други фигури в обществото. Дали тези хора ще се справят, откъде на къде, те са съвсем други, млади и без опит? В интерес на истината считам, че те, без да правя комплименти и виждам някои от тях тук и г-н Николай Василев, и г-н Янков и др., се справиха отлично с това предизвикателство и бих казал почти неусетно започнаха да въвеждат друг манталитет, други новаторски идеи в управлението. Считам, че днес може би се намираме пред подобно предизвикателство и ще кажа как го разбирам. Фактът, че имаме такъв наистина качествен потенциал от вече успели българи, които са следвали в чужбина, но и тези, които сега още следват. На повечето от тях целта им е, предполагам, донякъде да се реализират един ден и тук в България, което би било желателно, но също и в чужбина, общо взето в частния сектор. Все пак си мисля, че би било много положително и дори бих казах необходимо в интерес на нашата родина да се поогледате и позамислите дали с вашите знания не би било и много ползотворно да се включите в самата администрация, в самия административен апарат на държавата, за да се преодолеят съмненията, за които стана дума с отказа някой да участва в държавния апарат. Мисля, че би било много позитивно, интересно да участвате в модернизацията на нашата администрация, във въвеждането на една по-гъвката мисъл и използвайки примери от чужбина. Аз съм голям прагматик и винаги търся прецеденти, вместо да си блъскам главата и да измисля нещо ново. Така че, може да вземете пример от подобни прецеденти, които се виждат и в други страни, където хората, които са набрали опит и знания се връщат по един почти автоматичен начин в своята родина. За тази модернизация, за която говоря, тя не се постига само с пожелателни изказвания или охкания и критики, което е много по-лесно, но с личния пример и с желанието един ден като погледне човек назад и да си каже- ами допринесох с нещо да променим тази страна, да променим въобще нагласата. Царува страшно много песимизъм, негативизъм, особено напоследък. Бях наскоро в Париж и в Испания и ми направи впечатление някакво ново поколение в кавички на бих ги нарекъл псевдоспециалисти, които виждайки, че има известни проблеми в ЕС вече предсказват пълен провал, катастрофа и всичко друго, което е толкова конюнктурно, колкото и невярно.
Един проект като ЕС не може да бъде просто отстранен или да изчезне, понеже Европа самата няма друг избор. Всяка от страните поотделно къде биха били в световни кризи, как биха се справили и какво би станало, ако тръгнем сега пак на ново с някакви идеи, та две, три поколения да останат без всякакви възможности? Това са неща, които трябва да се гледат много по-дългосрочно. В момента може да звучи чудесно и много и на вълната на събитията, но наистина считам, че на този европейски проект му трябва време. Ако погледнем на Съединените щати, колко години им бяха необходими, за да се превърнат в Съединени Северноамерикански Щати и с какъв успех? Така че, трябва да гледаме на европейския проект като на нещо, което е ключово важно и особено за България. Разбира се има и моменти, в които действително има трудности.
В идеята ви за клуба “Милениум” виждам чудесни възможности, понеже при днешните обстоятелства и техниката, която го позволява, вие може да създадете една солидна мрежа, тъкмо чрез социалните мрежи за комуникация. Този клуб има една добра възможност да се превърне във виртуален такъв, с който да имат връзка всички, които споделят идеите или желанието нашата страна да върви с по-ускорен ритъм към едно по-добро бъдеще. Един такъм клуб създава чудесна мрежа, чрез която всеки да може да комуникира и да допринася с идеите и предложенията си. Така че идеята за Клуб “Милениум” е чудесна. Аз като стар човек винаги гледам и малко назад. Връщам се с двадесет и повече години, когато се създаде London City Club и с какъв скептицизъм се гледаше първо и после колко контакти и други постижения можа да извоюва този клуб.
Получих наскоро едно интересно писмо, тревожно донякъде от Българската академия на науките, където си изказват загрижеността за много теми, които ни вълнуват, като например демографската криза, за която стана дума. Разбира се и за образованието. Една фраза ме учуди, че настоящата система създавала подготвени с дипломи студенти, но които остават безработни, една мислеща безработна генерация. Бяха повдигнати и други теми, по които всеки от вас би могъл да допринесе с идеи. Тъкмо един такъв клуб може да помогне на нашите научни среди с идеи.
Аз имам постоянно срещи. Много хора не знаят, защото това не се споменава, но непрекъснато приемам хора тук вкъщи да ги изслушам. Като пътувам естествено съм центъра на вниманието в много чужди общества, които бих казал направо се нахвърлят върху мен с много въпроси и критики за това, което се случва в България. Така че, постоянно съм във връзка с настроенията, нагласите или температурата на обществото.
Една фраза напоследък ме впечатлява и ме кара да се позамисля и най-вече да търся решение и това е фразата „да се върнем и да живеем в нормална страна“. Какво значи една нормална страна? Дали, че ние не сме нормални или че нашата държава е нещо по-специално или фактът, че особено българите, които са живели, живеят или работят в чужбина сравняват със страните, в които са останали, повечето временно. И тук е, където считам, че трябва да положим всички много усилия. Не само, обсъждайки тези теми, но най-вече, търсейки начина, по който бихме могли да допринесем с това да се справим и да поизправим също положението. Нормална страна според мен, след като вече слушам тази фраза от немалко време, е която създава необходимите условия- спокойствие, предсказуемост и в това отношение две от точките, които най-често ми се повтарят са корупцията и съдебната система. Аз лично се надявам, че с общи усилия бихме могли да възстановим доверието на населението, на всички нас в нашата съдебна система. Това е много важно, да има подобно доверие, да се чувстват хората сигурни, спокойни, да знаят, че пред закона са всички равни. За корупцията, тя е не само, както често се намеква на най-високите нива на администрацията. Сочат се едни други, но преди всичко трябват доказателства и второ-благоразумие и трето-да се позамислим дали корупцията не е също явление на съвсем нормално, бих казал дребно ниво, на което също не е редно. И този, който дава, и този, който получава за мен поне са еднакво виновни. За това мисля, че е много лесно всеки с личния си пример да допринесе една такава практика да не бъде една от точките, с която чужденците ни гледат по един снизходителен или критичен начин. Винаги търся да бъда и обективен, и се опитвам да възразявам на някои от по-екзалтираните, енергични намеци за тази корупция като казвам, че на моята възраст и съм пътувал из толкова страни и за голямо съжаление не бих могъл да кажа, че познавам една страна, където понятието корупция въобще е непознато. За съжаление е така, но би било чудесно, ако с усилието на всички бихме свалили до минимума тази практика у нас, а същевременно да възстановим доверието в нашата съдебна система вместо само да се критикува, да се атакува или понякога да се търсят виновници, които не са точно, където се насочва вниманието от дадени среди.
Още веднъж бих искал да поздравя тук младите и съвсем младите личности, които имат толкова добри инициативи и опит и най-вече за този клуб, на който да пожелая специално успех и на който разчитам. А на всички вас, които следвате в чужбина или вече сте се завърнали, или пък сте на длъжност в чужбина да кажа, че се гордея винаги, когато пътувам, като се срещам с чужденци за мнението, което има за нашите сънародници навсякъде. Не го казвам с някакъв патриотичен патос, а просто като продукт на вижданията ми в чужбина. Преди две седмици се срещнах с една група специалисти, които обикалят като headhunters, ама за студенти в САЩ. Без въобще да става въпрос , аз да задам въпрос, да кажа нещо, те ми казаха:знаете ли колко е високосредното ниво на бележките на българските кандидати, дори в престижните университети? Наистина се почувствах горд, че съм българин и разчитам на вас да помогнете и да изпитате същото чувство!
Благодаря ви!
Двореца „Врана“
28.03.2016г.
