В България четем 21-вия доклад на Европейската комисия, за да разберем, какво се случва у нас. Или да разберем, какво Брюксел си мисли, че се случва.
Заети с тази задача, не успяваме да видим, какво британския премиер чертае като бъдеще на страната си, а много вероятно и като бъдеще на Европа. Защото Британия не видя своето бъдеще в обединена Европа. Вероятно сега Европа ще трябва да гадае бъдещето си през действията на Великобритания.
Първоначалното влечатление, че Лондон не знае как да реализира излизането си от Европейския съюз или, най-малкото, последствията от него, бързо се разсейват. Според дипломати, в отминалите месеци в Лондон са обмисляли стратегия, мобилизирали са ресурси, включително човешки и дипломатически, за да успеят да се наложат във водещата роля в този процес.
Посланията на Тереса Мей и министрите и са кратки и ясни. По-добре никаква сделка отколкото лоша сделка. И – по важното – градим глобална Британия /Global Britain). Случайно или не, неформалното наименование на новата визия за бъзещето на острова съвпада с името на една от извествите евроскептични неправителствени организации, която повече от 20 години се бори за излизане от Европейския съюз.
Очертанията на глобална Британия изглежда ще се базират на свободна търговия, инвестиционни споразумения и специални партньорства. Както изглежда поне към мамента, плавителството има намерение да посочва, кои со тези специални партньори, а не да чака покани. Първите посещение на Тереса Мей в САЩ и Турция отпреди няколко дни са показателни. Отделно се водят активни разговори с Австралия, Китай и много други. Наистина, в центъра са търговските и икономически отношения.
Четейки британската преса, оставаме с впечатлението, че там много повече се интересуват от вълнуващите си отношения с останалия свят, отколкото от бъдещите си бивши партньори от Европейския съюз .
На този етап изглежда, че Обединеното Кралство не бърза да договаря отношения с Европейския съюз преди да излезе. Това не е и задължително според чл. 50 от Договора за Европейски съюз. Той дава процедура, но не и съдържание на споразумението за напускане. Нещо повече, ако в течение на две години такова споразумение няма членството се прекратява автоматично. Сключването на подробно споразумение за напускане се считаше за неизбежно в началото, особено от страна на Брюксел. С течение на времето и двете страни заговориха за „твърд“, „чист“ или изобщо, Брекзит, който предполага първо автоматично напускане, а след това договаряне на отношенията. При липса на споразумение, което да включва правилата на излизане и по-нататъшните отношения, Обединеното Кралство се превръща в обикновена трета страна спрямо Европейския съюз.
Така се очертават следните възможности. Европейските правила допускат пълноценно включване във вътрешния пазар и митническия съюз или с други думи участие в Европейското икономическо пространство и на страни-нечленки на Съюза по примера на Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Това включва пълно прилагане на четирите свободи на движение от и към Европейския съюз. Втората опция е сключване на всеобхватно икономическо и търговско
споразумение с Европейския съюз като ТТИП и СЕТА. Третата опция търговските отношения между Лондон и Брюксел да се определят от правилата на Световната търговска организация, където двете страни ще имат възможност за най-голям правителствен контрол.
Междувременно от двете страни се появиха анализи за взаимната свързаност на икономиките на Европейския съюз и Обединеното кралство, още по-голямата свързаност на финансовите системи, стотиците хиляди пребиваващи и работещи европейски граждани.
Фокусирайки се обаче твърде много върху търговските аспекти, не можем да не забележим отражението на британското напускане върху редица други политики.
Европа ще усети сериозно липсата на Обединеното кралство в областта на външната и отбранителната политика, отношенията с НАТО. Европейския съюз губи държава -постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с всичките произтичащи и от това последици. Губи сериозен глас на световната сцена, който британците ще се опитат да направят поне толкова силен, колкото на останалите 27, оставащи в Европейския съюз.
Вътрешните работи и миграционната политика са истинско предизвикателство , при все че и в момента Обединеното кралство участва ограничено на това поле. Безсъмнена е експертизата и ролята в борбата с тероризма, политиката на обща европейска сигурност и в многобройните формати и агенции в областта на полицейското сътрудничество. В тази област също се появиха анализи, особено добри са тези на британския парламент. Според тях съгрудничеството с ЕС в областта на сигурността няма как да бъде подменено с нищо друго, то е от огромно значение. Не сме видяли още европейски доклад, но вероятно неговите изводи биха били в същия смисъл.
Как влияе всичко на това на България.
Като търговски парнтьор на България в рамките на Европейския съюз Обединеното Кралство е на осмо място със стокообмен около половината на този с Франция. В областта на търговията и туризма в България влиянието едва ли ще се усети веднага. За сметка на това, всяка промяна в правилата на придвижване означава мащабна промяна на пазара на труда и социалните системи в България, която ще се усети веднага от гражданите и бизнеса. Защото истината е, че най-големият износ от България е не на стоки или услучи, а на човешки ресурс . Ако Обединеното Кралство излезе от Съюза просто като трета страна, напълно самостоятелно определяща миграционната и визовата си политика, това означава пълна неясното на статута на десетки хиляди български работници, служители и студенти. Правителството в Лондон вече обяви планове за съкращаване на миграционните потоци към Острова наполовина в следващите години. Вярно е, че заяви готовност за реципрочно уреждане на статута на своите граждани в на европейците, но това също ще отнеме време. Подходът на Брюксел към днешна дата не е да се уреждат отношения на парче и по изключение, а да се преговаря за пълното прилагане на всички свободи на движение като взаимосвързани.
Така, ако напусне без споразумение за бъдещите отношения, Лондон ще успее да си избере областите, в които иска да сътрудничи с Европа. От своя страна, Брюксел ще може да има думата как това да стане, какви инструменти да се използват.
Вероятността англичаните да излязат от съюза без договорено споразумение за понататъшни отношения с Европейския съюз , използвайки крайната хипотеза на чл. 50 ДЕС всъщност никак не е малка. Единствената пречка пред тази опция е двегодишния период на изчакване. Така или иначе, преговорите за сключване на каквото и да е споразумение едва ли ще отнемат по-малко. През това време Лондон ще подготвя, проучва и сключва търговски споразумения с останалия свят. Но не само – ще гради собствена външна политика и политика на сигурност и ще се опитва да се позиционира като „алтернативен“ европейски глас на световната сцена.
Това е и период, в който останалите в рамките на Съюза държави ще наблюдават внимателно как се справят англичаните навън. Ако се справят, не е изключено и други да решат, че могат сами. Дали основателно или не, това е друга тема, в случая важното е,в какво повярваш, а не как стоят обективно нещата. Ако междувременно Европа спешно не се събуди, хаосът е на няколко референдума време.
* Статията е публикувана в БГНЕС.
