В Специален доклад от 8 февруари 2011 г. Институтът за модерна политика посочва практики на застрашаване и погазване на основни права и свободи на българските граждани. Институтът ще сезира ЕК за тях като връчи официално Специалния доклад на редица български и европейски институции, в т.ч. и на комисаря по вътрешни работи на ЕК Сесилия Малстрьом, която ще посети България на 11 февруари.
В доклада се казва “ В периода от м.юли 2009 г. досега в отговор на справедливите обществени очаквания правителството на България, в частност органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и службите за сигурност демонстрираха устрем за активна борба с организираната престъпност и корупцията. Въпросът доколко тези усилия са ефективни от гледище на реалната разкриваемост и събирането на годни за пред съда доказателства е извън предмета на този специален доклад.
Констатациите и оценките в него са фокусирани върху ескалацията на тревожни прояви на българските власти, които ерозират и даже пряко нарушават основни права и свободи на българските граждани под претекст, че това е част от борбата с престъпността и корупцията. Много от тях Институтът за модерна политика вече е поставял неколкократно през 2010 г. на вниманието на българските власти чрез своите редовни мониторингови доклади, адресирани до парламента и правителството и широко отразявани в средствата за масова информация в България.“
Специалният доклад посочва като един от основните проблеми в държавата „прекомерното и безконтролно използване на специални разузнавателни средства и липса на достатъчно гаранции за неприкосновеността на личния живот, жилището и кореспонденцията на гражданите“.
По този проблем оценката, която ИМП прави в доклада си, е следната:
„Значително намаляване на гаранциите срещу злоупотреба на властите със СРС в ущърб на правата и свободите на гражданите. Прекомерно използване на СРС в разрез с критериите за пропорционалност и необходимост в едно демократично общество. С гласуваните промени в Закона за електронните съобщения през м.февруари 2010 г. беше облекчен достъпа на МВР и службите за сигурност до трафични данни за телефонните и интернет комуникациите на гражданите, без да са създават надеждни гаранции срещу злоупотреба. Въпреки законовото изискване за предварителен съдебен контрол, на практика този контрол се заобикаля…“
Друга негативна практика, посочена в доклада, са „случаи на полицейско насилие и липса на ефикасни механизми за тяхното обективно разследване. Нарушаване на правото на справедлив процес“.
Оценката посочва, че „в периода 2009 – 2010 г. има обезпокоителен ръст на полицейско насилие и произвол. Наред с ръста на полицейското насилие, буди особена тревога факта, че не се извършват ефективни разследвания на подобни случаи, а полицията и лично министърът на вътрешните работи имат открит уклон към оправдаване на действията на полицията, без дори да са завършени съответните проверки…“
Третият изследван в доклада проблем касае „действия на службите за сигурност, ограничаващи свободата на съвестта и свободата на изразяване“.
Като пример за такива действия ИМП посочва действията на ДАНС при разследване на гражданска подписка, по който казус, в доклада се казва:
„Особена тревога предивикват следните действия на ДАНС:
– Проверката се прави по анонимен сигнал, което е забранено от българското законодателство.
– Не попада в компетентността на ДАНС, изрично уредена в чл. 4 от Закона за ДАНС, да извършва проверки на граждански подписки, които по мирен начин отправят искания към властите или упражняват правото си на гражданска инициатива за референдум. Твърденията на ръководителя на ДАНС Цветлин Йовчев пред медиите, че въпреки анонимността на сигнала в него е имало данни за противоконституционна дейност са необосновани и недоказани…“
В заключение Специалният доклад обобщава:
„Институтът за модерна политика подчертава, че подобни действия на една специална служба за сигурност съставляват проява на злоупотреба с власт и ограничачаване на политическите права и свободи на гражданите, включително на свободата на съвестта и свободата на изразяване. Още по-тревожен е фактът, че по този начин една служба за сигурност се явява участник в политическите борби между управляващи и опозиция, въпреки изричното законово изискване да е деполитизирана, да спазва принципа на политическия неутралитет и да изпълнява дейността си при стриктно спазване на Конституцията и международните договори, зачитайки правата на човека и основните свободи.
Същевременно, бездействието на прокуратурата и на извънсъдебен правозащитен орган, какъвто е омбудсманът, само по себе си застрашава правата и свободите на гражданите и повдига въпроса за политическата неутралност и независимост на тези органи от правителството.“
Пълен текст на Специалния доклад на ИМП можете да прочетете на сайта на Института за модерна политика или в секция „Публикации“ на нашия сайт.
